#10

Този път няма да бързам. Ще започна бавно. Почти като писмо до приятел, когото ще прегърнеш отново – но не днес.

Напоследък често казваме, че живеем в безвремие. Може би защото в съзнанието ни времето е някак спряло.

За света на космическото момиче от Варна с ненаситен интерес към живота и бъдещето знаете от страниците на „Стълбата“.

Изкуството е вечното отражение на душата на твореца – така бихме могли да обобщим неговата същност.

Александър Иванов е от онези рядко срещани личности, които съчетават мъдростта на учител, визията на предприемач и сърцето на артист.

Има нещо особено в това да си на пазара на „любовните игри“, ако си 40-годишна жена, хващаш окото в някои добри дни и на концептуално ниво би искала да имаш партньор.

Една история от Руанда, където въпросът на едно дете и решението на една майка дадоха игра за първи път на стотици деца

Влизам в подземно пространство на жилищна сграда, превърнато в офис. Посреща ме висок, едър мъж със сърдечно изражение.

Онзи ден минах по улицата, на която израснах. Бях забравил за черешата хрущялка и съседната вишна, които ни служеха за футболни греди.