Карел и Херман Шкорпил – братята, които влязоха в спор с науката и властта, но откриха за България Плиска и Мадарския конник

В своята книга „Мравки и богове“ Стефан Цанев има един образ, който трудно избледнява в съзнанието ми: влакът се движи по линията Русе – Варна, а под релсите му лежат натрошените камъни на старата българска столица Плиска. Мястото, от което започва една държава, е превърнато в баласт за пътя, по който да преминават следващите поколения.

Четейки тези редове наскоро, мислено се върнах в кабинета на вече покойния проф. Божидар Димитров в Националния исторически музей. Разговорът ни, започнал от наскоро открити древни находки, бързо се отби към неговата най-голяма болка и мечта – Плиска. Той вярваше, че един ден можем да възстановим Голямата базилика, построена от цар Борис I – онзи монументален храм, сравним с базиликата „Св. Петър“ в Рим, който даже бил по-дълъг с 2 метра от нея (спрямо старата Константинова базилика „Св. Петър“ (разрушена през XV в.)). 

Вдъхновен от срещата, тръгнах по следите на тези бели варовикови блокове. През 2016 г. стигнах до гара Хитрино – там все още лежаха захвърлени колони, по които ясно личеше къде са били гредите на древния храм.

Тези камъни бяха преживели Първото и Второто българско царство, а в наши дни – една монархия, заменена от Народна република, последвана от сегашната ни версия на държава. Издялани първо за римския Марцианопол, пренесени от старите българи за строежа на Плиска и Голямата базилика, през XIX век те са повторно разграбени от Мидхат паша за построяването на първата жп линия у нас. За Османската империя това са били просто безплатни материали, а за местното население – непотребни старинни руини. Никой тук не е знаел какво всъщност крие земята под краката му.

Докато у нас не идват двама чехи: Карел и Херман Шкорпил.

Източник: Регионален исторически музей – Варна (museumvarna.com)

Родени в градчето Високе Мито в семейство с дълбока културна памет (майка им е сестра на известния историк Йозеф Иречек и леля на Константин Иречек), двамата братя получават солидно инженерно и природоучително образование в Прага и Лайпциг. Водени от панславянския идеализъм на епохата и от сродната си връзка с Иречек, те вземат решение, което ще промени живота им завинаги – да заминат за младото Княжество България и да помогнат за изграждането на неговата просвета и памет. Херман пристига през 1880 г. по покана на Йоаким Груев, а Карел го последва година по-късно.

За да опознаят младото княжество, те съзнателно сменят учителските си назначения – преподават математика, дескриптивна геометрия и география в Пловдив, Сливен, Русе, Търново и Варна. Братята изминават хиляди километри пеша, с чертожни листове и измервателни уреди в раниците, за да описват старини, които никой преди тях не е проучвал.

До края на XIX век обаче в европейската наука властва схващането (подкрепяно от авторитети като Феликс Каниц и самия им роднина Константин Иречек), че руините край село Абоба са просто голям римски кастел, а Първото българско царство е имало само една столица – Преслав.

Първият им голям пробив – и абсолютен пионерски подвиг за времето си – идва край Мадара през 1895 г. Дотогава европейските учени гледат на скалния релеф сляпо: Феликс Каниц го описва като римски ловен сюжет, а Константин Иречек го оглежда от разстояние с далекоглед и го обявява за тракийски.

Братя Шкорпил решават да стигнат до самото изображение. На собствени разноски и с финансовата подкрепа на Виенския университет, двамата издигат 25-метрово дървено скеле над пропастта, закрепено с подвижни дъски и стълби непосредствено до скалата. В продължение на няколко дни, висейки над бездната, Карел Шкорпил изработва първата детайлна скица на триумфиращия конник и за първи път снема препис от древните надписи около него, разчитайки имената на българските владетели Тервел, Крум и Омуртаг.

Този ход променя историята и благодарение на него днес вероятно имате в джоба си монета с образа на Мадарския конник. Откритието води Карел Шкорпил до логичния извод, че този триумфиращ монумент няма как да е изсечен просто така, в средата на нищото – в непосредствена близост би трябвало да е туптяло същинското сърце на ранната българска държава.

