Когато знанието и незнанието са едно
03:00. Свит в леглото си, не мога да спя, затова се обръщам към любимото хоби на съвременния човек – Doomscrolling*. (Дефиниция: навикът безконтролно да скролваш лоши и притеснителни новини или социални медии дори когато това ти причинява тревожност и стрес.) Reddit, Instagram, Twitter (вече X) и обратно, прехвърлям от едно на друго в отчаян опит да ангажирам или поне изморя ума си, когато…
Известие. Извънредни новини. Инвазия.
Датата е 24 февруари 2022 г.
Следващите два месеца са мъгла. Заместих съня с постоянно състояние на „съблюдаване на ситуацията“. Знаехте ли, че в Мариупол се намира един от най-големите металургични комбинати в Украйна? Поправка. Намираше се. Вече не е там. Както и по-голямата част от града.
Час по час. Ден по ден. Постоянен поток от информация. Проверка на всяко твърдение, снимка и видео. Знаех какви са целите на всеки отряд, загубите на всяка страна, метрите завзета (или освободена, зависи кого питате) територия. Офанзива, контраофанзива. Врагът напредна, врагът отстъпи. Врагът претърпя нечувани загуби, а ние – един ранен и две счупени чаши. Знаех всичко и въпреки това не стигаше. Още и още.
А споменах ли, че съм учител? По физика. В гимназия. Не работя с международни отношения, не съм съветник на политици или военни. В този момент бях просто човек с достъп до интернет. След два месеца сляпо преследване на знанието зададох на огледалото въпроса, на който трябваше да съм отговорил много преди това. „Защо?“
Не защо тази бригада, не защо танкове вместо бронетранспортьори, не защо се случва. Защо аз преследвам това знание? Моето високопрофесионално мнение ли ще промени хода на събития на 1000 км от дома ми? И тогава спрях.
9:00. Кати не може да се разбуди, затова се обръща към второто любимо хоби на съвременния човек – допаминова експлозия в лицето на TikTok. Но нейният алгоритъм е друг. Козметика, сладко куче, носталгия по головете на Неймар. Тя няма да види известието или кадрите от ракети върху градове и сгради. Единствената следа от войната за нея е по-скъпото такси до центъра. И дори това ще бъде придружено от едно: „Хм, преди беше 6 евро, защо ли?“. Кати ще чува откъслечни фрази от своите приятели:
„Видя ли за протока?“.
„OPEC опитват да свалят цените“.
„Чу ли го вчера на пресконференцията?“.
Да дешифрираш тези изречения, е като да започнеш да гледаш сериал от 5-и сезон. Защо тези не се харесват? Той е бил приятел с онзи, но са се скарали? А къде е принцът? В бункер?!?
Кати ще вземе мъдрото решение да се отдръпне. Нейното време е по-ценно от това. Когато аз плащах цената за знанието с тревожност и обсесия, Кати трупаше лихвата на своя мир. Но един ден тя и много други ще я платят.
Още помня дните, когато жаждата ми за знание бе утолявана от само три кладенеца – книгите на лавицата, един млад YouTube и зле форматирани сайтове със съмнителни източници. Бях жаден да науча повече. Все още познанието ми за света се свеждаше до „един приятел беше много убедителен“.
Нещата се промениха за последните 15 години. „Какво проникновение!“, казвате си вие. Въпреки това едно остана постоянно. Цялата история на човечеството се основава на едно наивно и почти сляпо преследване на знанието. От света на идеите на Платон, през дребния мускул в предмишницата на „Давид“ от Микеланджело, до ДНК структурата, дело на Розалинд Франклин. Защо го правим? Както е казал един (не толкова) твърдоглав президент на САЩ – не защото е лесно, а защото е трудно. До 2010-а всичко вървеше натам – човекът в преследване на новото. Аз в преследване на новото. Интернетът ми обеща колективното знание на цялата цивилизация ето тук, в джоба ми.
Но в някакъв момент се предадохме. Кога се случи? Така чаканата свобода да знаеш бе изместена от свободата да бягаш. По кафенета, в училища и в офиси жужат едни и същи разговори. Карл Маркс би изпаднал в объркан възторг – класите хора се сливат. С анцузи или палта, шлифери или клинове, всички си приличат – вълнение почти задавя гласа им, докато гордо съобщават, че „не се занимават с глупости“. И кой би ги винил?
Неслучайно винаги ще бъде модерна шегата, че учебниците по история стават все по-дебели. С всяка новина контекстът расте и за да разбереш настоящето, вагоните с книги за четене стават по-пълни. Не можеш да прогнозираш края на тази война, ако не знаеш как правителството дойде на власт. А то е там заради американците. Британците преди това. Хитлер, Наполеон, Бисмарк, и изведнъж четеш за готите и Римската империя. Кога е достатъчно да знаеш? Кога вече имаш пълната картина? Това поставя изключителната дилема – пътят на блаженото невежество или този на разсъдъка. Някога можехме да изберем – книга в библиотеката, филм в кината или просто въпрос към най-близкия човек. Някога.
