Имам удоволствието да познавам лично Меги – жена, която умее да превръща мечтите си в реалност и да вдъхновява с личния си пример. В това интервю тя споделя пътя си от детските скици на модни модели до ръководенето на фамилни компании, които съчетават традиции, иновации и смел поглед към бъдещето. Говорим за силата на семейния бизнес, за предизвикателствата и магията на авиацията и за това как образованието и ценностите формират лидери, готови да променят света. Разговор, който носи вяра, че когато обичаш това, което правиш, хоризонтът винаги е безкраен.
Източник: Миглена Копчева – личен архив
Днес твоят професионален път излъчва мотивация, вдъхновение и респект. Разкажи ни повече за него. С какво си мечтаеше да се занимаваш, като беше дете, и през какви метаморфози премина?
Тя:
Като дете си мечтаех да бъда моден дизайнер – обичам да съчетавам, да създавам, да измислям нови неща и концепции – това винаги ме е вдъхновявало – както в модата, така и в интериорните решения. Израснала съм във времената на Синди Кроуфорд, Клаудия Шифър, Линда Еванджелиста… Все силни имена, които ме приковаваха с часове да гледам Fashion TV през летните ваканции и да чета оскъдната информация в списания и вестници. Рисувах модели и използвах платовете от дрехите на майка ми и баба ми. След години обаче записах да уча специалността „Масови комуникации – журналистика и ПР“, където се чувствах много в мои води. Цялата тази опитност в тази сфера ми помага неимоверно много и до днес във всичко, което правя. С годините мечтата ми да бъда моден дизайнер остана на заден план и майка ми много повлия за това решение. Не съжалявам. Ценя красивите неща и много се възхищавам на историята на всеки бранд. Това ме впечатлява най-много. Вдъхновяващата история на създателя, казусите, през които е преминал, проблемите, които е решил, и как толкова години компанията е съумяла да буди интерес сред голяма аудитория. Като цяло много мечтаех, та дори и до днес – мечтая за всичко и си го визуализирам толкова силно, че понякога вълнението е неописуемо. Първите ми изяви като ПР са именно в семейната фирма. С годините ролята ми на комуникатор и добър дипломат ми носят само положителни резултати в динамичния корпоративен свят.
Източник: Миглена Копчева – личен архив
Ти си второ поколение предприемач като изпълнителен директор на няколко фамилни компании. Какво означава семейният бизнес за теб?
Тя:
Винаги съм знаела, че ще работя в семейния бизнес. Никога даже не съм се съмнявала в това. Родителите ми много добре се погрижиха да възпитат в мен приемственост и да ме заразят с тази магия – да развиеш нещо, което вече е създадено, и да го надградиш. Не съм имала натиск за включването ми в бизнеса. Аз съм ужасно любопитна и винаги са ме интересували теми, които са дискутирали родителите ми на вечеря. Не спирах да задавам въпроси – за хората, процесите, как се прави технологията… учех се в движение.
За мен семейният бизнес е много повече от икономическа дейност – той е жив организъм, който носи пулса на поколенията преди мен и в който вплитам и своята енергия, идеи и визия. Като второ поколение предприемач аз не просто поемам щафетата, а наследявам труд, упорство и мечти, превърнали се в реалност благодарение на отдадеността на семейството ми. Това е отговорност, която се измерва не само в числа и резултати, а в дълг към миналото и обещание към бъдещето.
Семейният бизнес ми дава усещането за устойчивост в един постоянно променящ се свят. Той е мястото, където решенията се вземат с мисъл за следващите десетилетия, а не за следващото тримесечие. Той е и платформа, в която ценностите – честност, уважение, взаимопомощ – са в основата на всяка сделка и всяка стратегия.
От емоционална гледна точка това е пътешествие, в което всяка победа и всяко предизвикателство се споделят с най-близките хора, а успехите носят двойна радост, защото знаеш, че ги постига семейството. И колкото и да се променят пазарите, технологиите или условията, за мен семейният бизнес винаги ще бъде онова дърво с дълбоки корени, което черпи сила от миналото, расте с енергията на настоящето и дава плодове за бъдещето.
Източник: Миглена Копчева – личен архив
Като малка си играела в клуба на баща си по автомоделизъм и си му помагала да сглобява самолети. Как се променя мечтата, когато порасне в бизнес – има ли още място за игра?
Тя:
Място за игра и забавления трябва винаги да си създаваме както за нас самите, така и за екипите, които създаваме. Тогава си играехме с малки самолети, сега мащабът е по-различен. Това е много интересен и в същото време специфичен бизнес. Днес аз съм наземният екипаж и помагам с бизнес развитието и основно създаване на нови партньорства по света. Летенето не е като всички останали хобита, освен свободно време, което днес е абсолютен лукс за динамиката на деня, изисква и много подготовка и квалификация. Това е спорт за ценители, които не искат просто да летят или да стигнат от точка А до точка Б, а искат сами да управляват машините. Като всеки бизнес, когато имаш клиенти и от теб зависят човешки животи, динамиката става много различна и отговорността за всичко, което екипът ни твори, е ужасно висока. По създаването на един летящ прототип има много време, в което си „играеш“ да направиш и синхронизираш всички системи, но когато това е плод на постоянство, много труд и нестихващ професионализъм – всичко си заслужава.
