Отведнъж се смалих, отекнах като виелица в скала и ме заболя.
Когато през 2025 г. награденият с „Гонкур“ роман „Да бди над нея“ на Жан-Батист Андреа излиза на български език в превод на Валентина Бояджиева и с логото на Orange Books, той предизвиква очакван фурор. Книгата е завладяла бързо световния литературен пазар и към момента е преведена на над 30 езика. И въпреки че литературните отличия привличат вниманието на българските читатели все по-трудно, изглежда, че френската литературна награда е една от онези, които все още отстояват позициите си. Година и половина по-късно името на Жан-Батист Андреа е едно от често обсъжданите, а колекцията му с произведения на български език се увеличава.
След бляскавото начало, което „Да бди над нея“ поставя, издателството не закъснява и с публикуването на друг негов роман – „Сто милиона години и един ден“. От октомври тази година на книжния пазар се появи и първият роман на френския писател – „Моята кралица“. В оригинал книгата излиза през 2017 г., като към онзи момент Жан-Батист Андреа се радва на успешна кариера в киното, въпреки че от малък носи у себе си усещането, че съдбата му е свързана с литературата. В свое интервю той споделя, че винаги е знаел, че някой ден правилният момент за писане ще дойде и тогава всичко ще стане бързо и естествено. Може би затова не избързва с написването на „Моята кралица“. От появата на първите образи и заглавието ще минат четири години. През това време той оформя в себе си точните места и чувства, които иска да пресъздаде. Дори темата е в главата му. Четири години той пише романа си, без действително да го пише, докато един ден през 2016 г. една разходка с кучето му из провинцията не се превръща в своеобразно начало на действителния процес. Сюжетът се разгръща сам пред писателя и „Моята кралица“ е завършена за по-малко от два месеца. И тъй като невинаги изкачването на престола е лесно, авторът трябва да преглътне 14 отказа от литературни агенти, когато през 2017 г. София дьо Сиври не сваля шапка на кралицата и не я кани в издателството си L’Iconoclaste.
В „Моята кралица“ чистотата не е само в писането. Тя е основна характеристика и на главния персонаж – детството. Детството и всичките му красиви и мрачни измерения – от свободата и липсата на ограничения, през наивитета и искреността, чак до неспособността за идентификация на жестокостта. И още по-конкретно – едно лято от 1969 г., най-хубавото лято от живота на едно момче, което не е съвсем като другите. В интерес на истината, няма да разберем и името на това дете, ще го идентифицираме само с прякора му, който идва от якето, с което то работи на бензиностанцията на родителите си. Той е момче, което е малко като „алфа ромео „Джулиета“, но с мотор две конски сили вътре“. Слушаме неговата история с неговите думи. Гледаме света през неговите очи. Допускаме, че самият той ясно осъзнава различността си, но и не възприема себе си като недъгав и различен. Докато един ден, изгубен сред дебрите на Прованс и собствените си объркани представи за света, не среща своята кралица Вивиан, която го кара да се почувства различно. Тя се явява като видение в объркания му живот и му придава временна форма. А тази временна форма е изпълнена с крехкостта на първата любов и красотата на надеждата. Идеи, създадени, за да бъдат строшени.
Жан-Батист Андреа има очевиден афинитет към персонажи, които са аутсайдери. Нещо повече – той вижда световете им по толкова внимателен начин, че с лекота създава мост на емпатия между тях и читателите си, въпреки че в рамките на художествените му произведения същите тези герои са обект на социална изолация. В „Моята кралица“ ограничените възможности, които външният свят предлага на главния герой, контрастират с умението му да вижда красотата на света около себе си по начини, по които обикновеният човек не би могъл. Разбира се, така у четящия се раждат естествени въпроси като нужна ли е самотата, за да си припомним забравеното умение да съзерцаваме в дълбочина природата, околните и себе си? Самата природа е другият тих главен персонаж в романа. Привидно пуста, привидно тиха и сурова, тя е не просто декор, а сакрално пространство, където различните могат да бъдат себе си. Без социални правила и без предразсъдъци.
Източник: Жан-Батист Андреа, © Céline Nieszawer
Докато се изправя само пред копнежа по свободата, момчето се изправя и пред друг, неподозиран копнеж – този по неясните очертания на първите любовни копнежи в лицето на мистериозната Вивиан, която олицетворява всичко, което той не е, и сякаш знае и е виждала всичко, което той не е. Чистото детско желание за себеутвърждаване се слива с мечтата да бъдеш забелязан и разбран, да принадлежиш. А младежът осъзнава, че повече от всичко желае да принадлежи и служи на своята кралица. Онази, за която ще разбере по най-жестокия начин, че е готов на всичко. Нужни ли са ясните очертания на света, за да се чувстваме на място в него? Нужно ли е да познаваме в дълбочина обекта на нашата любов, за да му сложим корона?
Източник: Корица на романа „Моята кралица“
„Моята кралица“ е привидно пестелив и тих кинематографичен роман. Пластовете на неговата философия обаче се натрупват постепенно, докато не се изправят лице в лице с баналността на очакваното. В своя дебютен роман Жан-Батист Андреа сътворява не просто история за израстването, а истински експеримент за границите на детската дързост и порива към обич. Той пресътворява идеята за нормалност. Другостта е просто илюзия. Въобразяваме си, че знаем всичко за човешката природа и съзнание, а ето – ставаме свидетели на поредния скок в неизвестното и все още не сме убедени какъв точно е бил финалът му.
„Моята кралица“ е книга, която разкрива важни пластове от почерка на Жан-Батист Андреа. От една страна, тя е чудесна първа среща с автора и възможност да проследим израстването му хронологично. От друга, естествено допълва колекцията на неговите верни читатели. Дебютът на голяма част от творците винаги е свързан с бунта. Една от основните функции на изкуството е именно бунтът – срещу обикновеното, срещу измамното, срещу общоприетото, срещу нормалното. Бунтът на Жан-Батист Андреа започва през 2017 г. с публикуването на първата му книга и продължава до днес.
