Когато бях малка, едно от любимите ми занимания беше да чета поезия. В горещите летни дни, когато нашите ме оставяха при баба и дядо, се заравях в старите дървени шкафове и чевръсто преглеждах стихосбирките на Дебелянов, Багряна и Добри Чинтулов, за да науча по някое стихотворение и да отида да го изрецитирам гордо на масата пред всички. В училище, докато учителката преподаваше урок по литература, винаги намирах за по-интересно да разгръщам страниците на учебника и да се потапям в мислите и чувствата на Яворов, Вазов и Далчев. Макар и невинаги да разбирах някои от творбите им. В гимназията, може би повлияна от тийнейджърски емоции или пък от изповедните стихове на Яворов, се вдъхнових и да пиша, изливайки всички свои радости, тревоги и мечти върху белия лист, сякаш хартията бе единственият приятел, който можеше да ме изслуша, без да ме прекъсне, и да превърне бурята в сърцето ми в подредени редове от думи. С времето обаче емоциите ми сякаш се укротиха, ежедневието ме завъртя и любовта ми към поезията остана някак скрита в гардероба на историята. Но може би точно тази любов събуди вълнението ми, когато разбрах за Евгения Тошева и проекта ѝ Избрана поезия, в който съчетава общо 25 произведения на емблематични имена в българската литература, сред които Евтим Евтимов, Недялко Йорданов, Дамян Дамянов, Пейо Яворов и Павел Матеев. Петима автори с по пет произведения всеки. С голямо любопитство да разбера какво мотивира толкова млад човек да се впусне в света на поезията и творчеството и да иска да поднесе вечните стихове на българските поети по един нов, съвременен и визуално въздействащ начин, се свързах с Евгения, с надеждата, че тя ще открехне завесата към своя свят и към целите, които си е поставила.
Разкажи ми малко повече за себе си. Как и защо реши да поемеш по пътя на творчеството?
Тя:
Творческият ми път започна доста отдавна. Всъщност завърших Националната художествена академия преди пет години и може би точно това отчитам като моя творчески старт. Дипломният ми проект беше „Поезията като визуално изкуство“, тъй като целта ми беше да представя известни стихотворения на емблематични български поети под формата на плакат, защото специалността ми беше плакат с визуална комуникация.
В момента работя в дигитална уебагенция и смятам, че до голяма степен се занимавам с творчество, тъй като основната ми дейност е project management, но това изисква множество и различни познания.
Спомена, че проектът ти е бил „Поезията като визуално изкуство“. Ти ли избра тази тема? И защо точно поезията като визуално изкуство?
Тя:
Да, аз избрах темата на дипломния си проект, защото много харесвам българската любовна поезия. Реших, че той трябва да е обвързан с нещо, което лично аз много харесвам и ми доставя удоволствие. А защо като визуално изкуство? До голяма степен беше обвързано със специалността ми и изискването за създаване на 5 плаката. И защото е предизвикателство. Много е трудно да представиш във визуална форма нещо, което е написано с думи, което се чете и се усеща.
Източник: Личен Архив
Това ли те подтикна да създадеш проекта Избрана поезия?
Тя:
Да, това беше зародишът, въпреки че когато го създадох, нямах представа, че ще се превърне в „Избрана поезия“. Още след като завърших, един много близък приятел ми спомена, че картичките, които бяха допълнение към дипломния проект, които сега са основната част от Избрана поезия, са много подходящи за специален повод. Аз си мислех същото, затова реших да му дам шанс и да направя „сборник“ с избрани стихотворения във вида, в който е днес. Така всъщност години по-късно се роди Избрана поезия. 25 картички, петима автори с по пет произведения всеки.
Снимка: Избрана поезия оживява на сцена с актьори, публика и зареждащи срещи
„Избрана поезия“ е изящна симбиоза между дизайн и слово. Кое първо проговори в теб – нуждата от естетика или копнежът по лириката? И как избра авторите, които да включиш?
