Със сигурност реториката е съществувала далеч преди да се роди Платон. Но първата документирана употреба на думата е в „Диалозите“. Значението е трудно да се определи. Защото тя би могла да е изкуството на демагозите, които говорят на народа като на малко дете и ни най-малко не ги е грижа кое е добро, и кое е справедливо („Горгий“, 503 а), но… след тази реплика на Сократ Каликъл ще признае (почти) точно обратното: Има такава реторика, но има и друга, която е нейната противоположност. Сократ ще се съгласи, ала ще възрази на самия себе си с думите, че колкото по-добро, по-красиво и по-полезно е едно слово, толкова по-малка е вероятността да се срещнем с него. Минути по-късно – защото разговорът в „Горгий“ все още продължава – ще последва най-изящната реч против реториката. Едно е да знаеш как се управлява кораб, друго е да говориш красиво за навигацията. Едно е да си добър лекар, друго е да говориш красиво за медицината. Това размишление може да се отнесе към всяка от човешките дейности. Затова аз предпочитам да се доверя на онзи, който умело върши нещата, а не на онзи, който красиво говори как трябва да се свършат.
По време на Пелопонеската война, някъде около 399 г. пр.Хр., този аргумент е струвал живота на самия Сократ. Прекалено недемократично е звучал. Някак проперсийски. Или (което не е извинение) – проспартански. Всъщност не това е важното, а политическото лицемерие.
Източник: Марк Тулий Цицерон (106–43 пр.н.е.) е смятан за един от най-великите оратори в историята на Древен Рим и Западната цивилизация. Неговите речи, философски текстове и писма оказват огромно влияние върху политиката, пр
То е универсално и – подобно на змия, захапала собствената си опашка – винаги изяжда самото себе си.
До подобен извод, немного след Втората световна война, стига Курт Гьодел. От 1938 г. той е професор в Принстън. Седем години по-рано е доказал прословутата теорема на непълнотата. Почти е натурализиран американец. Но се налага да мине през още една, съвсем формална процедура. По събеседването. Чрез нея трябва да удостовери нещо, в което никой не се съмнява: че е демократ по убеждение. Ала следвайки собствената си математическа логика, той – без да иска – стига да противоположния извод: демокрацията и реториката са чудни, но нетрайни плодове. Оставени сами на себе си, те бързо презряват; още по-бързо загниват и стават токсични.
По същото време Оруел пише „1984“, а Карл Попър – „Отвореното общество и неговите врагове“. Някъде тогава aнгло-американската парламентарна култура, идентифицираща се като наследник на великата атинска демокрация, попада в капан. Гьодел го определя като „нацистки“ и започва да настоява, че онези, които са победили Хитлер, ще станат най-големите хитлеристи. Тезата звучи налудничаво и неслучайно гениалният математик ще се откаже от науката и ще умре в психодиспансер… И все пак – струва ми се – има нещо „класическо“ в подобен тип аргументация; дори и заради нелепата увереност на Попър, че големият враг на реториката и на свободното слово е Платон. Де факто той е първият от враговете на „Отвореното общество“. От което следват множество парадокси и колизии.
Източник: Речта на Цицерон, атакуваща Катилина в Римския сенат, от Ханс В. Шмидт, 1912 г., Meibohm Fine Arts., Meibohm Fine Arts
Ако най-големият оратор на всички времена представя своята наука в негативна светлина, следва ли от това, че философът с безусловна категоричност е успял да докаже, че никоя лъжа, колкото и изящно и убедително да е конструирана, не може да бъде истина?
До подобни изводи водят разговорите на Сократ с Тразимах („Държавата“ 348а – 350с) и с Хипий („Малкият Хипий“ 368а – 369с). Векове по-късно този аргумент ще се повтори в църковните химни и най-вече в богородичните акатисти, където Богородица ще бъде възхвалявана заради това, че затваря устата на многомъдрите ретори. Те не са в състояние да обяснят Истината и затова тяхното слово трябва да помръкне. Ала, от друга страна, същите тези акатисти са превъзходен пример за съвършено школувана реторическа техника. Тогава?
Възможно ли е да се уподобяваме на онези, срещу които воюваме?
Платон „воюва“ със своите предшественици – софистите оратори Горгий, Протагор и Хипий – и сякаш затова неговият Сократ, волю-неволю, заговаря като своите „врагове“. Същото се случва и с църковните писатели. Дистанцирани от Платон като от „враг на истината“, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Нисийски… (плюс кой ли не) философстват чрез езика на платонизма. Нерядко – чрез езика на Платон – срещу самия Платон. Така се ражда думата оксиморон „ортодоксия“. При Платон това е сигурното знание за несигурните неща. В диалога „Менон“ (97c – 98a) пример за подобна реалност са статуите. Знаеш всичко за тях, но в един момент статуята на Дедал мигва и цялото ти знание се обезсмисля.
Днес ортодоксията е нещо съвсем различно. Реториката също е нещо съвършено различно. Ала, от друга страна, всичко си е същото; такова, каквото е било преди векове и хилядолетия. Одисей и днес е лъжлив, но думата (πολιτροποσ), която Омир и Платон използват – макар обходно – отдавна е влязла в българския фолклор и в българския бит. Казваме „баба знае две и двеста“ и сякаш неволно сродяваме баба си с оратора на ораторите – хитроумния Одисей. И какво от това, че Одисей лъже за живите и умрелите, щом Сократовите (и съответно нашите) симпатии са на негова страна? А и на фона на кого лъже Одисей? На фона на немногословния и ужким правдив Ахил? Ами ако се окаже, че синът Пелеев е далеч по-голям измамник? Като аргумент Платоновият Сократ (вж „Малкият Хипий“, 370с – 371а) цитира девета песен на „Илиада“ (стр. 169 – 171)… и става безпощадно ясно, че сложим ли знак за равенство между думите диалог и реторика, едва ли ще сгрешим.
Вярно е, че отдавна сме забравили какво значи диалог, но ако вярваме на Платоновия Сократ, това би трябвало да е движението на душата, с помощта на логоса. А думата за реторика сигурно идва от глагола за движение, защото нали именно гърците казваха, че всичко тече и се движи. Накратко: παντα ρει… което – ще го отрече ли някой – също е реторика.
Източник: Статуи на Платон и Сократ пред Националната академия в Атина, Гърция
