Сбъдна ли се американската мечта да живеем в охолство, да ядем огромни порции, да поглъщаме безчет безалкохолни напитки, да консумираме храна нонстоп? От пуканките в киното и гризините за разходката в парка, на пица с приятели – въобще… живот в изобилие и храна на корем! И така неусетно до налагането на модата plus size. Момент!
Телефонът в кабинета на проф. д-р Теодора Дърленска звъни. Поредният родител, който търси помощ от лекаря диетолог заради наднорменото тегло на детето. Разговорът винаги е с много притеснен родител и с едно пухкаво дете, което все по-често има високо кръвно, проблеми с умора и апатия, ненаситен апетит, диабет и видимо проблеми с теглото. Тези симптоми са само част от негативната палитра на новата световна пандемия – наднорменото тегло и затлъстяването, или обезитет. От него страда всеки 1 от 8 в света, а българчетата са на 5-о място по затлъстяване в Европа, като по данни на СЗО за 2025 г. 23,85% от децата ни ще са с този проблем. И той не е само естетически. Обезитетът е хронична болест, която има своите здравни последици за цял живот и е най-краткият път към инвалидизирането на цели бъдещи поколения.
Проф. д-р Дърленска е един от специалистите, които се борят с ефектите на детското затлъстяване, но при нея идват деца в предпубертетна и пубертетна възраст, когато проблемите вече са налице. Съвместната ѝ работа с педиатър от години изследва причините, поради които днес пухкавите бузки на децата не са чар, а червен флаг.
„От едната страна са гените. Установени са поне 20 различни генетични мутации или комбинации, които увеличават риска от затлъстяване. Но от другата страна е начинът на живот, и в това има няколко ключови компонента: храненето, физическата активност и сънят. Това е важно както за възрастните, така и за здравето на децата, защото нездравословният начин на живот увеличава риска от затлъстяване, независимо дали имаме генетична предразположеност“, въвежда в темата специалистът. И цитира данни, според които не е важно рожденото тегло на детето, а други предиктори:
„Прогнозата е, че ако в ранна детска възраст едно дете започне да има проблем с теглото над нормата, 50% от тези деца по-късно ще бъдат възрастни със затлъстяване. А ако в пубертетна възраст страдат от наднормено тегло или затлъстяване, 80% от тези деца стават възрастни, които ще живеят цял живот с обезитет“, споделя обезпокоителните данни проф. д-р Дърленска. Най-важният показател е индексът на телесна маса – ИТМ – параметър – златен стандарт в диагностиката на теглото, който се определя като поднормено, нормално, наднормено и затлъстяване с референтни стойности за всяка възраст. Според графиките педиатрите изчисляват ИТМ и определят чрез персентили. Ако е над 85 персентила, това означава, че детето е с наднормено тегло. Ако е над 95 персентила, е със затлъстяване.
Не е нужно да ги слагаме в таблици, за да видим, че днешните деца почти не ходят пеша. Развеждани в комфорта на автомобилите, качвани от асансьори и ескалатори, децата не извършват и минимума физическа активност за деня. В училище прекарват средно по 6 часа предимно седнали и обездвижени, а часовете по физическо възпитание трудно ги активират в игрови дейности и покриване на спортни нормативи. И това може да се види с просто око – българското дете полага сериозни усилия да си спести изпотяването.
За активизиране на децата и обществото работят от сдружение ЕТОС, като използват масови спортно-образователни дейности. Армела Дермиджиян и Мария Янева започнаха от Пловдив и София, но бързо набират популярност из цялата страна. Горят в каузата – лична и обществена – да върнат здравето на децата и бъдещите поколения, защото здравето е естественото ни състояние. Но то е продукт на много компоненти – здравословно, балансирано и разнообразно хранене, всекидневно движение, хоби активности за разтоварване на стреса и психиката, и то още от ранна детска възраст. И още – следене на медицинските показатели като ИТМ, пулс, сила, издръжливост, които са резултат на офлайн дейности и достатъчно сън. Гордеят се, че са създали и първия онлайн калкулатор за ИТМ на сайта worldobesitzdaybulgaria.info.
