Вдъхновяващата история на Татяна Величкова – от журналист в БНР до учител в 75. СУ в кв. „Факултета“
Свикнали сме да обвиняваме за проблемите в училище лошата образователна система. Същото правим и със здравната система, правосъдната, икономическата… и така стигаме и до политическата. Разбира се, да не видиш пукнатините и нередностите, означава да не видиш слона в стаята, но колко пъти си задаваме въпроса за хората, които стоят зад системите, или какво зависи от нас? Отговорите са трудни и невинаги приятни. Затова избирам да осветля различен ракурс на критиката на системите, а именно – добрите примери, които показват как се справят отделните личности, направили съзнателен избор да променят системите отвътре.
През 2019 г. Татяна Величкова-Маринова, дългогодишна радиоводеща в Българското национално радио (БНР), чувства, че има нужда от промяна. Попада на информация за програмата на „Заедно в час“, чрез която професионалисти от различни сфери могат да се преквалифицират в учители и да започнат да преподават веднага. Преминава интензивно лятно обучение, насочено основно към похвати и стратегии за успешно преподаване и управление на класната стая. Започва и обучение по начална училищна педагогика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През септември вече е в класната стая – в 75. Основно училище „Тодор Каблешков“ в софийския квартал „Факултета“.
Източник: Татяна Величкова
Какво Ви накара да смените професията си и от журналист да станете учител?
Тя:
Бях в етап, в който почувствах нужда от промяна. След четвърт век в журналистиката имах усещане за прегряване, застой, а и умора от повтарящите се кризи и скандали в публичното пространство. Питах се каква е ползата от това, което правя. Нямах конкретна идея в каква посока искам да продължа. Нямах и план колко дълго ще е това бягство. Просто исках промяна. Нещата се подредиха така, че станах учител. Но всъщност не аз избрах тази професия, а тя мен.
Как избрахте програмата „Заедно в час“? По какъв начин Ви помогна тя?
Тя:
Щастливо съвпадение беше, че по това време „Заедно в час“ набираше участници за новия випуск на програмата „Нов път в преподаването“. Не познавах детайлите на тази програма, но познавах „Заедно в час“ от медиите и харесвах много това, което правят. Каузата да се осигури равен достъп до качествено образование за всяко дете в България, вярата, че това е възможно, ентусиазмът, енергията в техните събития и изяви ми допадаха много. Така че първото важно нещо беше доверието, което имах в тях, и авторитетът, който бяха изградили.
Вторият аргумент в полза на този избор беше, че програмата даваше възможност на хора от други професионални области и без педагогически опит да влязат в класната стая. За мен това беше голям шанс. Преминах през процеса на подбор, който се състоеше от няколко етапа и включваше разнообразни начини за оценка на кандидатите, включително изпит по български език и ролеви игри, и постепенно пред мен се отвори една съвсем нова перспектива – виждах истинска общност от хора със споделени ценности, позитивна култура на комуникация и много високо ниво на професионализъм, в която се работи с ясна визия и план и в която подкрепата не е просто емоционална съпричастност, а внимателно разработен инструмент за постигане на напредък.
Станах част от випуск 2019, заедно с колегите преминахме интензивно и много интересно обучение за лидерско преподаване, работихме в реална учебна среда по време на Лятната академия и през септември влязохме като нови учители в своите училища. Голямо предимство за нас беше обстоятелството, че като част от „Нов път в преподаването“ ние продължихме да имаме менторска подкрепа от „Заедно в час“ в период от още две години. Това включваше регулярни срещи и рефлексии с нашите координатори, наблюдения на часове, постоянна обратна връзка, анализ на данни, помощ за намиране на решения в конкретни ситуации и празнуване на постиженията.
Днес съм благодарна, че влязох в учителската професия именно чрез „Заедно в час“, защото така видях как преподаването може да бъде завладяващо, модерно, да се случва с радост и едновременно с това да бъде мисия; разбрах какво означава ученикът да бъде в центъра на този процес, срещнах вдъхновяващи хора, които осъществяват реална промяна всеки ден.
Източник: Татяна Величкова
Имахте ли моменти на колебание дали сте на прав път, дали не грешите?
Тя:
Не, в нито един момент, ако говорим за професионалната промяна. По отношение на учителското ежедневие – разбира се, че съм имала колебания дали това, което правя, е най-доброто, дали съм полезна на учениците, дали изобщо се справям, но това е част от пътя. В такива моменти е много важно кой е до теб. Затова съм благодарна, че мога да разчитам на всички колеги, с които „Заедно в час“ ме свърза, и че принадлежа на тази общност.
