Време извън времето
Празникът не е ден в календара, а пространство в нас.
Живеем в ритъм на задачи, срокове и очаквания. Делникът, колкото и да е необходим, често ни притиска с тежестта на непрестанното „трябва“. А после идва празникът – онзи кратък миг, в който времето сякаш се разкопчава и си позволяваме да си спомним, че сме хора, а не функции.
И като поредно изпитание идва време на равносметка. Не харесвам тази дума, в нея има някакво изискване за баланс, за изравняване, за пито-платено. РавнаСметка. Реванш. Реми. Празникът не е равносметка, той е време за нас самите, за близките ни, той не ограбва, а дарява, той разширява пространството в нас, за да станем по-богати на надежда, устрем и плам. Затова обичаме празниците, защото те са едно друго живеене – в сгъстено време, време с по-висока амплитуда, време с по-голяма честота и вибрация, време на… безвремие. Часовникът спира, последният лист от календара, старото се изнизва, изпарява се всяко „трябва“ и отваря едно ново и чисто поле на надежда и очакване.
И така, темата на брой 14 е свободното време, празникът, времето, в което се отдаваме на хобита, забавления, срещаме се с близките си, а всъщност се срещаме най-вече със себе си. Защото кога си най-много себе си – когато работиш или когато почиваш?
За Ани Хаджимишева, неуморния двигател на книжарница НИСИМ, работата и удоволствието са едно и също нещо, защото какъв може да си, щом си се посветил на книгите! Да бъдеш техен иконом, да ги обгрижваш и обичаш като деца. Срещаме се с една истинска Мери Попинз в нейния вълшебен замък на книгите в едно приказно интервю на Димана Попова.
Оставаме в царството на книгите и в обзора на наградите „Елиас Канети“ на нашата книжна пчеличка – Диана Маркова, която изчете и преживя всички номинирани книги и ни разказа своето заразително пътешествие с тях.
Прескачаме от Русе в… Манхатън, където Благой Цицелков ни среща с един необикновен инженер, учен, писател и цигулар – проф. Божидар Янев. Той чува музиката на мостовете и прави мост с музиката си. За него граници няма, защото мисията му е да свързва частите, бреговете, нотите.
Не бяхме обръщали поглед към театъра отдавна не защото няма повод, а защото ни боли. Вместо „Бурята“ по Шекспир там се разразява буря в чаша вода – театърът е болен и има нужда от добър лекар, точна диагноза и лечение. С анализ на симптомите се е захванал Богдан Димитров, който е нашият „вътрешен човек“ и който вижда възможност за остров.
От магията на театъра правим скок към магията на квантовите частици благодарение на Изабела Шопова, която ни разказва за „тунелирането“ – явление, което докарва на Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис тазгодишния НОБЕЛ в областта на физиката. Тези учени буквално доказват, че магията съществува!
Искаме да ви напомним, че свободното време не е за губене, а за пълнене – не го губете в мрежата, защото интернет отдавна вече не е безопасен и совите не са това, което са, откакто даром даваме свободата си на скрола и мишката. Благодарим на Александър Косев за препоръките и алармирането за подводните камъни в нета.
За десерт, в празничното меню, което ви предлагаме, сме оставили апотеоза на човешкия дух в личността и творчеството на Виктор Франкъл, защото е време да си поговорим за смисъла на смислите – логоса.
„Направени сме от сънища“, казва вечният бард Шекспир. Но нека не проспиваме, а да се будим в изборите си. И в Празниците си.
Честита Коледа!
Кремена Димитрова,
отговорен редактор на „Стълбата“