Тя:
Избраните автори се промениха малко през времето, защото се сблъсках с много предизвикателства в процеса. Някои от тях – свързани с авторските права. Успях да се свържа с авторите, които са живи, и с роднините на тези, които не са. Всички те бяха много отзивчиви, приятелски настроени и с големи сърца. Бяха отворени към идеята да направим проекта с техните произведения. След като получих потвърждения от всички, вече спокойно можех да започна. Това беше един от ключовите и повратни моменти, за да съществува Избрана поезия в този формат.
В дипломния ми проект всеки плакат е направен по известна стихосбирка на съответния автор. Например тази на Евтим Евтимов – „Горчиво вино“, е една от най-известните, която е използвана за плаката. Ще видите, че визията на Евтим Евтимов върху картичките е преплетена бутилка с чаша като мотив и всеки автор има такъв, както и специфична визия и цветност. Дизайните, логото, всичко е направено в процеса на дипломния ми проект, а авторите, които по-късно трябваше да бъдат добавени, също са направени със собствен дизайн, така че да следват тази концепция.
Текстовете, картичките и визията са преобразувани в подходящ формат. В началото беше по-скоро като тесте карти, но впоследствие се видоизмени в кибритена кутия, а вече имаме и луксозни издания, които са по-големи кутии, с повече неща. Опитвам се по всякакъв интересен за хората начин да го развивам.
Източник: „Избрана поезия“ оживява на сцена с актьори, публика и зареждащи срещи
Какво символизира този проект за теб? Какво е посланието, което искаш да отправиш към аудиторията?
Тя:
За мен това е олицетворение на любовта към българската поезия. Целта ми е да я разпространя, и то най-вече сред младите хора.
Цялата идея от самото начало беше да представя поезията по един по-модерен и по-достъпен начин за младото поколение. Както всички знаем, можеш да си купиш сборник на даден автор или дори колекция от няколко автори, но в този вид, като картички, които могат да са чудесно допълнение към всякакъв подарък, или самата луксозна колекция да бъде такъв, няма на българския пазар, не съм срещала нещо подобно. Затова го направих, с идеята да достигне до младите хора, да поддържа любовта към българската поезия, да сближава хората и да провокира интерес към културата.
Източник: „Избрана поезия“ помества в себе си 25 картички, петима автори с по пет произведения от всеки
В дигиталната епоха, в която живеем, всичко се чете онлайн. Голяма част от стихотворенията могат да бъдат открити в интернет, докато ти предлагаш нещо, което може да се държи в ръка. Според теб започва ли отново да се търси физическият досег до изкуството – да го отвориш в картичка или книга, за да го прочетеш?
Тя:
Имах удоволствието да участвам в няколко базара и събития, където представих колекцията във физическата ѝ форма и се радвах на голям интерес, въпреки че не съм го очаквала. Не е правилно да очаквам, че хората веднага, когато я видят, ще си я купят.
Поезията е нещо много лично за мен и вярвам, че е и за много други хора, защото не е продукт, който те грабва веднага. Това е нещо, което освен стойността на думите се старая да има и физическа стойност – затова създадох и луксозна колекция, с повече продукти в нея.
Получавам поръчки и от хора, които не са в романтични взаимоотношения. Така че подаръкът е подходящ за всички – за възрастни, за млади хора. Аз лично съм почитател на физически книги, не ми допада да чета на таблет, компютър, така че вярвам и се надявам, че този формат е за предпочитане. И е съвсем различно да го сложиш в рамка, защото мислим и в такава посока. Съвсем различно е, когато стихотворението стои на рафта или на бюрото пред теб.
Спомена, че за теб поезията е нещо много ценно. Къде мислиш, че е границата между изкуството като лично чувство, лична изява, и изкуството като социална отговорност?
Тя:
Мисля, че са две съвсем различни направления. Това ми напомня за времето, когато учех „Плакат и визуална комуникация“ в Художествената академия. Плакатите се делят на социални и рекламни. Социалните се използват по време на стачки или други събития, на които плакатът има някакво социално значение, той поражда емоция. Рекламните плакати, от друга страна, имат други цели. Едно е да твориш, независимо от формата на изкуството, с цел социална промяна, внимание или някакъв вид отзвук. Друго е да го правиш, защото имаш нужда да изразиш чувствата си под някаква форма. По-скоро тогава целта е да се освободиш от някаква мъка. Прави ми впечатление, че голяма част от изкуството е създадено, породено от тъга, мъка, някакъв вид терзание.
