Почти никой не подозира за нейното съществуване. Сякаш е градска мистерия, скрита зад едно добре познато име – Сточна гара. Всички сме го чували. Повечето си представят кръговото движение недалеч от Централна гара – София. Но малцина знаят, че зад това име се крие нещо много повече – една сграда, епоха, история, по която някога се стичали възможности.
Сточна гара не е просто здание. Това е сцена от времето, когато София започнала да забогатява. Когато влаковете пренасяли не просто стока, а вкусове, съдби и нов начин на живот. Това е един вход към София, който не посрещал хора, а възможности. Може ли идеята да бъде възродена?
Фотография: Етюд-и-те на София Иван Шишиев
Последната царска гара
Проектирана от арх. Панайот Калчев през 1928 г. и открита през май 1931 г., Сточна гара е последната царска гара в България, построена преди края на монархията*. Архитектурният ѝ образ е изключителен – националромантизмът с елементи от Възраждането се преплита с геометричната естетика на артдеко. Интериорът е смела симфония между традицията и модерността.
Гарата се появява като естествено разклонение на основната железопътна линия, която свързва Западна Европа с Истанбул. Първо е построена Централна гара, после „Подуяне“, и някъде между тях – Сточна гара, създадена специално за да поеме стоките, които започват да се стичат към София.
В началото на 20. век жп транспортът вече е гръбнак на икономиката. Градът расте. София има нужда от всичко – картофи, месо, въглища, дървен материал, порцелан и коприна. Някога всичко това пристигало с каруци от близките села или с конски впрягове от по-далеч, но с глобализирането на търговията влаковете поемат щафетата. Стоките започват да идват и от чужбина. И трябва да има къде да бъдат посрещнати. Ето защо се ражда Сточна гара – с име, произлязло от самата ѝ функция – гара за стоки.
Около Сточна гара бързо се разрастват магазиите – онези складове, познати ни от пристанищата. Пространство, в което тече живот, икономика, движение и разбира се, пазарлък. С течение на времето този район се превръща в един от търговските двигатели на града. Гарата става свидетел и участник в забогатяването на София през 30-те години.
Фотограф – Михаил Новаков
Сградата днес
Днес зоната около нея е вцепенена – десетилетия на тишина и забрава. Последните сведения са, че свързаните към нея железопътни линии са се ползвали за последно през 2004 г., а самата сграда – дори по-рано. Отварят я рядко, най-често за снимките на някой филм или музикален клип. Сточна гара се издига като самотен призрак от друго време, но подсказвайки своята история и потенциала си за бъдеще. В архивите няма да откриете почти нищо за нея – няма първа копка, няма снимки, няма истории. Въпреки това има хора, които ги търсят и имат надежда, че сградата и пространството около нея могат да се събудят отново. Да се превърнат в онова, което София търси – място за култура, споделяне, памет и бъдеще едновременно.
Сточна гара и пространството около нея са собственост на Националната компания „Железопътна инфраструктура“. И тук идва гражданското усилие. Сдружение „Градоскоп“ – група от около десет души – вярва, че тази сграда заслужава втори шанс. Сред тях са Ина Вълканова, архитект и председател на Управителния съвет на сдружението за градска среда, и Адрияна Михайлова – отговаряща за комуникациите в организацията. Към тях се присъединява и арх. Любо Георгиев от „Екипът на София“, познат с ангажимента си към устойчивото развитие на градската среда. Всички те работят със споделена кауза – да събудят това пространство и да го върнат в съзнанието на софиянци.
„Сточна гара не е обявена за паметник на културата, но носи паметта на своето време и има нужда да бъде запазена.“ С тези категорични думи започва разговорът ми с арх. Любо Георгиев, който се е отдал на идеята мястото да бъде възродено.
