„Понеже в основата на киното стои жестът, а не изображението, то всъщност принадлежи на етическата и политическата сфера (и не само на естетическата)“, пише италианският философ Джорджо Агамбен в есето си „Бележки за жеста“.
Напоследък все по-често ми се случва да плача над книга. Заравям се с цялата палитра от емоции в четенето, преживявам дълбоко и разтърсващо всяка описана емоция, вживявам се във всяка ситуация и сякаш това е като спасително хапче, което взимам постоянно.
Новогодишният купон вече е само неясен посталкохолен спомен. Изтрезнели сме за реалността. Кантарът е нашият домашен дрегер. Учениците вяло носят чантите си към училище.
Али Абдала е вдъхновяващият фронтмен на групата явление ALI, която грабна любовта на публиката още с появата на пилотното парче I Come From the Future.
Няма да разчленя пред вас дадено произведение на изкуството. Няма от сухожилията му да извадя теза, да я защитавам с всички изразни средства, познати за мен...
Влизам вътре като Алиса в Заешката дупка, но не пропадам, а се въздигам. Отвън изглежда страшно, забравено, потискащо, сиво. Това е сградата на бившата стокова борса „Зимница“.
„Къде е магията?“ Това е въпросът, който все по-често си задавам, сблъсквайки се с все по-голям набор от сравнително сходни в тематиката си фестивални филми.
Ако сте харесали нашата визия и кориците на „Стълбата“, е време да разберете на кого дължим тази чест. Стефан (The) Стефанов е млад визуален артист, чийто стил е силен, ударен и разпознаваем.
От древноримската формула за управление на масите с „хляб и зрелища“ до гладуващите артисти, обикалящи улиците на Европа в началото на XX век и чудесно описани от Кафка, темата за глада винаги е била мощен инструмент за социална рефлексия.
