В свят, в който сме свикнали с фалшивия комфорт на крайностите – където една идея или бързо бива обявена за непостижима фантазия, или омаловажена до безполезен детайл – Райчо Райчев избира трети път. Този на суровата, променяща реалността математика. За масовото съзнание космосът все още е романтична научна фантастика, затворена зад стените на държавни гиганти и суперсили. За основателя на EnduroSat обаче орбитата отдавна е престанала да бъде място за престиж или абстрактна наука. За него тя е транспортна инфраструктура – точно толкова фундаментална и практична, колкото са асфалтовите пътища, интернет кабелите и облачните сървъри.

Днес EnduroSat не просто сглобява сателити; българската компания е глобален пионер, който стъпка по стъпка демократизира достъпа до космически данни. С над 100 сателита, изведени в орбита, и мащабен стратегически рунд от 205 милиона долара компанията вече изкачва следващото си голямо стъпало – превръщането на бившето изоставено военно летище в Доброславци в най-големия космически и отбранителен хъб в Европа.

Този разговор с Райчо Райчев е за чупенето на психологическите бариери, за отказа да спреш пред измислени граници и за космоса като дестинация, много по-близка, отколкото сме вярвали.

Границата като илюзия и индустриалният завой

Според Райчо Райчев във всеки един момент бизнесът се сблъсква с нови предизвикателства и истинското изкуство е в това да променяш подхода си, когато видиш, че сегашната ти стратегия е изчерпала своя потенциал.

Никога не бих се съгласил, че тъй като си достигнал граница, решаваш да останеш там. Това е нелогично. За един бизнес това означава на практика неговия край. За нас в момента тази граница е индустриалната. Технологията вече я има. Предизвикателството е сателитите да се правят с повторяемостта и обема на дронове, а не като системи уникати, както е в момента. Целта ни е да го постигнем за всички типове сателити… Преместим ли тази граница, след нея падат и финансовата, и човешката.

Трябва да спрем да мислим за космоса като за нещо „изключително“. Защото, докато той е изключителен, остава бавен, много скъп и достъпен единствено за правителства и шепа гигантски корпорации. Райчев прави паралел с дигиталната ера: интернет, пътищата и облачните услуги са инфраструктурата, върху която целият съвременен бизнес гради своята стойност. По своята същност сателитът е просто средство за транспорт на данни.

Когато спрем да го възприемаме като скъпоценно бижу, правено по единична поръчка, цялата иновация се премества от фундаменталния въпрос как да стигнем до орбита към далеч по-важния за икономиката въпрос какво правим с данните, когато вече сме там? Тогава милиони нови бизнеси, стартъпи и научни екипи ще могат да взимат решения в реално време, ползвайки космическа информация за собствените си специфични нужди.

Моделът на EnduroSat не цели да води война със старата космическа индустрия. Факт е, че традиционните играчи изградиха основите, върху които стъпва днешната NewSpace ера. Българската компания обаче показа съвсем друг прочит на самия продукт: стандартни спътникови платформи, които могат да се поръчват онлайн на фиксирана цена, и цели сателитни констелации, предоставяни като гъвкава услуга (Satellite-as-a-Service).

„Това няма да стане“ сме чували много пъти – за сателити от България, за серийно производство, за мащаб. Най-добрият отговор винаги е бил следващият сателит в орбита. Днес те са над 100!

Мащабът през стандартизация и космически данни за $1/GB

За да постигнеш мащаб в която и да е индустрия, ти е необходима повторяемост. Всяка уникална спътникова система означава нов дизайн от нулата, нови специфични тестове, чисто нова верига на доставките, години загубено време и милиони евро в непредвидени разходи.

Решението на EnduroSat е радикално: пълна стандартизация на „шасито“. Основните системи – захранване, комуникационни модули, бордови компютри и ориентация – са унифицирани и изпитани в десетки мисии. Онова, което никога не се стандартизира, е самият полезен товар: сензорът, специфичната камера, научната идея или уникалното приложение на клиента. Истинската стойност за бизнеса се крие именно в уникалните данни, които сателитът генерира от орбита, а стандартизираната платформа просто му позволява да стигне дотам за месеци вместо за години, правилно планирайки инвестицията си.

Източник: Райчо Райчев на TechCrunch Disrupt Berlin 2018

Размишлявайки върху бъдещето, Райчо Райчев чертае картина, в която цената на космическите данни ще падне до нива от около 1 долар за гигабайт. В този момент космосът окончателно престава да бъде академичен или правителствен проект и се превръща в пряк икономически ресурс, интегриран в абсолютно всеки бизнес на Земята.

Застрахователят вижда щетата в реално време, земеделецът – всеки квадратен метър от земята, логистикът – всеки транспортен контейнер и неговото реално състояние. Днес звучи абсурдно данни от орбита, събирани от сателитни констелации, да се доставят директно на малки и средни бизнеси, но това време идва, и то по-бързо, отколкото си мислим.

Всичко това скоро ще бъде напълно естествена част от ежедневието ни.

Интересен е и вътрешният поглед върху растежа на една технологична компания. На въпроса кое е по-трудно – да построиш по-голям сателит или да убедиш собствения си екип, че това е възможно – Райчев е категоричен: Технологията е само инструмент. Ако една компания обвърже своята идентичност с конкретна технология, а не с проблема, който се опитва да реши, тя няма бъдеще. За него всеки казус, който не нарушава базовите закони на физиката, е просто инженерен проблем, а инженерните проблеми по дефиниция са решими.