Източник: Регионален исторически музей – Варна (museumvarna.com)

Към тази следа той добавя и математическа прецизност. Шкорпил анализира известната колона на хан Омуртаг, вградена по-късно в търновската църква „Св. 40 мъченици“, в която ханът описва разстоянието между своя „стар дом“ (столицата) и „новия си дом на Дунав“. Измервайки посочените в надписа 84 – 85 километра от Силистра към вътрешността, Шкорпил локализира с хирургична точност района на с. Абоба.

Воден от тези точни сметки и от прозрението край Мадара, през 1898 г. Карел Шкорпил официално обявява хипотезата, която преобръща историята: руините край с. Абоба не са римски лагер, а Плиска – първата столица на Дунавска България.

Първоначално научният елит посреща тезата му с открити подигравки. Това не отказва Шкорпил. През 1899 г., съвместно с проф. Фьодор Успенски, той започва първите системни разкопки и разкрива Тронната палата и Голямата базилика. Окончателният успех идва през 1905 г. с откриването на Чаталарския надпис, в който хан Омуртаг изрично споменава името на своята резиденция – Плиска.

Освен с научния скептицизъм, на чеха му се налага да влезе в тежък сблъсък и с княз Фердинанд I.

Когато княз Фердинанд I настоява най-ценните каменни надписи и артефакти от Плиска да бъдат пренесени в неговия частен дворец, Карел Шкорпил отказва категорично: находките принадлежат на българския народ и мястото им е в публичен музей. Монархът го отстранява от проучванията във Велико Търново и напълно спира държавното финансиране за разкопките.

Това не спира братята. Те решават проблема с възрожденски абсолютизъм – продължават да финансират разкопките в Плиска с личните си учителски заплати и спестявания.

Отвъд Плиска: пазителите на варненските старини

Плиска безспорно остава най-големият им триумф, но научният и просветителски апетит за памет у двамата чехи е неутолим. Установили се във Варна, Карел и Херман Шкорпил бързо превръщат целия регион в свой терен. Братята полагат основите на Варненското археологическо дружество и Варненския музей, като за първи път в България прилагат иновативния за времето си подход за комплексно проучване: „среда – паметник – култура“.

Източник: Регионален исторически музей – Варна (museumvarna.com)

Шкорпилите са първите, които започват системно да изследват и тракийската култура в Черноморието и Южна България. През 1908 г. те разкопават група могили край Варна, където разкриват богати тракийски гробове с уникални позлатени венци от бръшлянови листа и плодове – доказателство за древните владетели на тези земи.

Техният изследователски дух ги отвежда и към ранното християнство и Средновековието. Братята подробно картографират и описват скалния Аладжа манастир, манастирския комплекс при Теке Караач, а в местността Джанавара край Варна разкриват раннохристиянска базилика от IV – VI век. Именно там, под олтара, те намират световноизвестния триптих от три вложени една в друга мощехранителници (златна, сребърна и мраморна) – откритие, което превръща това място в светиня за семейството.

Източник: Регионален исторически музей – Варна (museumvarna.com)

Особености на националния ни характер

Когато избухва Първата световна война, през пролетта на 1917 г. щабът на действащата Българска армия организира специална научно-разузнавателна експедиция в Добруджа. Карел Шкорпил е единственият учен с чужд произход, поканен с официално писмо да се включи и да защити историческите права на България над региона.

Пътят му обаче е пресечен от услужливи доносници. Заради откритите му критики срещу германските съюзнически войски, които копаели окопи директно върху старините на Джанавара, срещу Карел са подадени доноси. Началникът на Варненския укрепен пункт го обявява за „върл русофил“ и шпионин. Защитата идва от легендарния генерал Иван Колев, който изпраща спешна телеграма до Главната квартира: Шкорпил е необходим и незаменим… на обвиненията не бива да се вярва.

Получил защита, Карел Шкорпил заминава за Северна Добруджа и извършва епохална теренна работа. Той картографира грандиозния окопен лагер край с. Николицел (дн. Никулицел, Румъния) и спасява десетки каменни надписи, пренасяйки ги във Варна. Застава зад научния извод, който по-късно влиза в историята ни: Северна Добруджа може да се счита за люлката на българската държава – Аспаруховият Онгъл.

Източник: Регионален исторически музей – Варна (museumvarna.com)

Наследството на двамата братя

Всички тези победи са платени с висока цена. Неуморният Херман Шкорпил прекарва десетилетия в изнасяне на възторжени беседи по градове и села, за да събуди любовта на българите към техните старини. Но съдбата му подготвя жестока отплата.