Тази сутрин, като всяка друга, съзнанието ми отново преживя бомбардировките на огромния обем информация от секундата, в която отворих очи. Сутрешното кафе с малко Instagram, вечерята с отворен YouTube, релакс с поредното упражнение по скоростно скролване. Новините се изсипват отвсякъде и ако преди няколко години можех да се доверя на очите си, след ковид и AI историята вече не е същата. Нищо не е истинско. Един голям кръг се завъртя – доскоро лъскавото продаваше, сега изкуственото несъвършенство нашепва: „Хей, и ние сме като теб, нормални хора! С този крем за ръце, код за отстъпка 4ovekkatoteb“.
Еволюцията не ни подготви за това. Страхът е запазен за тигри и гръмотевични бури. Но изтребихме тигрите, а бурите останаха просто внушаващ кадър зад новата дограма вкъщи. Обаче страхът не изчезна. Затова остава едно – да се скрием в изкуствен свят, построен около алгоритъма на основната емоция, която продава – гняв. Провокации, скандали и онова, което привлича вниманието. Никой не коментира под сладко видео на куче, но пък псевдонаучен анализ за циклите на Луната и ролята им в Близкия изток? Рекламите сами се продават. Обединяващата сила на мрежата даде път на противоречието и онези похвати, които гарантират, че няма да затвориш приложението. И тъй като тигърът е дигитален, няма как да го убиеш. Затова някои избират просто да се правят, че го няма.
Намерете двама души, не, нека е по-лесно, един човек, който вярва на новинарските емисии и институциите едновременно. Вече „истината“ е онзи инфлуенсър, който обещава, че „те“ не искат да знаеш тази тайна за успеха, парите, щастието. Напиши taina в коментарите за линк към курса ми за манифестация на новото ти аз! На кого да вярвам? В чий интерес е това да знам? Кой ще рови в плявата на тази купчина данни (а всичко е това, данни), за да пресее важното? Кой определя кое е важното?
С ковид наследството на „медията“ бе унищожено. Държавата казва: „Носете маски, стойте вкъщи и се ваксинирайте“, телевизията повтаря в терца по-високо. Отговори не бяха дадени. Някой крие нещо от нас! Чичо ми почина и го писаха ковид. И моят! Има едно заключение – някой печели от това, а това не сме ние. Значи всичко е измама. Пландемията иска да ни подчини. Така казва най-независимият журналист в света, а знаем, че е независим, защото е в Instagram и е много убедителен. Хм, това май ми е познато…
Преди AI беше deepfakes. Преди deepfakes беше Photoshop. Бяхме подготвени – не вярвайте на всичко, което виждате. Фалшивите новини са навсякъде около вас. Но ако е така, вие какво сте? Истинските? И как ще ме убедите? Този пич в YouTube казва, че сте платени от Русия. Или беше САЩ? Сорос? Така и не разбрах, но сте платени! Маскари!
В дебатите съществува похват на име Gish Gallop. Изключително прост и плашещо ефикасен. Повали опонента си не със структуриран довод, а с порой от твърдения, половинчати истини и откровени лъжи, без притеснение за тяхната истинност или сила. За да цитираме програмиста Алберто Брандолини:
„Енергията, нужна за оборването на една глупост, е няколко порядъка повече от тази, нужна за измислянето ѝ“.
Ако някога този похват бе запазен за сцените на политически дебати, днес ни дави отвсякъде. И всичко в името на „свобода на словото“. „Всички гледни точки.“ Някога пропагандата целеше да те убеди в нечия истина. Аргумент – контрааргумент. Леко изкривяване на истината за целта, която оправдава средствата. После знанието бе демократизирано. Държавата, вестниците и телевизиите изгубиха монопола върху информацията. Всеки с клавиатура и достъп до интернет стана историк, анализатор, научен комуникатор. После клавиатурата бе изместена от предната камера на телефона. Журналистиката излезе от ръцете на професионалистите и попадна в тези на всеки на правилното място в правилното време. И те се усетиха. Защо да опитвам да те убедя да вярваш на мен, ако мога просто да те разубедя да вярваш изобщо? Ноам Чомски създаде термина „произвеждане на съгласие“ – идеята, че в една демокрация пропагандата вече не е цензура или скриване на истината, а един завоалиран модел на влияние – платени статии, умишлено цунами от лъжи, привидно независими мнения с подозрителен оттенък на нечия опорка. Затова един по един се срещнахме с вододела и избрахме един и същи път – да избягаме от свободата да знаем в името на свободата да сме спокойни.
