Ангел Иванчев е директор на отдела за развойна дейност на немската компания Ottobock в България. Неговата цел и кауза е да върне мобилността на хората в неравностойно положение. Ottobock е лидер в производството на висококачествени протези и ортези, които връщат както мобилността на хората, така и шанса им за пълноценен живот без болка. В интервюто си Ангел ни споделя, че най-удовлетворяващият момент в кариерата му е този, когато вижда пациент да се изправи, слагайки направената за него протеза, и го погледне на нивото на очите. Безспорно неописуема емоция.
Наскоро по кината излезе българският филм „Без крила“, който е вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания – Михаил Христов, който губи двете си ръце при тежък инцидент. Филмът на Ники Илиев умело разказва тази разтърсваща история за силата на човешкия дух. Сега искаме да ви запознаем с един млад мъж, който работи неуморно, за да върне мобилността и усмивките на хиляди хора, с които съдбата е била жестока. Прочетете кой е Ангел, как екипът му помага на хората с увреждания и за каква България мечтае.
Снимка – Ангел Иванчев
Разкажете ни за пътя, който Ви доведе до ръководната позиция в отдела за развойна дейност на Ottobock. Кои бяха ключовите моменти във Вашата кариера?
Той:
В Ottobock съм вече пет години, като започнах като инженер по качеството. Отговарях за всички релокации на производствени линии към завода в Благоевград, където прехвърлихме текстилните продукти от Талин след затварянето на завода там. След успешното завършване на този процес продължихме с релокации от Дудерщад – основния завод на Ottobock, където работих върху трансфера на силиконови лайнери, механични протези и свързващи механизми.
Това участие ми позволи да натрупам дълбоки познания за продуктите и процесите. Този опит ми даде възможност да оглавя отдела за продуктови инженери, където отговарях за процеси, свързани с промени в продуктите. Две години по-късно, благодарение на натрупаните знания и умения, ми бе поверено ръководството на развойната дейност на Ottobock – България.
Вие сте завършили машинно инженерство в един от най-престижните техническия университети в Германия и в света – KIT Karlsruhe. С какви предизвикателства се сблъскахте и защо решихте да се върнете в България?
Той:
Много обичам този въпрос, защото винаги ми носи вълнение, когато го обсъждам. Германия, и по-специално Техническият университет в Карлсруе, е истински рай за инженерите. Начинът, по който те учат да мислиш аналитично и иновативно, както и визията, която получаваш като специалист, са несравними.
Живеейки там няколко години, се запознах с немската култура и отдадеността към работата, която е дълбоко вкоренена в тяхната философия. Това беше ключово за изграждането на моята собствена дисциплина и подход. Въпреки това реших да се върна в България с ясната цел да приложа наученото и да допринеса за развитието на родината си, като намеря мястото си в една водеща немска компания и се докажа като професионалист.
Без Крила – Режисьор Ники Илиев
Какъв е основният фокус на развойната дейност в Ottobock – България? С кои проекти се гордеете най-много?
Той:
Развойната дейност на Ottobock в България стартира официално преди три месеца и сме в самото начало на тази вълнуваща кауза. Основният ни фокус за тази година е свързан с утвърждаването на Ottobock – България като Център за върхови постижения в текстила. Ще се съсредоточим върху подобряването на сегашните ни текстилни ортези, като добавим елементи на смарт текстили и иновации в дизайна. Това означава, че нашата цел ще бъде усъвършенстването на съществуващите продукти, за да отговорим на нуждите на пациентите. Новите проекти се очакват през следващата година, когато ще натрупаме повече опит в развойната дейност.
Работата в международна компания изисква силен отборен дух. Как поддържате мотивацията и вдъхновението в своя екип като лидер?
Той:
Като лидер винаги съм се стремял да изграждам екип, който споделя каузата и страстта към работата ни. Именно каузата – да върнем мобилността на хората – е това, което мотивира всички нас. Подбирам хората си с голямо внимание, търсейки страст и отдаденост към иновациите и съвършенството.
Поддържам духа в екипа, като давам личен пример и се раздавам на 140%, за да покажа, че съм винаги ангажиран с постигането на резултати. Старая се да създам атмосфера, в която всеки член на екипа чувства, че приносът му има значение, а успехът ни е колективен.
Снимка – Ottobock
Кой е най-удовлетворяващият аспект от работата Ви?
Той:
Най-удовлетворяващият момент за мен беше, когато видях пациент да сложи протеза, произведена от нас, и да се изправи, срещайки ни на височината на очите. Това е миг, който не може да бъде описан с думи.
Да знам, че работата ми допринася за това някой да води пълноценен живот, ми дава смисъл и мотивация да идвам на работа всеки ден.
За Вас има ли общ знаменател между семейството и работата?
Той:
Общият знаменател, който виждам между семейството и работата, е грижата и отдадеността. Моят отдел е моето второ семейство. Макар да се старая да разграничавам професионалния от личния си живот, винаги полагам грижи за своя екип, както бих го правил за семейството си. Това създава чувство за принадлежност и екипност, които са в основата на успеха ни.
В каква посока виждате развитието на обществото в контекста на технологичните иновации, особено в сферата на здравеопазването и мобилността?
Той:
Развитието на обществото в контекста на технологичните иновации зависи от способността ни да се адаптираме и образоваме за възможностите, които новото време ни предоставя. Вярвам, че технологиите, особено в сферата на здравеопазването и мобилността, имат огромен потенциал да подобрят качеството на живот на хората.
В България се забелязва все по-голям интерес към технологичните иновации, но пазарът и обществото все още имат нужда от време, за да бъдат напълно подготвени за тяхното приемане и интеграция.
Какво мечтаете да се случи в България, за да бъде тя по-желано място за живот и развитие сред млади и успешни хора като Вас?
Той:
Мечтая да видя България като държава, която отделя финансови ресурси за висококачествени продукти, свързани с мобилността на хората с увреждания. В момента нашата държава не подкрепя достатъчно нуждаещите се от протези, а това е ключов фактор за подобряване на качеството на живот на тези хора.
Освен това бих се радвал да видя повече хуманност и съпричастност сред обществото. Това са основополагащи елементи за създаването на една по-добра и устойчива среда за младите и успешни хора в България.