Кои са най-големите трудности и предизвикателства в тази професия днес?
Тя:
Да бъдеш адекватен на времето си. Светът се променя толкова бързо, че учителите трябва да учат не по-малко от учениците. Това всъщност е страхотно – ученето е развитие, но изисква енергия и пространство. Дефицитът на време е изтощителен. Рискът от прегаряне е голям. Учителите са затрупани с ангажименти извън пряката преподавателска работа, което води до преумора и влияе на мотивацията им. Взаимоотношенията с ученици и родители също се оказват предизвикателство понякога. Учителят е призван да разбира и да отговаря на нуждите на всеки отделен ученик, а невинаги има ресурс за това. Самият модел на учене се променя – фокусът не е само върху знанието, а много повече върху способността да го прилагаме, върху изграждането на умения, развиването на критично мислене, формирането на социално-емоционална осъзнатост.
Източник: Татяна Величкова
А какви са привилегиите да си учител?
Тя:
Дългият отпуск. Шегувам се, разбира се, но много хора наистина смятат, че да си учител, означава половин ден работа и цяло лято почивка. Защото остава невидима огромната работа извън класната стая, която може да запълни 48 часа в денонощието. Най-голямата привилегия за мен е емоцията, която дава тази професия, любовта на децата и тяхната признателност. Имам прекрасни взаимоотношения с моите ученици и с техните родители и това е голямо богатство.
Били сте учител в „трудно“ училище. Прави ли системата разлика между децата? А учителите?
Тя:
Всички училища са „трудни“ по свой начин. Или пък „лесни“ – зависи кой с каква нагласа съди. Опитът ми ме научи да не слагам етикети. От тях се раждат стереотипи, а стереотипите пречат да видим реалността, лишават ни от възможността да вникнем в нещата. Благодарна съм, че попаднах в 75. ОУ „Тодор Каблешков“ – то е много важна част от моето професионално развитие и оставам свързана с него. Благодарна съм за хората, които срещнах, за всичко, което научих и преживях там.
А относно системата – в общия случай тя вижда децата като статистика и слабо се интересува от контекста на конкретния ученик. Данните, с които измерваме успеха или неуспеха в образованието, често генерират клишета и не дават задълбочено обяснение защо този резултат е такъв. Обратно на това, учителят е този, който знае с точност цената на всяко едно постижение в класната стая. Аз бих искала системата да дава по-голяма видимост на процеса на напредък, да отчита откъде тръгва един ученик и какво постига за определен период от време. Деца, които влизат в училище, без да са посещавали подготвителна група, които живеят в бедност или не могат да разчитат на смислена подкрепа в семейството си, имат различен старт, което дава отражение и върху резултатите им, но е важно да виждаме техния труд и прогреса им, както и усилията на техните учители.
Източник: Татяна Величкова
Как Ви възприемаха колегите?
Тя:
Посрещнаха ни приятелски, колективът ни прие. В годината, в която аз започнах, в 75. ОУ влязохме четирима колеги от „Заедно в час“. През следващата година се присъедини още една голяма група учители, после дойдоха още, така че в един момент в бяхме повече от 20 участници в програма „Нов път в преподаването“. Това беше част от визията на ръководството за реформа в училището. Не навсякъде е така. Чувала съм истории за враждебно или пренебрежително отношение към учители на „Заедно в час“ в други училища. Но ние имахме шанс да работим свободно и спокойно. Аз лично получих голяма подкрепа от учителите в методическото обединение, в което ме разпределиха, и много съм се учила от техния опит.
Източник: Татяна Величкова
Какви уроци научихте?
Тя:
Много са, едва ли мога да ги обобщя накратко. Но един от важните уроци е за необходимостта от баланс и за границите на влияние. Учителят може да промени това, което е в неговия контрол, не всичко. Но понякога и малкото е много.
За какво мечтаете?
Тя:
Да видя учениците си реализирани като достойни хора. Мечтая всяко училище да е щастливо място, в което и децата, и учителите откривателстват и учат с радост, чувстват се спокойни и значими.
„Заедно в час“ възобновява „Нов път в преподаването“ – безплатна двугодишна програма за професионално и лидерско развитие на нови и начинаещи учители. Програмата се връща със същата мисия – всяко дете в България да има достъп до качествено образование – и с фокус върху подкрепата на хората, които вече са в училище.
Повече за програмата: zaednovchas.bg