„Ние просто нямаме традиция да ценим индустриалното наследство. Вижте складовете в Пловдив, вижте старата жп фабрика зад Централна гара – тя беше унищожена, изрината. За съжаление, обществото ни за момента не възприема тези сгради като ценни.“
Сточна гара не привлича спонтанно вниманието на гражданската инициатива. „Всичко започва в една люта зима“, спомня си Адрияна Михайлова, която е въвлечена в проекта за новия живот на гарата от самото му начало. Арх. Здравко Здравков – тогава главен архитект на София – възлага на екипа да започне работа по преосмисляне на района около гарата.
„Ние въобще не знаехме за сградата на Сточна гара. Както и никой в София не знае за нея… Всички си мислят, че е просто едно кръгово“, разказва Адрияна и допълва, че разходката до мястото се оказва съдбовна. При първото си влизане вътре тя се разплаква. Сградата е „замразена“ във времето – почти недокосвана от 40 години, но съхранена.
Искрата: нов живот за гарата
Следват месеци на проучвания – не само документи и карти, но и разговори с хора, които познават района. Провеждат се кръгли маси, търси се жив диалог с местните. Идеята не е просто да се наложи план, а да се събере колективна памет и визия. През 2022 г. към инициативата се присъединява и Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Всички катедри работят заедно по темата – нещо, което се случва за първи път.
„Целта беше студентите да влязат дълбоко в темата, не просто да скицират концепции, а да усетят мястото“, разказва Ина Вълканова.
Техните проекти са изложени директно върху стените на сградата – символично действие, което „поставя Сточна гара на картата“. Общината се включва на различни етапи, а дискусиите вървят ръка за ръка с анализите – кое е реалистично, кое има потенциал. Разговорите с НКЖИ започват трудно. „Бяха много предпазливи. Не знаеха кои сме, дали не представляваме търговски интереси“, признава Адрияна.
Постепенно обаче, чрез диалог и прозрачност, организацията „Градоскоп“ печели доверието на НКЖИ. Сега организацията и националната компания работят заедно в създаването на концепция за мястото. Оказва се, че две неправителствени организации, свързани с железопътната общност, вече изповядват една обща визия: да превърнат сградата на Сточна гара в Музей на железопътната история на България.
Точно тази искра съвпада с по-широката визия на „Градоскоп“ за мястото – и така, чрез отворен диалог, доверие и сътрудничество, се ражда нова възможност. Днес организацията работи по два мащабни европейски проекта, финансирани от Creative Europe, които поставят Сточна гара в сърцето на една по-голяма история – не само българска, а европейска.
Първият от тях – New Inherit – е посветен на обновяването на индустриалното наследство и неговото превръщане в живи културни пространства. „Черпим опит от нашите партньори, сред които една организация в Брюксел, която вече е преминала по този път, трансформирайки стара гара в съвременен център. Заедно с тях изследваме модели от шест европейски държави, за да открием най-приложимото решение за България“, обяснява Адрияна Михайлова.
Втората инициатива – Common Grounds – въвежда артистичен компонент към цялостния подход. Проектът включва отворена покана към международни артисти, които ще създадат художествени намеси, създадени за конкретното място – инсталации, пърформанси, временни архитектурни обекти. Творбите ще бъдат създадени именно за това място, вдъхновени от него и посветени на него. Идеята е Common Grounds да свърже творци от България, Испания и Франция. Целта е авторите не само да активират въображението на посетителите, а да предизвикат въпроси: какво би могло да бъде тук?
„Трябва да има уважение към функцията ѝ като железопътна сграда и към историята на транспорта. Но и да се насити с нови функции – такива, които са нужни на града и на общността. Точно това търсим: кои са тези функции“, казва Адрияна.
Визия за Сточна гара: от какво има нужда градът?
В резултат на задълбочения анализ, студентски проекти, разговори с граждани, срещи с институции и дори артистични намеси, визията за бъдещето на Сточна гара кристализира в три основни измерения – като слоеве от една и съща голяма мечта.
