Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Обръщам се към теб, драги читателю, с тези безсмъртни думи на Радой Ралин, за да ти представя не само бисерите, които събрахме за теб, но и за да ти благодаря, че четеш този брой! Защото всяка борба с тъмнината, всяка крачка по пътя към знанието, всеки любопитен поглед към съдържанието, всяка навременна и градивна критика са днешната битка за свобода.
Никога не е било толкова важно, както днес, да бъдеш информиран, да можеш да различиш истинското от фалшивото, да отсееш лъжата и манипулацията от истината, да ползваш думите за добро, а не за да сееш омраза. „Информацията е сила. Който владее информацията днес, владее света“, казва Харари. Знанието е власт, но просветлението е свобода.
Затова повече от естествено е в този красив и вдъхновяващ брой да свържем свободата със силата на словото, с магията на думите, с възторга на младостта, с ентусиазма на първооткривателството. В месеца, в който отбелязваме 150 години от Априлското въстание и 24 май – Празника на славянската писменост, можем да се гордеем с героите на меча и словото.
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
Това е един малко известен куплет от текста на Стоян Михайловски на химна „Върви, народе възродени“, който ще звучи стотици пъти през този месец в прослава на светците Кирил и Методий и тяхното дело. Дошло е време словото ни отново да се возвиси и да возвиси нас като народ, като разумни и избиращи свободата си личности. Неслучайно напоследък се множат успехите ни на територията на словото, на територията на истинската ни родина. Затова се радваме на номинацията на „Остайница“ на Рене Карабаш така, както се радвахме на финалите на Световното по футбол през 94-та.
Просветеният човек е свободен човек. Защото може сам да избира, да носи отговорност, да гради, да помага и да бъде състрадателен. Той може с малко да прави много, той е по-добър за себе си, но и за ближния си, за обществото, но и за земята, по която ходи. Защото просветеният човек е осъзната личност, способна да избира дали „да бъде“, или „да има“, ако перифразираме Ерих Фром. Притежанието на материални блага, желанието да имаме още и още от тях ни прави роби, тоест по-малко себе си. Тоест по-малко свободни.
Бягството от свободата е отказ от индивидуалност, делегиране на решения за живота ни на някой друг, на нещо над нас – идеология, религия, обществен договор. Затова свободата е лично дело, всекидневно, отговорно бутане на камъка към върха с ясното съзнание, че това е твоят път, твоята планина, твоята свобода. След нея е само полетът към вселенския безкрай.
Пожелавам ти свобода!
Кремена Димитрова
Отговорен редактор на “Стълбата”
