На кого принадлежи смъртта?
Когато през 2013 г. излезе филмът Her на Спайк Джоунс, на всички ни се струваше невероятно причудливо човек да общува с изкуствен интелект и да се влюби в генериран глас. Само десетилетие по-късно всички се учим как да се адаптираме в един свят, в който изкуственият интелект навлиза твърде бързо и без да ни пита.
SHEEP IN THE BOX („Невидимо в кутия“) на японския режисьор Хирокадзу Корееда е филм, в който всяко семейство може да има втори шанс да бъде цяло. Всеки родител, изгубил детето си, може да открие своя хуманоид, който да изглежда, да се движи и да говори като неговото дете. Филмът започва с бележката, че действието се развива в недалечното бъдеще. И това може би ни плаши.
Идеята се ражда, когато за първи път Корееда прочита новина за китайски компании, използващи генеративен изкуствен интелект, който „връща към живот“ починали хора. Една от най-въздействащите реплики във филма е именно и въпросът: На кого всъщност принадлежат мъртвите? – питане, което японският режисьор поставя във филмите си още от After Life.
Според него една дистопия би означавала качествата, които правят хората хора, изведнъж да престанат да бъдат единствените критерии, които ни отличават от роботите. „Ако роботите внезапно придобият способността да притежават поне едно или повече от истински човешки качества, тогава смятам, че изведнъж ще бъде заличена същността ни на хора, и това би било истински дистопичен финал.“
Източник: Хирокадзу Корееда, © 瀧本幹也 (Mikiya Takimoto)
„Невидимо в кутия“ човеколюбиво и топло насочва вниманието към нашата способност да си представяме неща, които са невидими. Да творим с въображение и да фантазираме. Заобиколени от всекидневието, единственото, което ни остава, е да го превърнем в интересен и чудноват, почти приказен свят. Филмът ни среща с млади родители, загубили детето си в катастрофа. Скръбта им не е шумна и не притежава силата да разруши семейството им, но се настанява помежду им в леглото, на вечеря, през деня. Живее тихо у всеки от тях и ги води към съмнения, обвинения, поемане на отговорност или бягане от нея. Неспособността да се изправим срещу последствията от действията си понякога е най-болезненият бич на ежедневието. И в тази тъжна семейна приказка двамата млади родители протягат ръка и надежда към дете хуманоид, в което са закодирани всички спомени на техния син. Пътешествието им е едновременно приятно, но и страшно.
На Запад съществува дълбоко вкоренен страх, че хората в крайна сметка могат да бъдат потиснати от собствените си творения. В Япония обаче, тъй като от ранна възраст растем с манга като Astro Boy и Doraemon, вероятно сме много по-слабо склонни да виждаме опасност в подобни явления. Този филм застъпва тезата, че надминат ли веднъж хората, за роботите просто ще отпадне всякаква необходимост да ги доминират.
Източник: „Невидимо в кутия“ (Sheep in the Box), официална снимка от филма
Допускам, че те по-скоро биха загубили всякакъв интерес към човечеството – така, както порасналите деца надминават своите родители. Макар че, в зависимост от гледната точка, подобна перспектива може да се окаже дори още по-потискаща.
NeterraTV.Plus ще се погрижи тази есен да видим филма „Невидимо в кутия“ не само на един от големите фестивали у нас, но и след това да ходим на кино с приятели.