Особено поезията.
Тя:
Да. Но има разлика. Например възрожденската поезия има за цел повече да възхвалява, да подбуди обществото да се изправи в името на бунт или да въстане. Да породи характерните за Възражденето чувства. Аз по-скоро съм се фокусирала върху любовната тематика. Тя идва от теб. Когато се пише за любов, процесът на четене и писане е по-индивидуален.
Докато си говорим за изкуство, няма как да не навлезем в по-философската тема, свързана с възприятието на културата в днешно време. Често чуваме да се говори за културна деградация. Как разчиташ посоките на културната чувствителност на новото поколение и на това, на което сме свидетели?
Тя:
Аз съм голям оптимист, но съм се сблъсквала с жестоката реалност на това, което спомена. Не бих го определила като проблем с поколенията, не бих искала да генерализирам така. Определено има място за развитие в културата и образованието в държавата. Именно затова създадох Избрана поезия, защото вярвам, че не трябва да се хващаме за старите разбирания и вярвания, защото е нормално да се видоизменят. Не трябва да се хващаме като удавник за сламка за едно остаряло виждане или мода. Нормално е хората да се интересуват от нови източници на информация и видове технологии. Важно е да се нагаждаме спрямо тях и да не заклеймяваме хората, които не се интересуват от едно предишно време. Да се опитаме да запазим ценностите на миналото, но и да ги популяризираме така, че да грабва вниманието на хората, които може би не биха си купили стихосбирка. В миналото са се чели много книги, но и не е имало Тик-Ток. Сега просто трябва да се нагодим. За да се оцени културната стойност, трябва да бъде поднесена по по-модерен начин.
Спомена, че ходиш по събития и представяш проекта си. Получаваш ли обратна връзка от хората?
Тя:
Не само ходим, но и организираме събития. Първото представяне на Избрана поезия в тесен, приятелски кръг избрах да бъде направено по по-интересен начин. Намерих, през платформата TalentVision, страхотни млади актьори, които исках да представят като театър част от избраните стихотворения. Така се завъртя животът, че се превърнахме в нещо като трупа с тях и започнаха да ни търсят в различни места в центъра на София, за да представяме част от стихотворенията в колекцията.
Радвам се на изключително голям интерес и понякога едва смогвам, защото не се занимавам основно с това. Постоянно ни питат за следващи събития, разпродават се билетите, купува се колекцията, някои от актьорите започнаха да ги търсят покрай Избрана поезия за различни ангажименти.
Имам страхотна обратна връзка. Хора от всякакви възрастови групи идват и се радват на събитията. Много хора идват с приятелите си. Приятно е, че има такъв разнообразен контингент от хора, които накрая си тръгват заредени. Дори когато събитията се провеждат в извънработно време, а както знаем, след работа хората са уморени, не им се излиза до късно. Виждам обаче, че приповдигаме настроението им и си тръгват с оптимизъм.
Източник: „Избрана поезия“ помества в себе си 25 картички, петима автори с по пет произведения от всеки
Планираш ли да развиваш това твое хоби? Какви са бъдещите планове?
Тя:
Плановете ми са да се разпространи повече. Много хора ме питат дали бих пробвала с други стихотворения или други автори. Да се разшири или да се правят различни издания. Хрумват ми много идеи. Всички са насочени към това да сближават хората, да ги занимава културата. Поезията сближава. Събитията сближават. Предвиждам Избрана поезия да стане шапка за креативни идеи, които не съм реализирала досега. Не го виждам като основна дейност, но мога да кажа например, че предвиждаме нова колаборация с CraftLight, които са мои близки приятели и правят страхотни ръчно направени неща. Смятам, че има много потенциал.
Ако можеш с две изречения да опишеш на читателите какво е Избрана поезия, как ще го направиш?
Тя:
Бих го определила като мисия да поддържа любовта към българската поезия, да сближава хората и да провокира интерес към културата.