Снимка: Проф. д-р Дърленска
Откъде тръгва всичко към дебелия край?
Проблемите обаче се виждат веднага след като децата завършат детска градина. Яслите и градините успяват да се справят, защото ползват одобрени рецептурници с определен порцион и реално децата се хранят 4 пъти на ден в институцията. Но това не отменя ролята на семейството, където се формират хранителните и поведенческите навици. Ала родителите са объркани и неподкрепени как да хранят децата си, но и нямат време, нито интерес, а вероятно голяма част и изпитват затруднение да хранят децата си оптимално. Коя институция учи родителите на това?
Дали това да бъде държавна политика, която да помогне да се разграничи превенция от терапия на обезитета? Ето една хитринка – погледнете седмичното меню, има го във всяка детска градина. То е добър ориентир за детското хранене и е базирано на множество проучвания за българския начин на хранене и нашите географски ширини.
Истината е, че никога преди не сме живели по-добре. Откъде тогава при тази свръхзадоволеност и живот в рога на изобилието имаме ръст на проблеми с храненето, алергии, хранителни непоносимости, а и капризи от страна на децата? СЗО не препоръчва избягване на цели групи храни или въвеждане на неподходящи хранителни режими за деца като вегетарианство или веганство. Те са удачни само за възрастни. Какво се случва в момента, когато в училищния стол храната е непривлекателна, а в лавките има само шарени пакети с цялата Менделеева таблица? Става ясно, че властите у нас са абдикирали, що се отнася до контрола и здравето на децата ни. При липсата на училищни медицински сестри няма кой да следи здравното развитие на децата, а годишните медицински картони често се попълват проформа. Лекарите са претоварени в началото на учебната година, родителите са уморени, а децата са неглижирани. За сметка на това имат правото да хапват по всяко време каквото си пожелаят, защото все още витае старото разбиране, че това са деца и те сега растат. Но хранителните навици се създават още от пелените, а стомахът е мускул, който управляваме сами.
Снимка: Unsplash
Ние отиваме там, откъдето другите се връщат
Дори в държавите, които са люлка на средиземноморския модел на хранене, се наблюдава ръст на затлъстяването – Гърция, Испания и Италия са в челните редици с обезитет. Разликата е, че в България влязохме в новия пазарно-икономически строй преди 35 години, докато в Гърция, Испания и Италия са били подложени на глобализация много преди нас и в Европа по-рано навлязоха фастфуд културата и американският начин на хранене. Проблемите вече са познати за западния свят, но страните от ЕС са наясно с тези последствия и са насочили усилия върху здравословното хранене. Затова не виждаме толкова деца с проблеми с теглото в Европа. Там се взимат мерки от десетилетия. Ето някои от тях, които са препоръки и за България:
- Да се създадат места за физическа активност на децата, за да може да се намали екранното време. То краде времето на децата за спорт и движение. Родителите са объркани и не знаят как да се справят сами – и оставят децата пред устройствата.
(В повечето страни от ЕС има нормативни актове за контрол на екранното време за децата – регулации, за които още мечтаем у нас.)
- Да се изградят градски велоалеи и паркове и там да се поставят фитнеси на открито за стимулиране на всекидневната физическа активност. Движението не е само събота и неделя или през ваканциите и не е нужно да се плаща за спорт. Физическата активност трябва да бъде повсеместна и човек да може да избира, без да трябва да плаща за спорт.
- Консумация на по-малко преработена и свръхпреработена храна за сметка на пресни плодове и зеленчуци всекидневно.
- Намаляване на порциите. У нас консумираме по-големи порции в сравнение с Франция, Испания и Белгия, като до 1/3 от дневния порцион на българите са полуфабрикатите – преработени храни без никаква хранителна стойност, но богати на калории. Това е енергия, но когато човек е и обездвижен, и предразположен към затлъстяване, това води до 100% развитие на обезитет в ранна детска възраст.
