Навярно сте срещали твърдението, че България е на трето място след Италия и Гърция по брой археологически обекти. Замисляли ли сте се дали то е обективно – базирано на някакви изследвания или специализирана статистика, следяща съответните регистри на европейските държави или поне на членките на ЕС?
По данни на ЮНЕСКО за 2025 г. Италия е с 61 обекта под егидата на организацията, следвана от Китай с 60 и Германия с 55. България не е сред първите, а дори и Гърция засега има само 20 обекта със световно културно наследство. Логично е да се запитаме откъде идват твърденията, че страната ни е сред водещите. Всъщност списъкът на ЮНЕСКО не обхваща всички археологически обекти по света. Онези, които имат достъп до Националната археологическа карта, знаят добре, че ако съществуваше безпристрастна статистика за броя на обектите на територията на всяка държава, България би се конкурирала достойно с Италия и Гърция.
Твърдението, че страната ни е в челната тройка на една такава класация, е неофициално, но не е измислено, а по-скоро обобщава реалността от гледна точка на наситеността на обектите спрямо територията на България, която като средно голяма европейска държава почти няма регион без археологически обекти. Над 40 000 са описаните обекти, но реално са двойно повече. Територията на страната е обитавана още от палеолита, като човешкото присъствие остава силно застъпено и през неолита, халколита, бронзовата и желязната епоха, Античността и Средновековието, което крие един недоизследван потенциал – много селища, могили, светилища и некрополи дори не са имали щастието да попаднат в теренно проучване, да не обсъждаме вписването им в някакви официални регистри.
Поради ширещо се иманярство и липсата на средства за изследване, опазване, консервация и социализация още от годините на светлия комунизъм до наши дни находки от световно значение са и често пренебрегвани в международен план поради слаба популяризация и всякаква липса на стратегия и политика от страна на българската държава особено след 1989 г. Това е един голям проблем за страната и за нас като общество. Спорадични публикации за Варненския халколитен некропол, Солницата край Провадия и т.нар. пещера Утроба от години обикалят като призраци интернет, главно като много любопитни и уникални обекти, но информацията за тях често е графомански микс от факти и измислици. За археология и културно-исторически туризъм няма средства.
Тази тежка констатация обезглавява буквално всякакви нормални проучвания и погребва изключителни обекти завинаги – мимоходом отбелязвам леките скандали около строителството на магистрала „Струма“, която затрупа два изключително интересни обекта – античното селище Скаптопара и праисторическото селище при Дамяница, които „ознаменуваха“ великия „български произход“ в разгара на строителството на този забележителен инфраструктурен шедьовър. За значимостта им можете да вдигнете наздравица „за постиженията на българското строителство на пътища и магистрали през вековете!“ – преди няколко години магистрала „Тракия“ беше главен герой на подобна шега, в която се казваше, че била започната още по времето на древните траки и май ще продължи напред към вечността с „реставрации“ на този вечно почти изграден аутобан…
Източник: Римска статуя, Хераклея Синтика, август 2018 г
В тези интересни от инфраструктурна гледна точка времена още през вече далечната 2001 г. местен пастир от Петрич тръгва да търси изгубения си добитък и случайно попада на една от последните перли в гордата корона на българското археологическо наследство – Хераклея Синтика. Този отдавна изгубен античен град, чиито руини са къде плитко, къде дълбоко заровени под склоновете на Кожух планина – недалеч от вече митичната местност Рупите край едноименното село, където някога Ванга приемаше нуждаещи се от нейната помощ.
Всъщност в търсенето на изгубената коза пастирът от Петрич намира стела с надпис, който е с текст на писмо от император Галерий и цезар Максимин Дая от края на 307 – 308 г., с което българските археолози окончателно установяват местоположението на Хераклея (Синтика), което е записано върху камъка на латински език като civitas Heracleotarum. Тъй като името Хераклея е производно на името на древногръцкия герой Херкулес (по-известен сред римляните като Херакъл), който е почитан от македонската владетелска династия Аргеади като прародител, много съвременни изследователи са поставяли мястото на града някъде из македонските колонии в Югозападна Тракия и „появата“ му край Рупите е по-скоро изненадваща, отколкото очаквана. Дълги години (почти сто) различни учени са поставяли града къде ли не из пределите на древните Македония и Пеония. Хераклея Синтика е „пообиколила“ многократно днешните земи на Северозападна Гърция, Югозападна България и Югоизточна Северна Македония. Населението е било етнически разнообразно – македонци, траки, елини, келти, римляни, илири и дори заселници от Милет и Картаген.