Първият слой е културният център – пространство, което да подслони сцената и изложбата, театъра и киното, фестивала и форума. Гарата може да бъде съживена чрез културата – но не като музей на миналото, а като живо средище на съвременната урбанистична култура. Изложби за индустриалното наследство, архиви на железницата, концерти, пърформанси, работилници. Едно място, което не само съхранява паметта, а я превръща в преживяване.
Вторият пласт е паркът – зелената нишка, която трябва да свърже гарата с хората. Днес железопътната зона е като река, която разсича града, но не позволява достъп. А там вече има зеленина – саморасла, буйна, жива. Природата се е върнала сама. Въпросът е дали ще я поканим да остане. Идеята е неизползваните релси да се превърнат в зелени алеи, в място за отдих, разходка, срещи. Свой собствен „парк на иновациите“, както го наричат от екипа – с открити сцени, минитеатри, зони за спорт, артинсталации.
Фотограф – Михаил Новаков
Третото и може би най-амбициозно ядро е зоната за зелени иновации.
„Представяме си нещо като мини София Тех Парк, но фокусирано върху устойчивостта“, казва Адрияна Михайлова. И допълва: „Място за обмен на знания – особено в областта на зелената трансформация, за мейкъри, за стартъпи, за хора, които създават продукти от рециклирани материали. За тестване на системи, за демонстрационни инсталации, за нови идеи“.
И макар проектите да звучат амбициозно, промените вече се случват. През 2023 г., в един слънчев уикенд, животът за кратко се върнал на Сточна гара с квартален панаир, организиран от „Градоскоп“ с помощта на Culture Lab. Базари, музика, танци и артистични намеси оживяват мястото за кратко. Над 800 души прекрачват прага на Сточна гара – и, както отбелязва екипът, 98% от тях за първи път виждат зданието отвътре. „На всички тях представихме идеите ни и събрахме обратна връзка“, споделя Адрияна. Срещата с хората оформя и концепцията – хората искат култура, зелени иновации и отворен парк.
Фотограф – Михаил Новаков
Тест за бъдещето: юни 2025
Екипът на „Градоскоп“ подготвя цял месец програма от събития, които ще тестват бъдещите постоянни функции на мястото. Как би изглеждала една постоянна експозиция за железопътната история? Какви събития могат да съберат хората тук? Какви пространства се нуждаят от адаптация? Какво липсва, какво вълнува?
„Юни ще бъде реален тест – симулация на бъдещето. Не просто план, а преживяване“, подчертава Михайлова. „И това е и покана към всички вас – елате, вижте, участвайте. Защото мястото ще бъде толкова живо, колкото са живи хората в него.“
Фотограф – Михаил Новаков
Гарата, която може да ни свърже отново
И ако някога Сточна гара е била място, където се е стичала стока от цяла Европа, днес мечтата е там да се стичат знание, енергия, творчество и устойчиво бъдеще. Това не е просто проект – това е нова гара за съвременна София. Гара, която отново свързва. Само че този път не чрез релси, а чрез идеи.
„Това е място със силна идентичност. Уникално е – няма много такива сгради, останали от този период… Има огромен потенциал да стане истинска дестинация“, казва арх. Любо Георгиев. „А София има нужда от още такива пространства – не една Топлоцентрала, а мрежа от културни сърца“, допълва Адрияна Михайлова.
Защото един град не живее само в апартаментите си. Живее на улицата, на площада, в общите пространства. Там, където сме заедно, където се срещаме и си спомняме, че не сме просто съседи – а общество. „Ако искаме да сме щастливи, ако искаме бъдеще за децата си, ако искаме да не се капсулираме в балони – публичното пространство е ключът“, казва Любо.
А Сточна гара има шанса да се превърне от място, което разделя, в място, което събира. Гарата е тук. Сградата стои. Миналото ѝ ни чака. Остава въпросът: ще се качим ли на този влак за бъдещето?
—-
*Има информация, че е възможно сградата да е завършена през 1929 г., т.е. година преди гара „Подуяне“. За дата на откриването ѝ се приема 6 май 1931 г.
