Не мога да понасям фразата „Наистина обичам да чета“ и традиционния въпрос в предаванията: „Коя книга запали искрата на любовта ви към четенето?“.
Думите са на британската писателка, историчка и председател на журито на наградата „Букър“ за 2026 г. Мери Биърд. По време на събитие, свързано с „Букър“, тя споделя, че според нея подобни изказвания подценяват и омаловажават четенето. Разбирам различните форми на удоволствие по време на четене. За мен също е страст. Но то има много по-важно значение за човечеството в момента от отношението: „О, аз наистина обичам да чета“. Можеш да обичаш голф или нещо такова… Но четенето е свързано с това как да бъдеш себе си и как да мислиш за света. И ако просто го поставим в секцията с приятните неща в живота, ние наистина го подценяваме. Предизвиквам всички да ми кажат колко точно по-добре се чувстват, след като са чели Кафка. Не вярвам, че е възможно. Но това не означава, че не трябва да го четем, нали? Голяма част от книгите няма да ни помогнат да се почувстваме по-добре. Но ще ни помогнат да видим света по различен начин. И това няма нищо общо с любовта.
„Четенето за удоволствие“ се превърна в новата затормозяваща фраза от възрастни към деца, която къса връзката между двата свята точно както репликите: „Докато си в моя дом, ще спазваш моите правила“ и „Александър има отлични оценки по всичко, а ти стоиш пред компютъра по цял ден и пак имаш четворка по биология“. Няма нужда да ги наказваме, достатъчно е да ги караме „да четат за удоволствие“ и да ги обвиняваме, че не изпитват удоволствие, докато четат. Ако изобщо го правят.
В разговора с най-нечетящото поколение от векове насам пропускаме нещо много важно и това е честността. Или тезата на Мери Биърд – четенето не е удоволствие, не това е основното му предназначение. То е необходим труд, средство за себепознание и социална ориентация, инструмент за оцеляване и условие за успех в личен и професионален план. Четенето е интелектуално развитие и емоционална интелигентност и може би най-важното – основният набор от инструменти за разрешаване на проблемни ситуации. Осъзнаването на ползите, които не могат да бъдат набавени от нищо друго освен от четенето, е ключът към волята за усилието, което то изисква. А не към удоволствието, което трябва да достави.
За поредна година „Ден на четенето“ – България поставя този разговор като мост между институциите и техните представители, семействата и децата. Защо е важно да върнем книгата като приоритет в ежедневието и средствата за информация в живота както на учениците, така и на възрастните? Особено сега, когато изкуственият интелект обещава лесни решения, има всички отговори и подарява скорост, която пести часове от живота ни.
Тук разговорът става много сложен. Трябва ли обществото да се изправи срещу прогреса и да доказва, че той е вреден? AI мисли с нас, дава ни идеи, върши ни работата и задава нов тон на общуване. Всичко се случва за секунди. Книгата отнема седмици и са ни нужни десетки различни четива, за да стигнем до прозрение и познание, което изкуственият интелект предлага наготово.
Тогава защо да се противопоставяме?
На първо място, защото четенето ни учи да мислим, а изкуственият интелект ни учи да не го правим. Четенето ни дава инструменти за житейска ориентация и качествен анализ, а изкуственият интелект ни прави безпомощни без негово участие. Никой не казва, че трябва да забравим за ChatGPT. Но е важно да не забравяме кои сме. Човешкото въображение и интелект лесно могат да отстъпят (и по резултатите за спадане на грамотността виждаме, че го правят) на лесното и готово съдържание.
Защо да продължаваме да четем дълги и трудни книги, когато AI може да ги обобщи за секунди?
Този въпрос задава президентът на Princeton през септември на научната изследователка Мариан Улф. Отговорът ѝ е апел към всички нас:
Можете да бъдете автори на собственото си съзнание или да бъдете мързелив приемник на мислите на други хора. Искам вие да командвате. Да забавите скоростта, за да създадете пространство за най-добрите си идеи.
Книгата и задълбоченото четене са много различно преживяване от информацията, която получаваме през екран или чрез изкуствения интелект. Уменията, които изгражда у нас – също. Критическо мислене, способност за правене на анализ и изводи и емпатия – качества, които резюмето не може да подкрепи.
Изкуственият интелект като основен източник създава още един проблем – стилът му е характерен и унифицира мисленето ни. Четенето с удоволствие и в частност на художествени произведения прави точно обратното – помага на авторския ни анализ и добавя нюанси към възприятията ни, без да ги вкарва в универсална рамка. Книгата изгражда съзнанието, докато изкуственият интелект му слага бариери.
Все още има малко данни за влиянието на AI върху два фундаментални процеса в ученето. В Обединеното кралство тази година е проведен експеримент от изследователи от Cambridge University, Microsoft Research и други институции сред 405 ученици на възраст 14 – 15 години. Целта е да се установи как изкуственият интелект влияе върху разбирането и запомнянето на текст. Учениците работят с два исторически текста и са разпределени в три групи – първата борави само с AI, втората води бележки по традиционния начин, а при третата подходът е смесен. Три дни по-късно учениците са тествани с въпроси, свързани с дълбокото разбиране на текстовете. Най-добре се представят тези, които сами водят бележки, следвани от групата със смесен подход. На последно място са тийнейджърите, които работят само с AI и показват най-слаби резултати за задържане на информация и разбиране.
Не можем да изключим изкуствения интелект от процесите на образованието и живота, но това не бива да става за сметка на традиционното четене. Моментът е преломен за решаващия избор – кое ще изпълнява мисленето вместо нас и кое ще ни помогне да мислим по-добре.
20 ноември, „Ден на четенето“ – България. Защото „Четенето променя бъдещето“.
За повече информация посетете сайта: https://readingfoundation.bg/