Естетиката е по-висша от етиката. Тя принадлежи към една по-духовна сфера. Да вникнем в красотата на едно нещо, значи да успеем да достигнем до най-съвършеното.
Оскар Уайлд, „Критикът като творец“
Скъпи читателю,
Срещаме се на стъпало номер 20 от „Стълбата“.
Двайсет стъпала нагоре през култура, общество, бъдеще и технологии. Двайсет опита да останем верни на убеждението, че смисленият разговор е възможен и ценен.
Пиша първото си редакторско обръщение към теб и веднага си спомням с носталгия времето, в което открих красотата на думите, особено отпечатани на хартия. Беше в гимназията, под номер 20 в дневника, в тогавашния училищен вестник „Делта Те“. Това очарование живее в мен и до днес и е една от причините да стана съосновател на списанието, което държиш.
Този летен брой сме посветили на Красотата в очите на наблюдаващия и в съзнанието, което умее да достигне до най-съвършеното.
Живеем в свят, в който консуматорството настойчиво се опитва да опрости и осребри красотата, превръщайки я в продукт по калъп. Филтри, козметични процедури, модерни вещи и образ, който създава краткотрайно впечатление. Субективните външни белези за красота, които всяко съвремие прокламира. Имало ги е преди, има ги и сега в различни форми. Непреходната красота обаче е много повече от това – тя е морална категория. Като любовта – непрестанно действие, в което са вложени намерение, старание и надежда да оживее в очите на този, който гледа. Тя е идеал и споделена история, не украшение.
Лице на този брой е любимата ни Яна Маринова. Тя притежава красота, която безспорно ѝ е дадена по природа, но и такава, която си е отвоювала от света – заслужената красота, изписана на лице, което разкрива искрено и чувствено светоусещане. Трябва да призная, че усмивката остана на лицето ми дълго след като разбрах, че и тя като теб, читателю, върви по „Стълбата“ с нас.
Друг герой в това издание е великият Ерик-Еманюел Шмит, чиито творби вълнуват целия свят. В един искрен разговор той признава, че дори на върха на стълбицата на успеха и световната популярност, едно от най-красивите неща е способността му да се възхищава и изненадва. Писателят предава на дъщеря си своето възприятие за красотата, а тя на свой ред възкликва „красиво“ на цветята в градината и мелодията на Бах, звучаща от пръстите му на пианото.
Очакват те още вълнуващи срещи с нашите автори, които, всеки посвоему, ще ти прошепнат какво е красотата. Тя броди из блясъка на някогашна София. Живее в паузите на дълбоко човешкото японско кино и в женското тяло, което се превръща в изкуство. Стига се до нея със смирение, съзерцание и въображение – като посвещаване в тайнство. Заложена е в самата етика на обществото и в доброто отношение към отсрещния. Красотата те изправя пред огледалото – понякога така, както портретът на Дориан Грей разкрива не лицето, а цената на душата.
Приеми този брой с наслада и с търпение до следващата ни среща.
Тя ще бъде през септември – в златния следобед на годината.
А сега отново е лято. И в душата е топло. Каква красота!
До нови срещи!
Нона Драмова,
редактор и съосновател на „Стълбата“
