Паразитът трябва да умее така да си каже приказката, така да върти работите, че да се вмъкне под кожата на богатия и да спечели неговата близост и благоразположение.
Тези думи са казани преди близо две хилядолетия от известния древногръцки ритор Лукиан. В своето антично произведение „За паразита, или какво представлява паразитството“ чрез образите на двама беседващи философи сатирикът много умело разкрива какви са особеностите, целите и мировъзренията на хората паразити в древногръцкото общество. Основният спор бил дали паразитството като modus vivendi е сравнимо с другите изкуства и дали притежава качествата на философия от чист вид.
Лукиан и елините обаче едва ли са си представяли, че един ден изкуството на паразитството ще бъде овладяно до съвършенство от северните им съседи. Нещо повече, че то ще се превърне в квинтесенция на мирогледа на съвременния български кандидат-държавник. Изкуство е да се уредиш на пира и да си тръгнеш, облажил се далеч повече от когото и да било, казва един от Лукиановите герои.
Ако се вгледаме в по-горния цитат, ще установим, че няма особена разлика между днешните народни представители и апологета на паразитството, за когото говори Лукиан. Политикът прави същото, което някога е правил и паразитът, като в случая в ролята на богаташа, когото паразитът прелъстява, за да отиде на пира, е не някой си първороден аристократ, а самият народ, демосът. Не ще и дума, че демосът е царят, на когото предизборно политикът прави проскинеза, като се навежда и целува мантията му. От пръстите си мед ще изсмуче, само и само да го подслади с красиви речи и главозамайващи обещания, защото знае, че влезе ли веднъж под кожата му, получи ли одобрителен вот, с това печели и входен билет към четиригодишната трапеза на изобилието.
За паразита най-святото нещо е облажването, с право казва древногръцкият сатирик. То е сотериологична цел и за българския държавен избраник, и висша форма на съществуване, в чийто център стои идеята за наслаждението (хедоне). Тук под наслаждение трябва да разбираме пълната задоволеност на плътта и сетивата и абсолютнoто отсъствие на тревожност (душевна, ментална и емоционална агония). Последното е особено важно.
Именно тревожността отличава паразита хедонист от епикурееца. Епикуреецът е „откраднал“ идеята на паразита за наслаждението като summum bonum, но проблемът му е, че той задълбава в екзистенциални въпроси за живота – като например влияят ли боговете върху атомите, или не, истината субективна ли е, или обективна, колко далеч са звездите и т.н. Все излишни тревоги и грижи, с които епикуреецът товари ума си. А паразитът на свой ред никога не би развалил гастро удоволствието си с подобни тревожни мисли.
Източник: Оноре Домие: Миналото. Настоящето. Бъдещето
Следователно основната разлика между паразита и епикурееца е, че ако първият е сто процента удовлетворен от живота си, то вторият е само отчасти. Отчасти и поради простата причина, че паразитът се препитава за чужда сметка (т.е. на издръжката на демоса), докато на епикурееца му се налага да се самоиздържа и труди, а който сам набавя храната си, той определено не може да е напълно безгрижен. Българските политици следователно не са епикурейци, а паразити. Паразитското изкуство им е харизало тази велика благодат – да не могат да се гнетят и тревожат за нищо освен за вкусовите качества на аншоата и претцела с карамелизиран лук.
Съгласно дефиницията, която дава Лукиан, паразитството е вещина за яденето, пиенето и за разговорите покрай тях, чиято цел е насладата. Ако народът пирува само по празници, то за политическия хедонист тридесетте дни в месеца са празник. Истинският и уважаван паразит познава и най-засуканите рецепти и всевъзможни чревоугодни изкуства и изделия. Седи над софрата, ближе пръсти и ги топка в хайвера от есетра или в мазнината на японско „мраморно“ говеждо с трюфели. Видът на българския народен представител несъмнено е доказателство за неговите гастрономически таланти.
За разлика от всички други представители на изкуства и занаяти, паразитът всеки ден упражнява своя занаят, казва Лукиан. Истина е. Подобно на паразита, народният представител няма почивен ден. Докато не изтече мандатът му, той остава напълно посветен в идеала на облажването. А да правиш опити да докажеш дали и кога един народен представител се облажва, т.е. краде държавни средства, е сравнимо единствено с опитите да докажеш дали и кога рибата пие вода, докато плува.
