Родителството е наркотик, който избираме и трудно се отказваме от него. Независимо дали с хлапе на 2 или на 10 гoдини, в семейства с едно и с 10 деца, има нещо обсебващо, влудяващо и пристрастяващо, което все някога ви води до това да почувствате нуждата да си БОГ и слуга в очите на някого, да служите и да я/го водите и следвате, и то по своя избор.
Никой обаче не ви казва най-важното за това какво е да си родител: а то е, че колкото печелите (рядко идва друга възможност някой да те смята за най-добрия/добрата напълно естествено), толкова и губите (разума, съня и спокойствието си, финансите си). Да казвам ли, че за децата майката винаги е виновна, но е първата, при която бягат от проблемите?
Играта е „Познай къде е топчето“ в 90% от времето, защото нашето собствено производство следващо поколение са update, който се download-ва в реално време и не пита дали паметта ви е пълна. Страхувате се от изкуствения интелект? Колко смешно! По-страшен е естественият ум на децата ни, които нямат нищо общо с вас още на 6!
Преди няколко дни, докато обсъждахме у дома кризата в Иран, 12-годишният ми син се изправи и каза: Видяхте ли? Вие сте виновни! Вие и хора на вашата възраст избирате диктатори, после започват войни и умират хора и се качват цените на петрола! А въздухът, природата! Как не ви е срам!
Преди да се разсмеем, се сетих за Грета Тунберг, която се изправи пред световните лидери в ООН и им каза същото преди около 7 години. Все пак говорим за поколенията Алфа и Бета, които тепърва ще откриват какви глупости сме свършили, докато сме променяли света уж към по-добро.
Когато преди години разбрах, че ще имам дете, майка ми „уби“ илюзиите, че родителството е като по филмите – щастливи хора, бебета, които ядат с апетит броколи, и аромат на биопамук. Тя ми каза: Запомни, ти си бременна, не болна, накратко, животът си продължава, а той включва първо гадене, крампи, петна по лицето, изглупяване, кръв, пот и пъпна връв, а после рев, неспане, наакани гащи, колики, отново изглупяване и т.н.
Веднъж родител – винаги родител.
Гнусливи сте? Ще го преживеете.
Имате нужда от поне 8 часа сън? На ден или на седмица?
Любимият сериал или Спондж Боб? Въпрос на преговори.
Работата, която обичате, или тази, от която изкарвате пари? Въпрос на приоритети.
Вярвате, че всичко в Тик-Ток за бебетaта и родителството е истина? Тук ще ви оставя да довършите сами.
Ако преди сте искали разрешение от родителите си да излезете вечер, вече ще го искате от някого, който е ваше собствено творение и, още по-лошо – отговорност. Ако имате късмета да разполагате наблизо с баба, дядо, които не работят или пътуват, ще си откраднете „детска дискотека“ от 18 до 22 часа.
Ако имате списък с правила „какъв родител ще бъда“, скъсайте го, или по-добре – скрийте го, намерете го след 3 години, налейте си чаша вино, смейте се на собствената си наивност и го изгорете.
Голямата истина е, че краткият и незапомнен момент на удоволствие, с което сте създали своето дете чудо, ще ви се отплати с дълъг и запомнящ се процес на осъзнаване, че вие сте само още една причина то да е сърдито, да плаче, да се сравнява с другите, и още по-лошо, да иска да се махне от скапания свят, който му предлагате, нищо че изцяло го е обсебило.
Родителите рядко имат време за себе си, просто така, да седят, да лежат с чаша изстинало кафе и да мислят за своята житейска трансформация след появата на детето им. Ако го направят, ще си признаят, че:
- Лъжат повече: от шоколада и чипса, който похапват тайно, но НИКОГА не дават на наследника си, до „отивам до магазина, ти остани при баба си“ и бягството за 3 дни далече от бебето;
- Понякога го/я мразят (после се разяждат от вина): загубата на самоличност ви прави ужасно уязвим и егото винаги се бори срещу това;
- Често завиждат на приятелите си без деца: свободата от миналото винаги е сладък мираж;
- И разбира се, искат отново да са слаби, красиви, без сенки под очите и с повече пари, но това вече е невъзможно;
- Чувстват се мощни и безкрайно немощни едновременно и няма лек за тази болест;
- Пият и ядат повече и лъжат себе си, че това е, за да не остава храна, а не защото се изяждат от вина;
- Искат, но не могат да излязат от капана на своите 200% очаквания да бъдат най-добрите родители, защото смятат, че не обичат достатъчно.