Мястото има богата история и често е споменавано в античните извори – в някакъв момент е било покорено от съседното племе на дарданите, които са изтласкани от македоните на Филип V Македонски през 212 г., а Синтия (както я споменава Тит Ливий) е отбелязана и като дардански град. Някои историци смятат, че основаването на Синтика е станало при заселването на 20 000 автариати при планината Орбел (вероятно днешна Беласица) от Касандър (събитие, споменато от Диодор). Хераклея Синтика навярно е и лобното място на царския син Деметрий – убийството му е организирано от брат му Персей; Тит Ливий описва смъртта на Деметрий като екзекуция по нареждане на баща му – Филип V. Предполага се, че Деметрий е бил в Хераклея Синтика в момента на убийството, където първо му е дадена отрова, а когато тя не подействала достатъчно бързо или е имало опасност да бъде спасен, той е бил удушен – типичен метод за тихо довършване на „неудобни“ наследници в Античността.
Филип V, за съжаление, е бил убеден от Персей, че синът му е предател. Ако това е историческата истина, Хераклея Синтика вече е не само важен административен център, но и място на едно от най-драматичните царски убийства в Древна Македония. Античните източници обаче споменават, че мястото на убийството е Хераклея Ликентис (античният град край днешна Битоля, Северна Македония), но пък българският изследовател доц. Георги Митрев твърди, че за това няма никакви доказателства, тъй като Тит Ливий споменава Пеония и това кара изследователите да приемат, че е по-точно да става въпрос за Синтика.
След като македонските земи са завладени от Рим през 167 г., градът е бил включен в рамките на провинция Македония. Интересна подробност е, че Синтика изчезва от източниците, но се появява отново в Певтингеровата карта (лат. Tabula Peutingeriana) през IV в., която е един от най-ценните запазени образци на късноантична пътна карта на Римската империя. Изчезването на Хераклея Синтика от изворите и отсъствието на всякакви данни от епохата на ранните римски императори за градския статут на мястото могат да се обяснят с това, че градът е загубил предишното си значение. Учените предполагат, че общността на хераклейците вероятно е била присъединена към друг близък градски център, а селището е било преобразувано в село.
Източник: Статуята на внука на император Октавиан Август, изобразен като бог Хермес вече е в музея в Петрич
След опожаряване през 276 г. Хераклея Синтика е възстановена с нов форум, базилика и светилище на Немезида. Но през 388 г. силно земетресение прекъсва строителството, районът е наводнен, а градът изпада в икономически упадък. Част от сградите са преустроени – едната се превръща в най-ранната датирана църква в Югозападна България. Християнски нападения срещу езическите светилища вероятно са провокирани от Едикта от Солун, с който християнството става единствена официална религия в империята.
След опустошителното земетресение през 425 г., което разрушава базиликата и инфраструктурата на Хераклея Синтика, жителите отново се евакуират, а форумът е наводнен. Животът се възобновява едва след 457 г., но в ограничен мащаб – сред руините се строи примитивно, с кал вместо хоросан. Базиликата е удължена на запад, а мъртвите вече се погребват във форума. Анализите сочат признаци на недохранване и болести, а градът е ползван като каменна кариера. До края на V век животът замира окончателно, а реката периодично затрупва руините с наноси.
С гореизброените трагични събития е свързано вероятно и мястото на намирането на повредената статуя, която беше открита в началото на месец юли 2024 г. в Големия канал на форума на античния град. Тя е била скрита там, вероятно с намерението да бъде спасена от поругаване. Този забележителен образец на римската пластика бе преместен в Археологическия музей в Петрич – почистен от реставратора Китан Китанов. В процеса той регистрира по гърба на фигурата вторични силикатизирали и калцитни слоеве, което според него се дължи на факта, че преди да бъде скрита в канала, скулптурата вероятно е била поставена на форума в близост до течаща вода – навярно фонтан.
Смята се, че статуята изобразява един от внуците на император Октавиан Август – Гай или Луций, и двамата починали млади при трагични обстоятелства. В знак на скръб Август нарежда да бъдат издигнати техни статуи из цялата империя. Подобни скулптури са открити и в Гърция – на Тасос и в Коринт.