Трябва да отбележим, че в българското общество паразитството се е издигнало до върховен обществен идеал. Още от училищна възраст родителите насърчават своите деца да не учат много-много, като им дават примери с редица обществени знаменитости, които не могат да четат, но при все това са се издигнали до високи постове в националната сграда по паразитство и обществено паразитиране, известна като Парла-менте ООД.
Паразитството е въжделение за всички подрастващи. Еталон за успех и благородство. Това е айсбергът на професионалната кариера и духовното себеосъществяване на балканския човек. Като се замислим само след колко години пот и къртовски труд простолюдието вкусва от плодовете на своите усилия. Нито земеделецът обработва земята заради едното ѝ обработване, нито строителят строи за едното му строене. Всичко се прави в името на някакъв бъдещ резултат, някакъв дългоочакван урожай. Единствено паразитът е призван да живее за изкуството си. Единствено той не преследва нищо друго освен ежедневно подхранване на своя талант. Само при него работата и резултатите се сливат в едно. Още от момента на т.нар. мистагогия, т.е. от етапа на посвещение в мистериите на паразитството или даването на клетва, политикът започва да клати крушата и да пълни кошницата на охолството. Паразитството се мисли като върховна обществена ценност, защото съгласно философията на балканския държавник, колкото повече автоудоволствие генерира той за единица време, толкова по-големи са обществените ползи. На практика паразитът живее с мисълта, че консумирайки, той наторява социалната почва. И не на последно място, ако другите изкуства изискват някакви конкретни оръдия на труда, то за паразитството не са необходими други инструменти освен фалша и лъжата, с които политикът така или иначе е природно надарен. Сигурно затова в думата „парламент“ се съдържа някакво „менте“ – от френското parler („говоря“) в съчетание с mentir („лъжа“).
Казват, че елините умеели да заимстват чуждите идеи и да ги довеждат до съвършенство. С паразитството обаче не успели. Не очаквали, че северните им съседи ще се извъдят самородни таланти в това изкуство.
Източник: „Шарлатанинът“ – Йеронимус Бош
Скъпи паразити и паразитоподобни,
Казано е още в древността, че със самото си прегрешение вие присвоявате и названието на това прегрешение. Губите името, с което сте се родили на този свят, и приемате името, което носи провинението ви. Вие, дами и господа, отдавна сте загубили родните си имена. Вас историята ще ви знае единствено и само като г-н Безпристойност, г-н Безпросветеност, г-жа Продажност, г-н Безсрамие, г-н Клетвопрестъпничество, г-н Притворство, г-жа Плагиатство, г-н Машинация, г-жа Бутафория, г-н Диверсия, г-жа Блудство, г-н Грабеж, г-н Отровителство, г-жа Заразителство, г-н Безчинство, г-жа Произвол, г-н Безбожие, г-жа Сребролюбие.
Скъпи паразити и паразитоподобни, Вярно е, че:
- Можете да извършвате десет конституционни нарушения, преди някой от нас да е изрекъл на глас „оставка“.
- Можете да казвате стотици лъжи едновременно, точно както ChatGPT може да обработва стотици файлове накуп.
- Можете да крадете на дневна светлина по-лесно, отколкото приматите в Амазония берат банани.
- Можете да плячкосвате фондове със скоростта, с която Доналд Тръмп превзема заглавията на световните медии.
- Можете да обшивате телата си с всевъзможни цензове, тапии и сертификати и пак да си останете престъпно невежи.
Източник: „Двама адвокати в разговор“ – Оноре Домие
Вярно е също така, че:
- По-лесно е да изчистим авгиевите обори, отколкото торта, която оставяте след себе си в държавните институции.
- По-лесно е да преброим звездите в небето, отколкото да понасяме вашата мания за звездност.
- По-лесно е да изчистим петната от фасадата на НДК, отколкото вашата морално-духовна опетненост.
- По-лесно е да се взрем в яркото слънце и да не примигнем нито веднъж, отколкото да гледаме безогледните ви лъжи.
- По-лесно е да спрем да говорим български език, отколкото да повярваме, че вие ще престанете да го скверните със словоблудствата си.
Скъпи граждани,
Паразитите не напускат доброволно главите, на които гнездят. Главите се обезпаразитяват.
Пред нас стои екзистенциален избор: докога ще избираме между паразити, а не между човеци.