- Намаляване консумацията на безалкохолни напитки, които са богати на захар и подсладители и също водят до пристрастяване. Препоръчва се приоритетното пиене на вода.
Проблемът на порцията
Какъв е проблемът с дюнерите?“, питам д-р Дърленска. „До всяко училище има дюнерджийница и пица на парче.“ „Не мисля, че има проблем едно дете да изяде един дюнер или здравословен сандвич. В другите държави в дюнера няма пържени картофи и дори има сезонна салата – зеле и моркови. Проблем е, когато това стане всекидневие, а и това, че детето не консумира малка порция. За това никой не се замисля. Проблем е и, че детето привиква на голямата порция. Стомахът е мускул и той може да се разширява. Мозъкът регулира апетита, а когато детето бъде научено какво е чувството на глад и какво е да си сит – това е превенция“, обяснява специалистът.
От сдружение ЕТОС стигат още по-далече. Армела и Мария се обръщат директно към институциите, които да следят какво се предлага до училищата и дори каква храна има в супермаркета. Това е здравно-икономически проблем. Малък пример от Португалия, където само с ограничаване на количеството сол на 100 г готов продукт в супермаркетите се регистрира значителна промяна в броя на сърдечносъдовите заболявания. „Ние настояваме за дебат за промяна на самите системи, от които всички сме част – от производителите, през търговците и родителите, които потребяват“, разяснява Мария Янева. Тъй като излиза от фармацевтичните среди, тя много добре познава медицинската техника и е наясно с това, което се знае за здравето – а то се променя с годините.
„Само преди 15 години инсулиновата резистентност още не беше дефинирано състояние. Животът на човек с тази диагноза е сблъсък с медикаментозна терапия, с фитнес режими и много внимателно хранене. Ние сме преминали през това – по трудния път – и сега сме наред да обясним на обществото тези въпроси и защо трябва да обръщаме внимание какво ядем. Защото има и тийнейджъри с такъв проблем, както и с диабет тип 2 – той е придобит от начина на живот. За такива деца е много трудно да не гледат връстниците си, които ядат шоколад, а трябва да внимават дългосрочно за себе си.“
„Ние имаме едни млади хора, които израстват болни. И това ще донесе проблем за здравната ни система, за болничното лечение, за разходи за здравеопазване. Имаме изключително висок процент – 4,25% от БВП, за последствията от тези заболявания. За референция – за образованието на децата даваме 4,1% от БВП. Хората не знаят тези неща и не ги разбират. А това са червени флагове“, казва Мария от ЕТОС.
Дигиталните устройства – пръв приятел на затлъстяването
Срастването с дигиталната реалност за всички днес е проблем. Докато ние, възрастните, обясняваме на децата, че работим от телефона, и печелим пари с компютрите си, те ни имитират в свои важни дейности. От бебешката количка децата имат стойка за телефон, а малки деца и ученици са в състояние да прекарат цял ден пред екрана. Включително и се хранят пред устройства. Понякога родителите се затрудняват с реда, а по-големите вече са с екранна зависимост. Какъв е проблемът с екранното време?
„Когато в кабинета ми дойде родител с дете с наднормено тегло, първият ми въпрос е „Колко време прекарваш пред дигитални устройства?“. Отговорите са шокиращи – 10 часа средно! И това е само извън училище. Сразяващото е, че екранът краде от дневните активности, от ученето, децата се хранят пред екран, играят пред екран и дори екранът краде от съня им. Кой е отговорен? Когато човек е поел ролята да бъде родител, това е най-важното – да носи отговорности, свързани със здравето на детето“, напомня д-р Дърленска.
Вижда, че родителите водят децата си до късна възраст на училище с автомобил и не ходят пеша. Но не всеки може да си позволи лукса училището и детската градина да са на 15 минути пеша. Само че дори в малките градове, където не е необходим транспорт, хората навсякъде се придвижват с автомобили като демонстрация на социален статус.
