Лъчезар Богданов от ИПИ пред „Стълбата“
Страхът от технологична безработица е стар колкото Индустриалната революция. Големият шок днес не е, че машините ни заместват, а че за първи път те „посягат“ на приятните дейности и професии в климатизираните офиси.
Лъчезар Богданов е главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Целия си професионален път посвещава на анализи на българската и глобалната икономика, както и на ефектите от публичните политики върху бизнеса и живота на гражданите. Институтът за пазарна икономика е най-старият независим икономически тинк-танк в България, чиято мисия е да предоставя реалистична картина на икономическите процеси през призмата на личната свобода, конкуренцията и свободния пазар.
Г-н Богданов, от години се говори за технологична безработица. Темата не се появи с изкуствения интелект, но с него придоби почти апокалиптични размери. Къде в момента се пресичат медийните страхове от AI и реалните, сурови данни за българската икономика?
Той:
В момента в числата някакви индикации, че изкуственият интелект засяга заетостта, просто няма. Говорим за съществуващи към момента работни места, а не за стратегически намерения на компаниите за бъдещето, които трудно се улавят от статистиката.
Естествено, най-непосредствените страхове се коментират в областта на информационните технологии и техническите поддържащи дейности. Предполага се, че функции, изпълнявани от хора, вече могат да бъдат поети от алгоритми. Но на макрониво у нас няма намаление на работните места нито в аутсорсинга, нито в създаването на софтуер. Да, има компании, които съкращават екипи или напускат България, но има други, които разширяват дейността си.
Исторически технологията винаги е измествала част от човешкия труд. Това всъщност е самият процес на повишаване на производителността. Заместваш рутинни, ръчни или трудоемки операции с някакъв вид машинизация или електронизация. Ако погледнем макроданните за българската преработваща или добивна промишленост през последните 20 години, ще видим, че произвеждаме все повече продукти с все по-малко хора. Постоянно оптимизираме начина на работа и създаваме повече стойност.
Може ли да дадете пример от публичния сектор, където технологията вече е навлязла масово?
Той:
Вземете за пример Приходната администрация (НАП). Там имаме огромно навлизане на електронни услуги. Спомняте си как бизнесите носеха дискети, а гражданите висяха на опашки, за да предават декларации. Днес масовият обмен на информация е изцяло цифров.
И намаля ли заетостта в НАП или НОИ? Не. Просто се промениха профилът и структурата на работните места вътре в самата институция. Когато технологията поеме рутинната обработка на документи, държавата пренасочва човешкия ресурс към нещо друго – например повече ревизии, проверки и борба с укриването на данъци. Точно това предстои да се случи и в частния сектор – AI поема рутината, а човекът се пренасочва към други задачи.
През последните месеци бяхме свидетели на съкращения в технологични гиганти. Доколко българският пазар е зависим от глобалното отдръпване в IT сектора?
Той:
В България повечето чуждестранни компании са решили да оперират заради конкретни бизнес предимства. Въпросът днес е чисто стратегически: къде изкуственият интелект ще намери най-добра употреба? Трябва да помним, че AI не е нещо статично. Докато разговаряме, новите модели усвояват задачи, които допреди месец не можеха да вършат.
Към днешна дата тези модели вече могат да пишат и проверяват код за определени нива на сложност, да обработват документи, да генерират анализи и справки. Оттук насетне ефектите върху България могат да бъдат два коренно различни модела:
Модел на вътрешна оптимизация: в рамките на съществуващата структура у нас част от задачите се поемат от AI. Част от позициите изчезват, но незаменимите хора остават и започват да вършат много повече работа и по-бързо.
Модел на глобално прегрупиране: мултинационалната компания решава, че цели „парчета“ от задачите вече се изпълняват от генеративен софтуер, и целият бизнес кейс за съществуването на локално звено (в България или на друго място) изчезва.
Възможен е обаче и обратният сценарий. Една глобална компания може да затвори огромни центрове в Азия, например в Индия или Филипините, и да прехвърли задачите към по-малки, силно ефективни екипи в Източна Европа, работещи съвместно с изкуствен интелект.
Ако се върнем назад във времето, кои професии всъщност засяга една такава технологична революция?
Той:
Много е интересно да се види какво прави Индустриалната революция през XIX век. Машините тогава не заменят най-нискоквалифицирания, груб труд. Те не заменят и инженерния труд на най-високо ниво. Машините заменят специализираните майстори занаятчии – хората със специфично техническо умение да направят нещо с ръцете си. Изведнъж машината започва да го прави по-добре и по-бързо. Но инженерът остава. Най-базовият работник – също.
Днес се случва нещо подобно. Най-висококвалифицираните няма да бъдат изместени. Най-базовите операции – също. Застрашено е средното ниво – хора с умения и знания да оперират в определени системи, чиито задачи вече могат да се изпълняват от алгоритъм.
