В епохата на постоянно напредващите технологии и дигитализация уменията за работа с компютри, мобилни устройства и онлайн платформи са от решаващо значение за образованието, професионалното развитие и ежедневието. Нуждата от технологии е всеобхватна – от дистанционно обучение и работа до достъп до информация и услуги. Без основни дигитални умения хората рискуват да останат изолирани и да не могат да се възползват от възможностите, които предлага съвременното общество. Придобиването на технологични умения обаче поражда нуждата от качествено образование в сферата. Именно тази нужда подтиква хора като Светлин Наков да положат основите в дигиталното обучение и да развиват ключовите качества за успех в технологичната ера.
Снимка: Личен архив
Кой е Светлин Наков?
Освен предприемач, програмист и създател на най-известния български частен софтуерен университет (СофтУни) Светлин е основоположник на модерното технологично образование в България и истински будител на съвремието. С неуморната си енергия и вдъхновение той мотивира хиляди млади хора да поемат по пътя на знанието и иновациите.
От Вашия респектиращ опит досега прави впечатление, че сте отдаден предимно на предаване на Вашите знания и умения в областта на технологиите и програмирането. Защо е важно образованието в този сектор? И то не само на ниво висше образование, а още в средното ниво на обучение?
Той:
Светът, в който живеем, е технологичен и с времето става все по-технологичен. Бурното развитие на изкуствения интелект също засилва тази тенденция – да се използват технологии навсякъде. Някога технологиите бяха екзотика, бяха за така наречените „компютърджии“. Но лека-полека всички сектори започнаха да се дигитализират. Едно време даже в магазините пишеха по тетрадки, след това се появиха касите, софтуерите. Впоследствие дигитализацията започна да навлиза и в обикновените сектори, в селското стопанство, строителството и много други. Чертежите се правеха на хартия, а сега архитект без компютър е като счетоводител без компютър – немислимо.
Така че тази нужда от дигитализация във всички браншове и индустрии изисква хора, които да я разбират. От една страна, това са хората, които разработват тези технологии, програмисти, QA инженери, специалисти по бази данни, но и тези, които използват готов софтуер. За последните са необходими повече дигитални умения и компютърна грамотност. Въобще, използването на технологии и създаването на технологии изискват дигитални умения на различни нива, съответно се поражда нуждата от образование за тази сфера.
Под това образование стои различно разпределение, да кажем, на училищно ниво се случва дигиталната грамотност, а в по-напреднала възраст се навлиза по-задълбочено. Например програмистите учат езици за програмиране, бази данни, мобилни технологии и така нататък, дизайнерите пък учат инструменти за дизайн, в които напоследък се въвлича много изкуственият интелект. Обикновените бизнеси също използват инструменти, свързани с дигитализацията, дори Excel или инструментите за ежедневна комуникация, което показва, че ние не можем да спрем процеса на дигитализация.
В момента очакваме дигиталната трансформация да се превърне в AI трансформация, тоест трансформация в посока на внедряване на изкуствен интелект във всички области, където е възможно, а те няма да са малко. Аз очаквам в един момент да преминем и към роботизация. Очаквам до пет-десет години да имаме масово и роботи, които ще работят с изкуствен интелект и ще могат да правят простички неща, като да донесат чаша, да сгъват дрехи и други.
Къде според Вас е България на европейската, световната карта по отношение на технологиите? С две думи, ако печелим олимпиади и имаме пробив на единици, които стават част от световни екипи, какво е общото положение? Как това може да се подобри?
Той:
Доколкото съм гледал изследвания от Европейския съюз и различни класации, ние сме по-скоро във втората половина на развитие, не сме на опашката, но не сме и сред лидерите на дигитална и технологична грамотност, когато говорим за масовото ниво. Единичните случаи или, да кажем, гениите, действително са на много високо ниво. Тоест някои българи печелят олимпиади и стават най-добрите в света, но пък средното ниво не е много добро. Защо? Ами защото генерално средното ниво на образование не е добро. Нито по английски, нито по български език, нито по математика, нито съответно по дигитални науки.
Разбира се, има значително по-изостанали държави от нас. Например ние работим на тема образование с Монголия и от своя опит мога да споделя, че там от първи до дванайсети клас, тоест през цялото им училищно образование, не се използват компютри. Не се изучават, не се споменават. Може да си представите колко по-изостанали държави от нас има. В същото време обаче в скандинавските държави всеки втори е готов да направи технологичен startup, защото има такива умения от училище.
Там образователната система е насочена към развитие на умения, а не толкова към запомняне на материал, а това е много фундаментално. В миналото е било важно да трупаш знания, информация, а сега вече е ценно да имаш умения, тоест да можеш да свършиш качествено работа, да решиш проблем и да намериш инструментите и ресурсите по пътя. В това отношение може би сме на последните места в Европа, а за света не бих казал, защото има държави в Африка, където 80% от населението живее в селските региони и все още не използва дигитални устройства, някои от тях нямат дори ток. Мястото ни на картата зависи от това с кого се сравняваме. Спрямо Европа сме зле, спрямо света сме добре.
Въпреки че има страни, в които 80% от населението е лишено от технологии, не можем да не споменем темповете, с които дигиталните иновации като AI превземат ежедневието. Къде технологията остава излишна? Къде човек е незаменим?
Той:
За момента, а според мен и в близките пет години, изкуственият интелект ще е инструмент, който ще подпомага предимно някои единични задачи. Той може да замени художника в рисуването или пък експерта по дигитална графика, но той не може да имплементира цялата концепция, като да пусне маркетинг кампания, да я измисли, да я съобрази с нуждите на клиента и да я направи. В момента ИИ не може да реши много прости задачи. Ако му кажа „Обясни ми как се подрежда кубчето на Рубик“, няма да се справи. Защото ИИ може да генерира картинки, но в някои отношения е изключително изостанал.
А кои човешки умения няма да замени? Умението да комуникираш с хора, умението да решаваш проблеми, да формулираш, да оценяваш доколко едно решение работи или не. Наскоро беше повдигната дискусия дали ИИ ще замени програмистите. Не. Защото част от работата на програмистите е да формулират заданието и да предложат решения за тези задания. Дори целият софтуер да може да се пише от компютър, някой трябва да направи читави задания, което е една продължителна работа, свързана с комуникация с клиента, съобразяване с неговите изисквания, изпробване на различни идеи, дискусии, подобрения във времето.
Това не е математически процес, в който има десет реда условия на задачата и двайсет реда решение и решението да е само едно. В професиите, в които има повече интеракция с околната среда, тези технологии все още не са добри. Имам предвид, че Chat GPT не строи сгради. Той е чудесен в анализи, генериране на текстове, но не може да ти разглоби колата и да ти смени маслото.
Така че застрашени са тези професии, където има голям обем еднотипна работа. Колкото по-разнообразна е работата на един човек, колкото по-голямо взаимодействие има с други хора, околната среда, толкова по-трудна е за автоматизация.
След всичко, което сте постигнали, и с динамиката на развитието на днешното общество – за какво мечтаете?
Той:
Мечтая България да бъде лидер в дигиталните технологии, в предприемачеството, в иновациите и образованието. Да бъдем сред лидерите в света. Мечтая чрез технологиите да успеем да създадем по-справедлив свят, в който да няма неравенство. Хората да бъдат по-образовани и по-адекватни. Мечтая за един по-добър свят.
Снимка: Личен архив
