Японското кино – човешко, дълбоко, характерно. Смело мога да го определя като отделен жанр в индустрията. Няма специални ефекти, високи емоции и изкуствен съспенс, но има неподправен интерес към човешките отношения, дисекция на духовния ни свят и култ към всичко онова, което ни прави достойни хора. Кино за човешкото ядро. Запознавам ви с режисьор, сценарист и продуцент, който е типичен и един от най-успешните съвременни представители на японското кино.
Хирокадзу Корееда е роден през 1962 г. в Токио. Той става известен със своя деликатен стил на разказване, дълбоко човешки сюжети и внимание към семейните отношения, паметта и моралните избори.
Хирокадзу Корееда е режисьор, чието кино се отличава с тиха емоционална сила, дълбок хуманизъм и внимание към ежедневието. Малки жестове, паузи, погледи и недоизказани чувства. Точно в тази привидна простота се крие силата на неговия стил. Корееда започва кариерата си в телевизията, където снима документални филми. Именно документалният подход оказва силно влияние върху по-късното му творчество, характерно с естествена игра на актьорите, реалистични диалози и спокойна, съзерцателна атмосфера. Международно признание получава с филми като Nobody Knows, който разказва историята на изоставени деца в големия град, Like Father, Like Son – за две семейства, чиито деца са разменени при раждането, и Shoplifters („Крадци от магазини“).
Хирокадзу Корееда – фотография: Тамоцу Фуджи
Стил, естетика и важните филми
Диалозите във филмите на Корееда звучат като разговори от реалния живот, а героите не са идеализирани. Той показва хората такива, каквито са – несъвършени, объркани, понякога егоистични, но винаги човешки. Почти всички негови филми разглеждат въпроса за семейството. За него то не е само биологична връзка, а общност, създадена чрез грижа, любов и споделено ежедневие. Това ясно личи във филмите му Like Father, Like Son и Shoplifters. Децата също заемат важна роля в неговите истории. Чрез техния поглед режисьорът показва лицемерието, жестокостта или слабостите на възрастните.
Специфични за неговия стил са тишината и недоизказаността, с които борави като майстор. Неговите персонажи рядко обясняват чувствата си директно. Вместо това зрителят ги разчита чрез мълчание, жестове и ситуации.
Корееда става голяма звезда не само на японското, но и на световното кино с Nobody Knows. Режисьорът го нарича един от най-болезнените му филми. Историята разказва за деца, изоставени от майка си, към които обществото е безразлично. След него се появява Still Walking, който е може би най-близък до традицията на японското семейно кино. Действието е почти изцяло в рамките на един ден, но чрез семейна среща се разкриват години натрупани конфликти, вина и неизказана любов.
Филмът, който поставя морална дилема, е Like Father, Like Son: кое е по-силно – кръвната връзка или възпитанието? Корееда не дава лесен отговор, а показва сложността на родителската любов.
Разбира се, един от върховете в кариерата му е филмът Shoplifters („Крадци от магазини“). Историята за бедно семейство от дребни крадци поставя въпроса дали хората извън закона могат да бъдат по-състрадателни от така нареченото нормално общество. Филмът излиза през 2018 година и носи на Корееда „Златна палма“ в Кан. Бедно семейство в Токио оцелява чрез дребни кражби и случайни доходи. Един ден те приютяват малко момиче, жертва на насилие и пренебрежение. Героите действително са престъпници, но филмът постепенно показва, че именно те са способни на топлина, грижа и принадлежност. Корееда обръща традиционните морални категории – хората извън закона проявяват повече човечност от законното общество. Сюжетът поставя въпроса какво всъщност създава семейство – кръвната връзка или ежедневната грижа. Персонажите не са свързани биологично, но между тях съществува истинска емоционална близост. Когато системата се намесва, се разкрива колко студени могат да бъдат институциите. Визуално филмът използва тесни пространства и скромен дом, което подсилва усещането както за нищета, така и за интимност.
Източник: Nobody knows разказва историята на изоставени деца в големия град
Друг важен филм в кариерата на Корееда е „Истината“ (The Truth). Той се появява година след „Крадци от магазини“ и е първият му филм, заснет извън Япония, с участието на Катрин Деньов и Жулиет Бинош. Историята проследява известна актриса, която публикува мемоари, а дъщеря ѝ пристига, за да се изправи срещу премълчаните истини от миналото. Основната тема тук е напрежението между публичния образ и личната реалност. Майката е свикнала да играе роли не само в киното, но и в живота. Тя манипулира спомените си така, както актьор интерпретира персонаж. Дъщерята търси искреност, но постепенно става ясно, че и самата тя носи рани, предразсъдъци и неизказани чувства. Корееда използва театрална, камерна атмосфера – голяма част от действието се развива в дома, където разговорите звучат спокойно, но под повърхността им има напрежение. Филмът поставя въпроса дали абсолютната истина е възможна. Спомените са субективни, а семейството често оцелява благодарение на удобни лъжи.
И в двата филма, които може да откриете и гледате в платформата на Neterra.TV Plus , Корееда изследва семейството като място на обич и болка.
Чрез тези два филма Корееда доказва, че семейството не е проста структура, а сложна мрежа от чувства, вина, лоялност и нужда от принадлежност. Независимо дали действието се развива в дом на известна актриса, или в беден апартамент, режисьорът показва едно и също: хората търсят любов, разбиране и място, където да бъдат приети.
Отново в Кан
Хирокадзу Корееда се завръща на голямата фестивална сцена тази година с най-новия си филм Sheep in the Box. Световната му премиера ще бъде в основния конкурс на тазгодишния фестивал в Кан. Филмът е включен в селекцията за „Златна палма“, което бележи поредното завръщане на режисьора след успехите на Shoplifters и Monster.
Sheep in the Box е описван като научнофантастична драма с дълбоко емоционален заряд. Историята проследява семейна двойка, която след загубата на детето си приема хуманоиден робот, създаден като негово съвършено копие.
Тази тема изглежда естествено продължение на интересите на Корееда. Тук обаче режисьорът навлиза в нов жанров терен – научната фантастика, без да изоставя характерния си тих, човешки стил. Вместо зрелищна визия за бъдещето се очаква филмът да се съсредоточи върху вътрешния свят на героите и моралните дилеми, породени от новите технологии.
Участието на Sheep in the Box в конкурса в Кан е важно събитие не само за японското кино, но и за световната фестивална сцена. Корееда отдавна е сред любимците на фестивала, а всяка негова нова творба предизвиква големи очаквания. Ако филмът оправдае надеждите, може да се превърне в едно от най-обсъжданите заглавия на 2026 година.
Източник: През 2018г. филмът Shoplifters носи на Корееда „Златна палма“ в Кан.