Малко след откритието на първата статуя археолозите, които проучват Хераклея, намериха и втора мраморна статуя. Тя е открита в източната част на канала, недалеч от местонахождението на първата. Според ръководителя на разкопките, проф. Людмил Вагалински, тя е с около 150 години по-млада от първата. Реставрацията на статуята така и не даде по-ясна представа кой е бил изобразен на нея. В медиите циркулираше версията за „статуята на Хермес“, която е удобна етикетна фраза, но археологически по-точно е да се каже мраморен херм от римската епоха. За жалост, е по-удобно да се търсят бързите сензации, особено ако става въпрос за археологически находки – някак си е по-тиражно.
Невероятен и не особено романтичен спор за това кой изобразява първата намерена статуя се разразява малко след откритието ѝ в социалните мрежи. Множество неподготвени по темата интернет потребители изразяваха страстни „експертни“ мнения от сорта на: Признайте, че намерената статуя в Хераклея Синтика е на Александър Велики и че (той) е българин! Историците, не бъдете предатели! Това, че мълчите за откритията и пишете с презрение и уплах, че намерените статуи са на Александър Велики, е престъпление!!! С прискърбие можем да признаем, че подобни мнения са чиста проба „псевдопатриотична митологизация“ – този мисловен модел носи всички белези на краен исторически национализъм, смесен с конспиративно мислене и когнитивно изкривяване от типа „всичко потвърждава моята хипотеза“; емоционално натоварена реторика (предатели, престъпление), подплатена със силно поляризиращ език; а най-тъжното от всичко е липсата на критична проверка на факти – пряко заключение без каквито и да е обосновани аргументи.
Друг потребител – също тежка жертва на този мисловен модел – открито заявява, че преди седмица бил на Хераклея Синтика – и си наех екскурзовод, в момента, в който ми спомена елинистичен период и римски период, ми кипна и заявих, че ако продължават да лъжат посетителите, ги чака тежка карма! И всъщност, ако се замислите малко по-критично и анализирате подобни високопарни патологични твърдения, веднага ще си отговорите на въпроса защо от години българската преса изобилства от невероятни археологически новини за гробове на Орфей, вампирски погребения, хобити, обитавали Перперек, и всякакви други подобни сублимации, които привличат обаче очевидно масовия посетител, чийто детски свят е бил лишен от „вълшебни приказки“ и позитивни идентификационни образи.
… и така неусетно се връщаме до случайното откритие на мраморната стела с надписа на латински от 2002 г. (който е преведен и публикуван от доц. Митрев), в който император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 г. се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права и ги насърчават да процъфтяват, да се отнасят към своята родина с преданост и достойнство…
Разкопките на Хераклея Синтика са сред малкото в България, които системно проследяват връзките между антична Македония, Тракия и Рим. Проучва се цял античен град със сгради, форуми, базилики и канализация, със стратиграфия от близо 800 години. Открити са редки находки – мраморни статуи, надписи, злато и монети, а броят на светилищата (15) подсказва, че тепърва ще бъдат разкрити още скулптури, свързани с култа и градския живот.
От историческа гледна точка дългосрочното проучване на обекта дава основа за пренаписване на древната история – потвърждава писмени извори за присъствието на македонски колонисти, връзките с Древен Рим и появата и развитието на християнството в региона – преустройството на езически сгради в християнски базилики дава реална картина за процеса на християнизация, за който се знае основно от оцелели древни текстове. Открити са надписи, отвеждащи към ключови исторически събития – свързани с Деметрий, син на Филип V Македонски, в контекста на Третата македонска война.
Добрата новина е, че човекопотокът към Хераклея Синтика расте – според данните, обнародвани от Катя Стоянова, която е ръководител на проекта „Реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект античен град Хераклея Синтика и прилежащи некрополи“ и директор на Историческия музей в Петрич, през първата половина на 2025 г. обектът е посетен от над 20 000 души. Новия Исторически музей в град Петрич са разгледали над 17 000 души. Там могат да се видят отделни находки от Хераклея, както и статуята, разкрита през лятото на 2024 г.
Още по-добрата новина е, че интересът към Хераклея Синтика не си остава само локален, но е и международен. На хоризонта се очертава „меката сила“ на културното наследство – последователните усилия на екипа на проф. Вагалински превръщат Хераклея Синтика в археологическа визитка на България. Работи се и по по-доброто експониране на запазените структури, но има още какво да се направи, за да може Хераклея Синтика да се утвърди като ключова дестинация, с която да бъдат свързани маршрути като Рупите – Мелник – Сандански. Обектът e подходящ за културно-историческо туристическо сътрудничество с намиращите се на гръцка и северномакедонска територия подобни обекти, пряко свързани с историята на антична Македония.
Въобще… в балканското ни буре с барут – археология и история да търсиш.