Източник: Автожир на NIKI Rotor aviation
Къде се намира България на световната сцена на авиацията? Как си представяш бъдещето на този сектор и как се адаптира „Ники Ротор Авиейшън“ спрямо технологичните и пазарните промени?
Тя:
В миналото си България е имала завидни практики в индустрията и много летци, които са прославили името на държавата ни. Днес динамиката е по-различна. Опитваме се навсякъде с нашите летателни машини да показваме и затвърждаваме уменията на българския инженеринг – и това е моя лична кауза. България заема нишово, но значимо място на световната авиационна сцена – страната ни не е сред големите производители на самолети или двигатели, но има силни традиции в инженерството, поддръжката и разработката на специализирани въздухоплавателни средства, особено в сегмента на леката авиация и авиационните услуги. Потенциалът ѝ е в комбинацията от висококвалифицирани кадри, конкурентни разходи и географско разположение, което позволява връзка между европейските и азиатските пазари. Имаме уникален потенциал.
Днес световните тенденции включват развитие на безпилотни апарати, леки и икономични въздухоплавателни средства, както и на решения за намаляване на въглеродния отпечатък. Ние имаме много опит в R&D и работим по няколко проекта за безпилотни дронове, както и по създаването на първия лек хеликоптер, правен някога у нас. Всичко е въпрос на време и финансов ресурс.
„Ники Ротор Авиейшън“ се адаптира, като интегрира нови материали и технологии в производството, подобрява аеродинамиката и енергийната ефективност на своите автожири и работи по версии, съобразени с бъдещите регулации за емисии и шум. Следим внимателно пазарните промени, като предлагаме решения за различни сценарии – от спортна и туристическа авиация, през наблюдателни и спасителни мисии, до специализирани индустриални приложения. Така съумяваме да съчетаем български инженерни традиции с иновации, за да останем конкурентни в един динамичен и технологично изискващ сектор.
Източник: Автожир на NIKI Rotor aviation
Какви са твоите възгледи за ролята на образованието и семейната среда при формирането на децата и какво се стремиш да предадеш на своето дете?
Тя:
Смятам, че образованието и семейната среда са двата най-силни стълба в изграждането на личността на едно дете – образованието дава знания, умения и хоризонти, а семейството изгражда ценности, характер и усещане за принадлежност. За мен училището е мястото, където детето се учи да мисли, да търси и да разбира света, но именно в семейството то се учи как да бъде добър човек, как да преодолява трудности и как да уважава себе си и другите. Аз се стремя да предам на дъщеря си любопитство към знанието, отговорност към думите и делата си, уважение към хората, умението да работи упорито, но и да се радва на живота. Да вярва, че може да постига целите си с честност и постоянство. Искам да я науча да мечтае, защото знам, че всичко се сбъдва.
Ти си председател на FBN – Сдружението на фамилния бизнес в България. Какво ти дава тази роля и какво мечтаеш да постигнеш заедно с другите български семейни бизнеси?
Тя:
Приемам ролята си на председател отговорно и с уважение към всичко, което е постигнато до момента. Ролята ми дава усещане за принадлежност към общност от хора със сходни ценности, предизвикателства и стремежи. Тя ми позволява да обменям опит, да уча от добрите практики на други фамилни бизнеси и да допринасям със своята перспектива за развитието на средата, в която всички работим. Мечтая заедно с другите български фамилни бизнеси да изградим силна мрежа на подкрепа, в която споделяме знания, отстояваме интересите си пред институциите и популяризираме значението на фамилното предприемачество. Вярвам, че така можем не само да укрепим собствените си компании, но и да оставим по-здрава и устойчива икономическа среда за следващите поколения.
Източник: Автожир на NIKI Rotor aviation
Има ли силата фамилният бизнес да промени бъдещето на България?
Тя:
Да, фамилният бизнес има силата да промени бъдещето на България, защото той е сред най-устойчивите и отговорни двигатели на икономиката. Семейните компании мислят дългосрочно, инвестират в местните общности, създават стабилни работни места и пазят ценности, които често се губят в чисто корпоративната среда. Те имат способността да предават знания и опит между поколенията, да запазват традиции, но и да въвеждат иновации, водени не само от печалба, а и от желание да оставят положителен отпечатък. Ако тази енергия се подкрепи и насочи правилно, семейният бизнес може да бъде ключов фактор за по-силна икономика, социална устойчивост и по-добро бъдеще за страната. Важно е да се дава повече гласност на каузите на фамилните компании и те да не се притесняват да споделят добрите и лошите практики – така се учим. Всяка фамилна компания е енциклопедия от емоции, постижения, вдъхновяващи истории и успехи, които те карат да се чувстваш горд българин.