Най-трудната битка винаги е с човешката психология. Да убедиш хората вътре в организацията да изоставят познатия комфорт, да променят подхода си и да еволюират професионално, е истинското предизвикателство. С промяната на продукта се променят и процесите – една компания, която е започнала като лаборатория за развойна дейност, трябва да започне да мисли като гигантски индустриален производител и системен интегратор. Идентичността не се сменя, тя просто се разширява в нов мащаб.

Проектът „Доброславци“ и българският инженерно-научен коректив

Завръщането на Райчо Райчев в България през 2010 г. не е емоционален жест, а осъзнат стратегически избор. Той се връща с ясното съзнание, че страната ни притежава всички необходими предпоставки за изграждането на световен космически фактор. Първата (и най-важна) „съставка“ обаче са хората. Затова още тогава се ражда образователната програма Space Challenges, която с годините обучава и запалва стотици млади инженери. Когато се събира критичната маса от кадърни хора, въпросът „защо пък от България“ изчезва от дневния ред. През 2014 г. са готови първите прототипи, а през 2015 г. EnduroSat официално отваря врати.

Днес компанията гледа към следващото си десетилетие с монументален проект: превръщането на бившето изоставено военно летище в Доброславци край София в зелен, високотехнологичен космически и отбранителен парк върху площ от три милиона квадратни метра.

На въпроса как вижда бъдещето на това място, Райчев отговаря: 

Виждам място, където идеята, прототипът, тестът и производството са на няколкостотин метра един от друг. Три милиона квадратни метра, в които работят хиляди инженери, учени, студенти и партньорски компании от цяла Европа и от целия свят – лендмарк космически и отбранителен хъб. Който отиде там през 2035 г., трябва да почувства, че от България се строи бъдещето, а не вечна любов към неможенето и страха.

Тайната зад този успех се крие в специфичната българска инженерна школа. Според Райчев българските инженери са изключително силни в математиката, в решаването на заплетени казуси при силно ограничени ресурси и притежават онази вродена нагласа да не чакат някой друг да им даде наготово решението. Въпреки че EnduroSat се разраства светкавично в САЩ, Европа и Япония, където са големите ѝ клиенти и конкурентни пазари, сърцето на развойната и производствената дейност остава твърдо в София.

Основателят на компанията не иска EnduroSat просто да бъде поредната успешна корпоративна история. Той гледа на нея като на катализатор. За него истинската мярка за макроуспех ще бъде, ако след 10 или 20 години у нас съществуват десетки нови deep-tech и космически компании, основани от хора, които са преминали през EnduroSat или са били вдъхновени от нейния пример.

Смелост, строгост и отказ от комплексите

Зад бързия растеж на една компания от Долината до орбита стои изключително строга вътрешна култура. В ежедневието си Райчо Райчев не дели времето си по обичайния начин – той пътува постоянно между офисите в София, САЩ, Европа и Япония, балансирайки между инженерни прегледи на сателитни платки и преговори с клиенти, инвеститори и институции.

Има обаче две неща, които категорично отказва да делегира на когото и да било: генералната посока на компанията (какво се строи и защо) и подбора на ключовите хора в екипа.

Привличането на огромни инвестиции – включително мащабния рунд от 205 милиона долара – носи със себе си засилен натиск и огромна отговорност. Голямото предизвикателство при такъв мащаб е да запазиш гъвкавостта и скоростта на малък стартъп, докато управляваш сложните процеси на голяма корпорация. Валутното финансово измерение е добра валидация за пазара, но то не е самата цел. Целта остава същата: пълна демократизация на космическите данни.

Научих, че космосът не прощава – затова всичко трябва да е тествано повече, отколкото изглежда нужно. Провалът учи на смирение и на търпение; успехът рядко го прави… В космоса консерватизмът е задължителен в контрола на качеството, не в технологиите и инженеринга.

В лабораториите на компанията важи правилото, че „достатъчно добро“ е само онова, което е полетяло и работи в орбита, а перфектният прототип, който стои на стелажа в лабораторията, няма никаква стойност.

Отношението на Райчев към скептиците е изчистено от излишна емоция. През годините той е чувал фразата „това няма как да стане“ хиляди пъти. В процеса на работа се е научил да различава реалните ограничения от измислените.

Всеки заслужава съдбата си. Има хора, които винаги ще стоят отстрани, ще злословят и ще продължат да се самоотравят в собствените си комплекси и неможене. Има и хора, които ще направят космоса далеч по-достъпен, каквито са всички уникални момчета и момичета в моя екип.

За България изграждането на собствена космическа индустриална способност е въпрос на национален суверенитет и заемане на равноправно място на европейската и световната маса. Държава, която проектира, произвежда и оперира сателитни системи, престава да бъде просто пасивен консуматор на чужди технологии. Тя се превръща в активен двигател на реиндустриализацията на Европа.

Ако днес трябва да даде съвет на себе си от 2015 г., когато EnduroSat прави първите си плахи стъпки, той би казал простичко: Прав си – по-близо е, отколкото мислиш. Продължавай да събираш хората около себе си. Те ще ти помогнат да постигнеш целта.