На 25 юни 1923 г., по време на годишното събрание на Варненското археологическо дружество, избухва остър конфликт. Опозицията, оглавявана от В. Апостолов, излиза с агресивен тон и настоява за незабавна смяна на „старите кадри“ в ръководството. Дълбоко огорчен и засегнат от тази несправедливост след десетилетия всеотдаен труд, 65-годишният Херман получава масиран сърдечен удар и умира в съседната зала, докато колегите му гласуват с голямо мнозинство той да остане начело на дружеството.

Варненци изпращат своя обичан просветител с всенародно шествие. По негово изрично завещание тленните му останки са положени на Джанавар тепе – в гроб, изкопан точно до откритата от него раннохристиянска базилика.

След трагичната загуба на своя брат Карел Шкорпил остава сам, но не спира работа за нито един ден. През 1924 г. той се качва отново на Мадарския конник край изграденото ново скеле, за да направи още по-прецизни проучвания и преписи на надписите. Публикува обобщаващите си трудове за Велики Преслав, доказва съществуването на старобългарската пътна мрежа и поема ролята на почетен консул на Чехословакия във Варна.

Целият му живот преминава в сянката на науката и в абсолютна самота в личен план – като млад в Пилзен той се влюбва в чехкинята Хелена, но тя отказва да го последва в следосвобожденска България. Карел така и не се жени, но пази нейните писма до края на дните си, влагайки цялата си любов в българската земя.

Когато умира на 10 март 1944 г. в София на 84-годишна възраст, той оставя само едно категорично желание: тялото му да не се връща в родната Чехия, а да бъде пренесено и погребано в Плиска. Днес тленните останки на Карел Шкорпил почиват именно там – до основите на откритата от него Голяма базилика.

Така двамата братя, които нямат и капка българска кръв, остават завинаги в земята ни. Херман – край олтара на Джанавара, а Карел – под белите варовикови блокове на първата ни столица.

Бележка от автора

Дължим много на Херман и Карел Шкорпил, които инвестират целия си живот в това да знаем по-добре кои сме. Иронията е, че издирването на информация за тях днес се оказа изключително трудна задача. Уви, у нас все още липсва тяхна пълна, самостоятелна биография.

Тази статия е възможна благодарение на фондовете на Регионалния исторически музей във Варна и Регионалния исторически музей в Пловдив, както и на усърдието на поколения учени в тези институции, които са систематизирали редица документи. Достъпът до съхранените архиви, протоколи от драматични общи събрания и лични документи, в съчетание с оригиналните издания на самите братя Шкорпил – които, за щастие, пазя и в домашната си библиотека – ни позволяват днес да сглобим детайлите от техния забележителен изследователски път.

Още през 1892 г., на първата страница на своя труд „География и статистика на Княжество България“, братя Шкорпил оставят думи, които звучат както като техен личен, така и като наш общ завет:

„Всякой родолюбец е длъжен да знае отечеството си: неговата природа и история, неговите средства за защита, неговия живот и стремления…“.

Днес на нас като общество ни остава не просто да ги помним и да им отдадем заслуженото място в националната ни памет. Наш ред е да продължим. Да не допускаме Мадарският конник да се руши пред очите ни, да съхраним Плиска и да я възстановим такава, каквато заслужава да бъде. Да помним, че сме били голяма и силна държава, която е следвала високите си идеали – точно както княз Борис I прави решителната крачка да ни преведе от езичеството към християнството, превръщайки България в равноправна част от европейския свят.

Снимки:

Източник: Регионален исторически музей – Варна (museumvarna.com)

Източници:

Шкорпил, К., Х. Шкорпил. География и статистика на Княжество България (1892); Известия Руского Археологического Института в Константинополе (ИРАИК), т. X, „Абоба-Плиска“ (1905); Каниц, Ф. Donau-Bulgarien und der Balkan (1878); Иречек, К. Пътувания из България (1884); Ангелов, Ст., Р. Рашев, Л. Дончева-Петкова. 120 години археологически проучвания в Плиска, в-к „Аз Буки“, бр. 20 (19.05.1999 г.); Маринова, Д. Н. Карел Шкорпил и мисията в Добруджа (1917 г.); Енева, Н. Познатите братя Шкорпил (РИМ-Варна, 2018); Известия на Варненското археологическо дружество (1909 – 1923 г.); Архиви на РИМ-Варна и РИМ-Пловдив; Спомени за К. Шкорпил от проф. П. Бакалов и Ал. Радославов.