„Но това ще премине, защото ние се сравняваме с държавите, където са на друго ниво на осъзнатост. Не може да сме били 40 години в капсула и изведнъж след това да можем да бъдем равни със западното мислене. Трябва да преминем този преход, дори ментално и физически“, смята диетологът. За нея екранното време води до превъзбуда на нервната система и така се стига до проблеми в поведението. Но още повече – до проблеми със съня, трудно заспиване, нарушаване на архитектониката на съня, а това може да причини здравни проблеми. Екранното време води автоматично до обездвижване.
„Регистрираме и все повече проблеми със зрението – все сериозни фактори за детското затлъстяване“, обяснява проф. д-р Дърленска, като напомня за родителския контрол – да се следи и управлява времето на детето, защото то няма компас, нито усещане, че е предозирало, нито че вече му е достатъчно да е пред екрана. В това число са всички устройства – таблет, компютър, телефон, телевизор.
„В другите държави има сериозни нормативни актове – неща, за които ние мечтаем. Екранът създава сериозна зависимост – такава, каквато има към различни субстанции и наркотични вещества. Екранът активира допаминергичната система в мозъка. Допаминът е един от невротрансмитерите в мозъка, който отговаря за удоволствието, за чувството за възнаграждение. Е, как да отделим децата от устройствата, когато получават от тях само позитивни стимули? Невъзможно е! Затова трябва контрол от ранна детска възраст и трябва информираност“, призовава диетологът.
Препоръчително екранно време за деца
0 – 2 години – пълна забрана на екрана
2 – 5 години – максимум 1 час дневно без вреда
6 – 13 години – 2 часа максимум
14 – 18 години – оставя се на самия тийнейджър да контролира времето си
Снимка: Unsplash
Психологическото отричане
Лекарите са важно звено в превенцията на детския обезитет, но те все още се страхуват да кажат открито на родителите, че детето им има заболяване. Възрастните са чувствителни по темата и немалка част от тях реагират остро. Отричат да има проблем. Не го считат за такъв. В училищата, ако някой учител се опита да вземе телефона на дете, родителите скачат и се съпротивляват. Тогава кой може да ограмоти родителите?
СЗО отдавна прокламира за важността на първите 1000 дни от развитието на детето – от зачеването и бременността. Все още битува вярването, че бременната се храни за двама. На клетъчно ниво текат промени в тялото на развиващия се плод, които са за цял живот, и е изключително важно как се храни и живее майката.
„Има ли връщане към кърменето като приоритетно хранене на бебето?“, питам я и тя посочва препоръките на СЗО за ексклузивно кърмене до 6-ия месец. „Но тук не бива да се вменява вина на майките. Все пак трябва да ги информираме, че ако майката успее до 6-ия и дори до 4-тия месец да кърми, това намалява риска от затлъстяване в по-късна възраст. Това е един от значимите фактори“, припомня експертът по диетология.
Децата с наднормено тегло страдат повече от инфекциозни заболявания – на стомашно-чревния тракт, но също и на дихателните пътища. Установени са около 250 микроорганизма, които могат да предизвикат остро респираторно заболяване, и колкото повече са децата с обезитет, толкова повече ще има такива заболявания. Освен от инфекциозни заболявания децата започват да страдат от болести, характерни за възрастните – захарен диабет тип 2, високо кръвно налягане, нарушения в липидите в кръвта, сънна апнея, натрупване на мазнини в черния дроб или т.нар. омазнен черен дроб – стеатоза, включително ракови заболявания. Този набор от около 200 заболявания започват вече в детска възраст. Затлъстяването е една от характеристиките с натрупването на мастна тъкан. Тази мастна тъкан има позитивна роля, когато е в референтни стойности. Но когато е над тези стойности, тя предизвиква различни промени в организма, които водят до появата на заболявания. Децата би трябвало да са здрави и да говорим само за превенция. Но се оказва, че живеем във времена, в които детето, живеещо със затлъстяване, ще бъде нормата, дори при азиатските деца.
