Писмо от редактора

С удоволствие и благодарност те приветствам с добре дошъл в четвъртия брой на „Стълбата“! Изкачихме се заедно по тези начални стъпала към свободата на мисълта, свързаността и истинския диалог. 

За нас като издатели е от съществено значение да организираме разговори, които да резонират дълбоко с пулсациите на времето. А то е бурно, историческо и непредсказуемо. Европа стои като притисната между глобалните ветрове от Изток и Запад, технологиите променят ежедневно всеки аспект от живота ни, а ние сякаш сме по-незаинтересовани към обществените процеси от всякога. В тази сложна обстановка самото съществуване на „Стълбата“ е бунт срещу апатията и посредствеността. Бунт, който реализираме на интелектуалното поле чрез осветляване на вдъхновяващите примери, каузи и идеи на всички хора, които чрез работата си тихо придвижват обществото ни напред. 

Неотдавнашните срамни събития пред Народния театър станаха повод да се фокусираме отново върху темата за поляризацията и балоните, в които много от нас живеят съвсем неосъзнато. И за отсъстващата връзка и диалог между тези „два свята“. „Единият е излишен!“, биха възкликнали в един глас и от двете страни на барикадата. Ето защо през този брой, като една невидима нишка, преминава темата за разделението в различните му измерения. Поляризацията е новият феномен на 21. век. Настръхнали и уязвими, браним самоотвержено позицията си дори без да сме чули Другия. Светът ни се превръща в дуална машина, която все повече цикли, скърца и не иска да върви напред. Разделяме се не само по социална, религиозна, полова принадлежност, но и по вкусове, мнения, пристрастия. Докъде ще доведе обаче това разделение и възможни ли са разговор, уважение, постижими ли са емпатията, милосърдието, споделеността – това са опорните точки в този брой на „Стълбата“.  

Именно затова вярваме, противно на общото мнение, че печатните медии днес имат значима роля за обществения баланс и ще претърпят Ренесанс. Защото те са автентичният ни глас, далеч от дигиталния шум, прецизно направляван от алгоритмите. 

Започваме с изкуството като обединител – представяме ви създателката на безспорно чудесния формат „ПОЕТИТЕ“ Диана Алексиева. Формат, който събира хиляди в салоните, за да чуят на живо любимите си стихотворения, да съпреживеят отново любовното чувство и революционния плам, изречени и изживени от най-обичаните актьори на България. Следва среща с майстора на нашите корици – вдъхновяващия Стефан (Thе) Стефанов. Отбелязваме 10-годишнината на първия по рода си артистичен хъб Culture Lab и ви представяме неговия неуморен създател Чудомир Драгнев. Опитваме се да погледнем в бъдещето през VR очила и да видим какво се крие там чрез статията на Момчил Алексиев, а Кристиян Михайлов ще ни разкаже повече за роботизираното бъдеще, което ни очаква „зад ъгъла“. 

Без да размахваме пръст, влизаме смело в територията на пожара – разделението в социалните мрежи и как като общество можем да избегнем поляризацията чрез текста на брилянтната Изабела Шопова в статията „Ние“ и „те“ – социалната поляризация и демокрацията, а Диана Маркова ще обърне внимание на емпатията, която сякаш се появява и изчезва заедно с празниците.  

И сега, в навечерието на коледните и новогодишните празници, домашния уют и времето, което обичайно се посвещава на равносметка и поглед в бъдещето, нека не забравяме, че щастието е посока. 

Желая ви вдъхновени пътища, защото:  

„Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив“. 

Албер Камю