Но най-голямата загуба, която можете да понесете, е тази на чувството си за хумор. Това ще ви убие.
Запомнете: Няма идеален родител, всички сме карикатури на измислен образ.
Най-жестоката шега на дигиталното време е, че всички родители на екрана, които ви продават продукти и начин на живот, са щастливи и успешни! Дори и тези, които правят комедия от грешките си!
Не вярвате? Опитайте за един ден да записвате деня с детето си без грим, без дубли, с микрофон, с включени рецептори за миризми. Ще се окажете в собствена версия на „Биг брадър“, която дори верните ви последователи няма да понесат от край до край.
Но има и добра новина. А тя е, че няма оцелял родител, който да се е справил, ако е бил 100% с разума и чувствата си.
Учените са установили, че връзката майка – дете не изисква „перфектно родителство“. Проучвания още от 1978 г. показват, че е достатъчно майката да бъде емоционално настроена към детето през около 30 – 50% от времето, за да се изгради здрава и устойчива психика, отколкото в стрес за отлично представяне през 100% от времето. Това е големият източник на стрес при дигитално обсебване, което е неизбежно.
Тези ефективни 30 – 50% внимание са цената, която плащате, за да сте началото на пътя на същество, на което имате пълното право да кажете „Казах ли ти…“ , „Спри конзолата или ще ти отрежа джобните“ или „Защото аз съм ти майка/баща“. Край. Това е. Кой друг би понесъл това, освен хлапето, което иска още и още?
Получавате и бонус точки да знаете повече за всичко – от варицелата до фабулата на последния хит в детските забавления и колко крака има стоножката. Така че сте готов за „Стани богат“. Един родител е по-учен от Гугъл, Gemini и ChаtGPT заедно.
Още едно предимство: придобивате „когнитивна гъвкавост“. Грижата за дете изисква постоянно адаптиране и решаване на неочаквани проблеми – като например как да приспивате бебе и да работите от вкъщи. Точно това е „мускулът“, който е необходим за стартирането на успешен бизнес.
Сара Блейкли създава печелившата компания за бельо и облекла Spanx, за да облекчи ежедневието си като майка и жена, която носи чорапогащи през лятото. Тя отрязва крачолите, за да изглежда по-добре в бели панталони, и ето го клина! Така се ражда нов продукт за милиони!
Кристина Кузмич превръща мизерния си живот на самотна майка с две деца в успешно стендъп шоу, книги и живот в социалните мрежи, защото осъзнава, че не е луда! Накратко, най-добрите идеи идват от решаването на личен, досаден проблем, който хиляди други родители като вас имат. Платформата „Майко Мила“ е българският най-ярък еквивалент на тази новопридобита „когнитивна гъвкавост“, резултат от осъзнаването на силата, че сме несъвършени, но истински.
Няма и по-горд човек от един родител. Той се чувства господар на света с всяка следваща стъпка на детето си. Затова и галерията на телефона му е пълна с глупави снимки и видеа от нулева възраст до безкрай. FFF схемата за финансиране на стартъпи стъпва на гордите, наивни родители.
И не на последно място: след досадната фаза на говорене в множествено лице за почти всичко, идва моментът, в който се шегувате със себе си и с детето се по начин, който никога не можете да постигнете, ако не сте родител. Ако се чудите за какво говоря, сетете се за глупавата ви снимка по голо дупе на масата за Коледа, която родителите ви показват на всеки ваш партньор. Не е ли божествено болезнено проявление на чувството им за притежание?
Готови сте за реванш? Така разбирате, че светът е хубав, но не е идеален, и всички нюанси – включително жълтеникавото на горчицата, вече имат ново значение само за вас. И положението е веднъж родител – винаги родител. Ако търсите клиника за отказване – няма. Пробвала съм. Успех!