Според най-новите изследвания огромен брой от онкологичните заболявания са свързани със затлъстяването, както и болести на гинекологията, дерматологията, кардиологията, ендокринологията. „Инициираме срещи с различни здравни специалисти, за да дадем достъпна информация за проблемите на теглото и обезитета. Търсим хора, които имат личен пример и са изтърпели такъв проблем. Много е трудно, защото има стигма за говоренето за тези болести. Често хората не искат да се разкриват с историите си“, споделя Армела.
Силата на социалните мрежи
Колкото и да е неразбираемо за родителите, социалните мрежи са жизненото пространство за децата и тийнейджърите и техен компас кое е нормално. И тъй като модата на лошите диети и подкастите на несертифицирани лица е опасна, от сдружение ЕТОС правят масови кампании, каквито вече има в над 100 страни, за ограмотяване за проблемите на детското затлъстяване. Модата може да се обърне в добра посока и идеята на Армела и Мария работи – привличат спортни специалисти, инфлуенсъри на тема спорт и здравословен начин на живот, медицински екипи и студенти по медицина, които да разясняват на децата проблемите на теглото и храненето. ЕТОС подкрепят Международния ден на сърцето и Месец за мерене – месец май – като кампания над 12 години в България за информираността за хипертонията и нейните последствия.
„Оттам започнахме работа в посока превенция на незаразни социално значими заболявания“, напомня Мария Янева. През последните 5 години се дискутира, че затлъстяването се дефинира като психосоциален феномен – заболяване и на тялото, и на психиката, а и медицината признава, че за всяко заболяване първопричината е в психиката.
„Хората с обезитет влизат 3 пъти по-често в болница в сравнение със здравите. Това струва пари на обществото, на бизнеса – болнични листове и отсъствие от работа, неефективни служители. Така че проблемът не е само здравен, а обществен. Той трябва да се реши от цялата система – от здравните власти, хранителната промишленост и от образованието – и това може да се разясни по атрактивен начин на децата чрез демонстрации“, казва Мария от ЕТОС.
„Родителите не могат да заключат ТикТок-а на децата си, нито Инстаграм, нито будките пред училищата с пакетирани имитационни продукти. Трябва да се започне отнякъде. Сега сме в социалните мрежи, но за съжаление, малцина от родителите са адекватен добър пример – да почнем оттам – да следим теглото си. Защото и минималното покачване с 5% има огромен негативен ефект“, казва Армела.
Но голямото объркване сред родителите идва и заради финансовите сравнения – децата искат да ядат това, което яде другият, и да имат неговите маркови джаджи. Модерно е да се яде прескъп бургер, за да се качи в Инстаграм с измамното усещане за социален статус в ефекта на кривото огледало.
Спортът като начин на живот
Не е нужно всички да сме спортисти. Достатъчно е всеки ден да се движим. Да започнем от минималните 20 минути ходене пеша или стандартните 5000 крачки на ден – норма, постижима дори от деца. Големите спортни клубове, столични училища и училища в Пловдив съвместно с ЕТОС проведоха дебати със студенти по медицина. Много деца зададоха въпроси, които иначе ги е срам да питат вкъщи или няма кой да им отговори. В партньорска програма с голяма верига спортни магазини пуснаха програма с ментор във фитнеса за хора със затлъстяване. Стартираха продажба на карти за родители с деца – да спортуват заедно. Разширяването на спортната активност се отразява и на подобряване на комуникацията в семейството. Спортувайки с децата, родителите изграждат близост и имат много теми за обсъждане. Има и случаи, в които тийнейджърите инициират промяна за родителите си.
Кампанията е под надслов Искам да си до мен по-дълго!
Или да се включим към лагера Училище за здраве – за деца, родители и учители 2025 в Албена от 29 юни до 5 юли с множество активности, класове по здравословно готвене и хранене, спорт, забава и лекционни курсове.