Да вземем например случващото се в селското стопанство. Допреди век и половина над 80 – 90% от населението се е занимавало с производство на храна. Днес в развитите страни този дял е 2 – 3%. Къде отидоха тези хора? Отидоха да вършат нещо друго.
Затова съм по-скоро оптимист – апокалиптичните картини за масова, трайна безработица са малко вероятен сценарий.
Източник: Лъчезар Богданов
Ако глобално нещата се наместват, как изглежда картината за малка страна като България в рамките на ЕС?
Той:
Когато гледаме България и Европа, това е големият въпрос. Ние питаме: „Всичко ли ще остане при нас?“. А истината е, че дадена дейност може просто да се премести в САЩ, Канада, Китай или Виетнам, а Европа да остане с по-малко търсене за конкретния труд.
Тук се отваря вечният сблъсък: САЩ иновират и форсират, а Европа бърза да регулира. Няма ли ЕС да изостане в тази надпревара?
Той:
Това не е особено нов сценарий за нас. Вижте съвременните информационни технологии и социалните мрежи. Нищо от това не се създаде или разви в Европа. Европа беше просто потребител наготово на това, което се раждаше в САЩ.
Какво дадохме ние в глобалната размяна? Европа произвежда лекарства, химикали, автомобили, специализирани машини, банкови услуги, туризъм. Моделът беше: „Вие правете социални мрежи, а нашите хора ще ги ползват, докато работят в завода за кранове, влакове и автомобили“.
Освен това масовите аутсорснати дигитални услуги за глобалния пазар са насочени предимно към страни като Индия, където милиони хора извършват рутинни операции на ниска цена. AI удря първо там.
В Европа обаче също има сектори пред нова вълна на оптимизация. Типичен пример е финансовият сектор. Ако погледнем банките преди 20 години и днес – една трета от позициите изчезнаха, защото данните започнаха да се обработват автоматично. Сега предстои нов рунд: масовата обработка на апликации за кредити, която разчита на 20 – 30 критерия, вече не изисква човешка намеса на всяка стъпка. Същото важи за счетоводството. Преди 30 години пишеш фактури на ръка, обработваш ги с дни. Днес това става за секунди.
Има ли тогава основание екзистенциалният страх на хората, че ще станат „излишни“? Защо този път паниката е толкова голяма?
Той:
Паниката този път е психологическа и засяга най-вече самочувствието.
Исторически хората са свикнали с мисълта, че машините поемат „мръсната работа“, тежките, мръсните и опасните работи – копаенето, вдигането на тежко, рязането. А за човека винаги са оставали приятните и сигурни операции. Да седиш в климатизиран офис, да цъкаш на компютър, да правиш таблички и да генерираш графики.
И изведнъж се появява нещо, наречено изкуствен интелект, и се оказва, че то посяга точно на сладките работи в офиса! А в същото време машината все още не може да лепи плочки, да монтира тоалетни чинии, да изгражда ВиК или да окабелява, защото фината моторика в реалния свят е изключително трудна за роботите.
Получава се социален и културен шок. Досега си мислехме: „Учил съм 12 години в училище, 5 години в университет, направих и докторат – това ми гарантира, че до края на живота си ще върша умствен труд“. И изведнъж се оказва, че софтуер с абонамент от $30 на месец върши част от тези операции за три минути, без претенции и без да се изморява.
Какъв е тогава изходът за отделния човек? Как да се адаптираме, за да не останем зад борда?
Той:
Изходът се състои в изключителна гъвкавост и способност за бързо учене и отучване. И то гъвкавост не просто да смениш града или държавата – предимство, което европейският пазар ни дава автоматично, а да смениш възприятието си за това какво е професия.
Ние сме свикнали условно да наричаме комбинацията от няколко ключови дейности професия. Представете си, че една позиция се състои от 10 последователни операции. Идва нова технология и променя 7 от тях. Човекът изпада в ужас: „Професията ми изчезна!“.
Всъщност не е изчезнала професията. Заменени са 7 процеса. Но са се появили 2 нови, а 3 от старите са останали, защото машината не може да ги свърши. Новата комбинация от тези 5 процеса пак изисква човек! Но той трябва да е готов да усвои новите елементи.
Ето защо единицата, която трябва да гледаме, не е гръмкото име на длъжността, а отделният процес.
Ако сте готови постоянно да разглобявате/раздробявате уменията си на съставните им части, да изоставяте онези, които софтуерът прави за по-бързо и евтино от вас, и да надграждате новите, вие никога няма да станете излишни. Пазарът винаги преразпределя ресурса. Важното е ние самите да не спираме да се движим с него.
