Между забравата на миналото и мъглата на бъдещето тежко лежи „тук и сега“. Единствената реалност е в ръцете ни момент по момент – без стари истории за загубени същности, без фантазии за бъдещи постижения. Хартията е грапава на пръстите, познатата тежест пълни дланите, мастилото ухае на книга, а очите търсят смисъла зад знаците на страницата. Така просто, с жест, връзката е установена: най-важната и изконна такава – свързаността със себе си. Единствената позната истина за всеки от нас е да пречупва през себе си усещанията, случките и всяко „външно“ явление и да ги възприема посвоему. Отношенията ми с мен са в основата на това как се свързвам с теб. За свързаност се молят и сърцето, и умът в сезона на празниците, когато се обръщаме към важните ни връзки: любими, съпрузи, родители, роднини, деца, братя и сестри.
Гледам към бъдещето в зимния пейзаж от топлата стая и мисля как зимата е навечерието на годината, енергията стихва в очакване на разгар, камината тлее в сърцето ни в готовност да бъде разпалена. А какво по-стимулиращо от вълнуващи теми? От смели идеи? От будни умове?
Пръв започва годината Ангел Иванов в търсене на лятото с красиво есе за човешкото и преломностите на сезоните в живота. Последващото интервю с фронтмена на бандата ALI – Али Абдала – те среща с български музикант от бъдещето: а то е изпълнено с качествена музика и интелигентен подход към творчеството! Говорейки за значимо изкуство: Александра Дитц коментира „Х“ – Дуев-Тайг/Крачолов – моноспектакъл отвъд театъра. Милла Иванова ще предложи книгата като храм за паметта и мир за душата – тих консилиери за модерния човек в борбата с безсмислието.
Пред „Стълбата“ застава и съоснователят на SiteGround и фондация „За пример“ Тенко Николов. Филантропският му жест по отношение на Къщата с ягодите в София ни провокира да потърсим неговата гледна точка за пътя на България, обществото ни и стъпките за преодоляване на предизвикателствата, които бъдещето носи със себе си.
Поредното попадение на Изабела Шопова ни приветства в новата година със статия, улавяща пулса на времето и разискваща многофасетно думата на годината за 2024-та – „мозъчно гниене“. Диана Маркова пък кани читателя в своя свят, за да измине с нея пътя към холистичното здраве, което определено е „Един опит за връщане към себе си“. Надя Брайт се ангажира със сериозен психологически, социално обмислен и подплатен коментар за феномена на отмяната на човешки същества – новата тенденция за публичен позор и остракиране от обществото – кенсъл културата. За целта изследва три всеобщо познати случая на това явление.
„Предизвикателства пред диалога“ на Николай Петков по релефен начин илюстрира някои душевни човешки особености, тенденции на модерността и влечения на индивида, които стоят на пътя на дълбокото разбиране на другия и себе си.
В статията „Образование и изкуствен интелект: Стълба към бъдещето“ Благой Цицелков се заема с нелеката задача да разгледа многообразното включване на ИИ в ученето, живота и развитието на учещите и обществото като последица от боравенето с този инструмент.
Брой № 5 завършва по емоционален, интелигентен и трогателен начин Александра Джейн Патерсън с „Ти ме виждаш, аз теб – не“: пресечна точка на дигиталната и виртуалната реалност в театъра и в живота – търсене на себе си в огледало с 1000 парчета.
Нека през 2025-а духът ти е жарава, устойчива на всяка преломност: напук на трудност и несгода пламъкът се връща, за да напомни за несломимия човешки порив.
Желая ти осмислящ труд и окриляваща любов, скъпи читателю, през новата година и новите години! Заедно и поотделно напред!
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
Иван Вазов, януари 1883 г.
Заместник главен редактор на „Стълбата“
