Пенелопиада на женската автентичност
Пенелопа е далеч от идеята да изисква всяка жена да носи нейното име и всеки мъж да носи името на странстващия ѝ съпруг. Това ѝ се струва наивно. Още от училище тя е имала нелеката привилегия да израства по-бързо от мъжете – не като физическа сила, а като емоционална интелигентност. Затова и мъжете така лесно се увличат по играчките и джунджуриите си и тръгват на война. Сетне дългото отсъствие и многобройните препятствия, пред които те ще се изправят по време на своето пътешествие, ще ги накарат да преоткрият своя дом и да разберат „Итаките що значат“.
Жената е наясно, че най-епичните приключения са не тези на тялото, а тези на духа – не външните, а вътрешните. Одисей пътува към Троя, после към Итака, слиза в подземното царство, успява да се измъкне от циклопите и от нимфата Калипсо. През това време Пенелопа изживява хиляди „Илиади“ и „Одисеи“, без да помръдне от мястото си. Тя разбира, че най-важните битки не са тези за завоюването на нови земи: най-важна е битката за запазването или за създаването на дом. Без дом не може да има нито приключение, нито война, нито пътуване. Жената е дом и ако мъжът има късмет, тя може да го допусне вътре и да го поведе на истинско вътрешно приключение. Стига той да се осмели.
В последните десетилетия често говорим за „силната жена“, но може би е крайно време да признаем, че жената винаги е била силна – просто в миналото нейната сила не е била разпознавана като такава или е оставала в сянката на мъжа. Това е една от причините Амандин Аврора Люсил Дюпен да изостави женското си име и да се превърне в майсторката на словото Жорж Санд, на която са се възхищавали писатели като Балзак и Достоевски, а Флобер я е наричал „скъпи майсторе“. Мери Ан Евънс пък е публикувала под псевдонима Джордж Елиът, за да се пребори с предразсъдъка на времето си, че жените не могат да пишат сериозни книги, и да бележи завинаги световната литература със знаменитите си романи като „Мидълмарч“, отличаващи се с проникновен психологизъм. Впрочем и днес често се говори за „женска проза“, а доста рядко ще чуете някой да разнищва „мъжката проза“. Какво ще кажете за това?
Историческият успех на съвременната жена е нейната твърде наскоро отвоювана свобода. В края на пиесата „Куклен дом“ на норвежкия драматург Хенрих Ибсен героинята Нора заявява, че ще зареже семейството си, защото е разочарована от поведението на съпруга си и иска да отстои задълженията си към самата себе си, като открие коя е тя самата, тъй като досега доброволно е била куклата на своя съпруг. Тя напуска съпруга си и сякаш успява да избяга и от пиесата на Ибсен, скандализирайки цяла Европа – все пак е краят на деветнайсети век и на подобни бягства не се гледа с добро око.
Източник: Нике от Самотраки, ок. 190 г. пр. Хр., мраморна скулптура, източник: Wikipedia
Днес жената може да намира себе си по какви ли не начини. Може да влезе в образа на кариеристката или в този на отдадената на семейството си майка, може да бъде фигура на бунта и свободата или да жонглира със своята многоликост. В своите социални роли мъжът твърде дълго е бил моно. Жената е няколко нива над стереото: тя е множествена и доста по-динамично сменя своите роли в живота. Жената може да бъде супергероиня с няколко скрити и няколко явни идентичности. Мъжът може да бъде само Кларк Кент или Супермен. Мъжете се отличават с по-голям егоизъм, жените – с емпатията си, със способността си да виждат света през чуждите очи.
Източник: Пиета – Микеланджело Бунароти, източник: Wikipedia
В съвременния свят мъжът съзрява все по-бавно. Нищо чудно, в миналото той е разчитал на различни ритуали за своята инициация, които ясно са му показвали какво е да си мъж и каква е неговата отговорност към жената, семейството и общността. Жената също е разполагала със своите ритуали, но те по-скоро са утвърждавали нейната естествена архиинициация, дадена ѝ от природата. Жената винаги е знаела какво е да бъдеш жена. Нейната борба е била да бъде призната за равноправен човек.
Източник: Джон Уилям Уотърхаус – Пенелопа и кандидатите, 1911–1912, източник: Wikipedia
Дори светли умове като Монтен са робували на мизогинията на времето си, подценявали са женския интелект и са настоявали, че жената трябва да си знае мястото. Най-магическото място в човешкия свят обаче е това, в което се случва чудото на сътворението – женската утроба. Мъжете не биха били способни да се впишат в своите приключенски и митични епопеи без природния героизъм на раждането.
Днес всички сме граждани на света, но първичният космополит е майката – това е най-древното и универсално гражданство, съхранило се от зората на човечеството, гражданство, което не зависи от народност, раса, цвят на кожата, произход и религия. Чрез родилните болки жената може да се докосне до историята на човечеството. Стига да прецени, че иска да се подложи на това, все пак в по-голямата част от съвременния свят тя разполага с правото да пише сама историята на своя живот.
Източник: Артемизия Джентилески – Автопортрет като алегория за Живописта, ок. 1638–1639, източник: Royal Collection Trust
Мъжът е свикнал да се перчи със силата си, само че жената може да го накара да се почувства безсилен като дърт проскубан петел с едно трепване на кутрето си. Често си мисля как жените са по-разумната част от човечеството и нерядко съм принуден да слушам как заслепените от усещането си за вечна правота мъже твърдят обратното. В един устроен от жени свят обаче, поне така ми се струва, едни майки не биха избивали децата на други майки и човешкото съществуване не би било пропито с противния дух на вечното съперничество.
Тогава защо някогашните жени са оставили света на вечните момчета, играещи си на войни не с пластмасови играчки, а с истински оръжия? Дали не е заради любовта и защото по-елементарно устроените същества, тоест мъжете, имат нужда да се позалъжат, да се убедят, че са велики, за да се върнат вкъщи – в дома, който погрешно смятат, че управляват като пълнокръвни властелини, докато неговите истински господарки, пък макар и в сянка, са жените?
Източник: Луиз Буржоа – Маман, 1999, скулптура, източник: Wikipedia
А защо и днес продължаваме да живеем в свят, все още функциониращ по войнствения ред, установен от мъжете? Може би жените са твърде милостиви и е време да се озъбят и да оправят дереджето, в което са ни набутали мъжете? Със съвременните технологии мъжете скоро ще трябва окончателно да изоставят идеята за своето физическо превъзходство. Тогава бихме могли да заживеем според ценности, които поставят мира и живота на първо място. А това би било едно добро разнообразие от потискащата смъртоносна действителност. Не мислите ли?