Още преди Френската революция в съзнанието ни се е въртяла една и съща мисъл – като хора ни се полага правото да учим, да говорим и да се развиваме. Постепенно това право се превръща в закон, което сякаш еднолично оборва всички аргументи, че живеем в 1984-та на Оруел. Но никой не се замисли да погледне как вървим спрямо „Прекрасния нов свят“ на Хъксли. Вместо Големия брат, имаме трима милиардери и няколко числа в таблица, които винаги трябва да растат. Бяхме толкова нащрек за идването на Големия брат, че не осъзнахме, че никога не е имало нужда от него. Сами избрахме пътя на невежеството си, при това с желязна логика. Алгоритъмът ликува и предстои да става само по-тежко.
През 2003-та CNN провеждаше 24-часово отразяване на война, първата по рода си. Най-документираният конфликт в историята. През 2014-а свалянето на пътнически самолет бе разследвано от креслото на британец с Twitter и много свободно време. През 2025-а убийство бе отразено с 3D модел на местопрестъплението, изграден единствено от записи на очевидци с камери. Един и същи въпрос се събужда у мен – това прогрес ли е?
Алгоритъмът съществува, за да предизвиква ангажираност. Всяка секунда в Instagram е секунда, в която мога да ти рекламирам нещо. А как да те задържа вътре? С тигъра в сенките. Ако не знаеш откъде идва опасността, ще си винаги нащрек. Имигранти, войни, икономика, убийци, корупция, острови… И ако не можеш да понесеш тежестта на това знание, няма проблем! Имаме продукт и за теб! Само днес и само сега, новият ни модел „аполитизация“. Не се ангажирай с проблемите на обществото, гледай собствената градинка, а когато дойде денят да упражниш правото си на глас, ще бъдем там. И ще ти напомним, че от теб нищо не зависи. Ти си индивидуалист, ти си единствена по рода си, ти си алфа-мъж. Другите да се оправят, в твой контрол е само непосредственото ти полезрение. Питаш как го постигаме? Лесно. Ако ти забраним да знаеш, ще поискаш този плод. Но затова ние сме умните, а ти не си. Какво се случва, когато ти дадем ВСИЧКО, което си искал? Толкова много, че вече не можеш да понесеш повече. Геноцидът те ядосва? Ето ти още кадри, още новини и още от всичко, през цялото време. Не смогваш? Няма проблем, имаме продукт и за теб…
Пътят на промяната сякаш не възнамерява да промени курс. Скоростта не просто не намалява, увеличава се експоненциално, а ние не сме еволюирали да понасяме тези темпове. В „Дюн“ на Франк Хърбърт човечеството обявява война на машините и си връща притежанието над думата компютър такова, каквото е било в началото. Компютър – професия на човек, който извършва математически операции. Изправени сме пред нов вододел – пътя на Дюн или този на Minority Report на Спилбърг, където престъпленията се разкриват още преди да са извършени, на цената на собствената ни воля. Бъдещето винаги е лежало в ръцете на следващите поколения и може би вече виждаме началото на един нов вид човек.
Родените преди 2007-а винаги ще носят в спомените си онези мигове, когато трябваше или да сваляш снимка, или да говориш по телефона. Когато Skype и Facebook бяха най-модерната технология, а тъчскрийнът те правеше интересен и готин. Wi-Fi? На телефона? Всички песни са ми с Bluetooth, много моля. Хладилникът не можеше да ми каже, че яйцата ми се развалят, докато съм в офиса. Днешните деца носят различни спомени, а уж живеем в едно време. Вместо детска играчка или Сънчо, получават таблети и умни часовници. И тук ви чувам. „Ей това ново поколение, а ние до тъмно играехме на топка навън! Съсипаха я тая…“. Ще ви прекъсна. Това ново поколение има една суперсила, която никой от нас няма да разбере. Ние видяхме как новият свят се ражда от развалините на стария. Те са родени в него. За нас новите технологии са нещо отвън, което се спуска върху ни, за тях това е естественият път на прогреса. И тяхната суперсила е да виждат отвътре. Чувствителността им към фалшиви новини, към AI видеа и типичния изказ на ChatGPT е по-силна, отколкото дори най-запознатите дъртаци на миналото време (включвам и себе си) някога ще имат. Макар и различни, те не са по-малко като нас. Цвети от 11. клас е не по-малко омаяна от бляна да научи всичко, да знае повече и да си обясни света, отколкото Ноел на 25. Обречени сме от собствената си жажда завинаги да бъдем поглъщани от нещо колкото човешко, толкова и животинско. Омагьосаният кръг се завърта отново и отново и може очите ни да са твърде насълзени от скоростта и вятъра, за да видим накъде отиваме.
9:00. Цвети не може да се разбуди, затова следва стъпките на Кати и отваря TikTok. Но Цвети и аз си приличаме. TikTok, Substack, Instagram и обратно. Тя подготвя ума си за деня с малко безмозъчно скролване, когато…
Известие. Извънредни новини. Операция Epic Fury.
Датата е 28 февруари 2026 г.
През следващите два месеца Цвети ще знае всеки малък детайл. Къде са военните бази в Близкия изток, какво прави Великобритания в Кипър, какво е „Шахед“? Но Цвети е на 17. И вече знаете как приключва тази история.
