От началото на своето съществуване киното изпълнява множество мисии, които спомагат за развитието на света по най-различни начини. То задава въпроси, развива креативността, помага ти да изразяваш себе си или пък да намериш себе си. Кинематографията дава възможност да погледнеш на света през различни призми, да откриеш нови светове, да бъдеш одухотворен, да се забавляваш, да плачеш. Какво обаче ни носи киното като общество? Накъде ни тласка и върху какво ни кара да се замисляме? На тези въпроси биха могли да се дадат десетки отговори, но един е този, който може би изпъква сред останалите. В естеството си филмите ни карат да бъдем по-добри. Да различаваме лошото от доброто, да търсим справедливост, да имаме морални ценности, принципи и цели. И да се борим за тях. Но кой би се захванал с абсурдната задача да влага време, усилия и пари, за да може да създава изкуство, което оставя след себе си послание, способно да ни накара да преосмислим житейските си избори и ценности? Търсейки отговора на този въпрос, се обърнахме към режисьора и сценарист Веселин Диманов. Името може да ви звучи много познато и това е напълно нормално, защото младият режисьор успя да създаде един от най-успешните документални филми у нас през последните години.

100%

Филмът „Моралът е доброто“ не само проследява житейския път на доц. Кристиан Таков на фона на историческите събития от последните десетилетия в България, но и отправя послание към хората, които са дошли с мисия на този свят. И в този ред на мисли, няма как да не попитам – каква беше мисията на филма и успя ли да я постигне?

Той:

Като филм „Моралът е доброто“ успя да постигне всичко възможно в едно киноразпространение. Превърна се в най-успешния български документален филм в боксофисите за документално кино, беше купен от големи филмови разпространители и по време на премиерата по Националната телевизия успя да достигне рекордните 250 000 души, въпреки че беше излъчен в 17:30 часа.

Кое беше най-голямото предизвикателство по време на създаването му?

Той:

Във всеки процес има хора, които се опитват да отчупят оттук-оттам. Не мога да кажа, че България е държава, която е свободна. Свободата е дотам, докъдето не закачате определени интереси. При „Моралът е доброто“ наистина имаше напрежение, имаше натиск, части от съдебната реформа паднаха по една или друга причина. Това, което искахме да направим, е да запазим съдържанието до края на филма. До края на процеса на заснемането и монтажа да не се знае, дори и от най-близките. Всички, които имаха интерес към този филм, го видяха за пръв път по кината.

Снимка: Личен архив. Кадър от заснемането на филма „Моралът е доброто“.

В момента подготвяте филм, посветен на Милен Цветков, и изглежда, залагате на друг подход, включващ една идея повече публичност. Какво е различното и какво може да очаква публиката?

Той:

Също както при първия филм, и в този ще видим една истинска история без цензура. Ще разкажем това, което е възможно да бъде разказано, безда допускаме каквато и да е външна намеса. Разликата тук е, че историята на Милен е много динамична. Той създаваше обективна журналистика, която влиза в битка с интересите на публични личности, политици. Затова и самата идея за повече публичност е да се види, че се прави нещо, което не е просто ей така. И това, което могат да очакват зрителите, е да видят истинската история на Милен Цветков. Буквално.

Защо точно тези теми и точно тези личности?

Той:

През историята на Кристиан ние показахме, че има смисъл да има правов ред в държавата, да има закони, да има съдебна реформа, да има справедливост, която да е за всички. А справедливостта и свободата на словото са взаимносвързани. Милен има идеята за свободата на словото. За това, че всеки има правото да каже това, което мисли, дори то да не се харесва на някого.

Каква роля играят документалните филми в обществото днес и защо избрахте точно този формат?

Той:

В документалното кино има голяма ниша за създаване на съдържание, което е различно. При „Моралът е доброто“ зрителите видяха много различен разказ от познатия. Вътре има жива емоция, различна структура на монтажа. Не е типичното суховато представяне. Нашата идея като екип е да изведем документалното кино до едно ниво, на което да еволюира от добре познатата структура и да вдъхновява. През личности като Милен и Кристиан да се опитаме да кажем: „Вие може да бъдете като тях“.

Каква е цената на истината и на това, което правите?

Той:

До този момент, въпреки всички перипетии, въпреки цялото напрежение, всичко си заслужаваше. Защото иначе какво правим? Оставяме лошите да си действат, пък добрите да стоят в ъгъла. Идеята е, че трябва да се продължава тази битка за въздух. Защото истината е, че в България въздухът отдавна се е сгъстил и е изпълнен с доста вредни химикали.

Снимка: Личен архив. Кадър от заснемането на филма „Моралът е доброто“.

100%

Какво Ви зарежда и вдъхновява извън работата? Имате ли хобита или занимания, които Ви помагат да се отпуснете и да намерите нови идеи?

Той:

Дъщеря ми. Усмивката, с която ме посреща всеки ден вкъщи, е нещото, което осмисля деня ми и ме зарежда.

Как личните Ви преживявания и опит влияят върху творческата Ви работа? Има ли момент от живота Ви, който е особено значим за Вас като творец?

Той:

За мен годините на преход винаги са били особено интересни. Спомените ми от малък са белязани от разочарованията, притесненията и търсенията на моите родители в онези години на безвремие, корупция и липса на справедливост. За мен търсенето на отговор на въпроса защо преходът в България беше подменен, мечтите – ограбени, а хората – обезверени, винаги е водещо в това, с което се заемам. Именно и поради тази причина темите на филмите, по които работя, са конкретно насочени към събитията, белязали българския преход.

Какви трябва да бъдем като общество, за да устоим на динамиката и темпото на новия свят?

Той:

Адаптивни и отворени към всички.

Какво е отношението Ви към новите технологии и тяхното място в изкуството?

Той:

Подкрепям напълно използването на новите технологии, и по-конкретно на изкуствения интелект в изкуството, тъй като това дава една различна гледна точка, от която не е задължително да се възползва авторът, но е добра отправна точка за размисъл.