„Синелибри“ настъпва под мотото „Цивилизация на зрелището“ в София и още седем града
Експлозия от обещания. Това е дванайсетото издание на „Синелибри“. Новите филми на Жан-Пиер Жьоне и Джузепе Торнаторе, Асгар Фархади и Рюсуке Хамагучи, Алекс Гибни и Марио Мартоне… Селекцията е обезоръжаващо добра, а много от „най-амбициозните“ премиери и срещи се застъпват по неизбежност. Защото всяко зрелище, дори най-зрелищното, си има начало и край. Рамката на предстоящото е 15 октомври – 8 ноември. Програмата по дни и секции е достъпна тук: www.cinelibri.com.
Организаторите остават верни на здравословната щипка ирония, с която гарнират всяка своя кампания. Освен че е символичен реверанс към нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса, мотото е елегантно-снизходителна заигравка с култа към сензацията, пикантериите и скандалите, превзели почти всички области на обществения и културния живот. Очарователно (само)ироничен беше подходът на обявяване на тазгодишната визия на фестивала като своеобразна интрига, хитроумно намигваща към „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров и съпроводена от видео в същата стилистика. Но цялостната концепция и програмата дават твърда заявка, че на пиедестал отново ще бъде стойностното кино – неимоверно пъстро като жанров асортимент, проникновено и актуално като идейно-тематичен обхват. Красноречив е и подборът на международното жури: щом председател е самият Джим Шеридан („Левият ми крак“, „В името на Отца“), може да си представите качеството на екранизациите, които ще се състезават в конкурса за най-добър игрален филм. Партнират му Клайв Ръсел, който може да изиграе и Бог, и чудовище, датският писател и преводач Якоб Йония, чиято книга „Най-далечната граница“ вече има екранизация, обаятелната испанска актриса Мария Хурадо и българската гордост Теодора Маркова.
Съвсем закономерно в авангарда на премиерите тази есен е „Мастило“, новият филм на Дани Бойл. Режисьор в апогея на кариерата си, с разностранни интереси и склонност към резки творчески маневри, Бойл пак изненадва зрителите. След „Трейнспотинг“, „Беднякът милионер“ и „Стив Джобс“ дойде ред за киноадаптация на пиеса, при това плътен, поривист съвременен текст на Джеймс Греъм. Бойл признава, че когато изгледал театралната постановка, се почувствал длъжен да я пренесе на екрана. Номинираният за награда „Тони“ драматург е автор и на филмовия сценарий. „Мастило“ се очаква с трепет от широката публика не само заради името на режисьора и внушителния актьорски ансамбъл начело с Гай Пиърс като Рупърт Мърдок и Джак О’Конъл като властния прагматик Лари Ламб. Самата тема за зачеването и възхода на таблоидите е достатъчно апетитна сама по себе си. Наследството на Ламб и Мърдок е горчива илюстрация на всичко онова, което Марио Варгас Льоса ще определи като „цивилизация на зрелището“ в прочутото си есе. „Мастило“ откри кинофестивала във Венеция на 2 септември, а ето че предстои да го видим и на „Синелибри“.
Източник: „Синелибри“
Акцент в програмата е „Отечество“, новият кинематографичен шедьовър на Павел Павликовски („Ида“, „Студена война“). След като грабна наградата за режисура в Кан редом с другия режисьорски триумф тази година, „Черното топче“, Павликовски пристига в София, за да се увенчае с награда на „Синелибри“ „за приноса си към киното като естетика на недоизказаното и форма на отстояване на човешката свобода насред историческите превратности“. Отличие, което едва ли се нуждае от обяснение – Павликовски отдавна доказа, че европейското кино може да бъде безукорно като форма, исторически ангажирано и емоционално непосредствено – без да проповядва и без да превръща историята в музей. Кой, ако не изискан киностилист и смелчак от класата на Павликовски, би рискувал да посегне към фигура като Томас Ман? Да ни поднесе среща не с иконичния автор на „Вълшебната планина“ и „Изповедите на авантюриста Феликс Крул“, а с човека от плът и кръв? Тук писателят води искрен разговор, съветва се и дори се шегува с дъщеря си, изнася реч върху творчеството на Гьоте, отговаря духовито на провокативни журналистически въпроси за идеологическото разделение на света… Моят любим момент във филма е тъкмо реакцията му на въпроса за по-съвършения обществен модел. Томас Ман отговаря, че добро общество може да бъде формирано само по образ и подобие на човека, но веднага след това перифразира Кант: „От криво дърво като човечеството не може да се изгради нищо напълно право“.
Източник: „Синелибри“
За страстните читатели е особено вълнуващо личността на Томас Ман, която отдавна е в пантеона на световните литературни величия, да бъде изобразена „без ореол“, окичена единствено с неподкупната си човешкост и уязвимост. Не може да не отбележим превъплъщенията на Ханс Цишлер – прецизен и овладян, и Сандра Хюлер – органична до болка, както винаги. Освен че ще могат да видят „Отечество“ на 3 ноември в зала 1 на НДК, веднага след тържествената церемония по награждаване заклетите поклонници на Павликовски ще имат още една възможност за близка среща с него: на 2 ноември той ще присъства на две прожекции в кино „Люмиер“. От 18:30 ч. е българската премиера на документалния му филм „Пътешествията на Достоевски“ – смазваща трагикомедия на абсурда, а непосредствено след това ще бъде излъчена и любовната драма „Студена война“ от 2018 г., също отрупана с отличия.
Източник: Асгейр Хелгестад, © Francisco Matos for Arctic Light
Копродуциран от самия Педро Алмодовар, „Черното топче“ е съкрушително красива елегия – интимен разказ за потиснатото желание и наследствените травми, естествено преливащ в дълбок размисъл върху идентичността, паметта и битките, които водим заради съмнителни идеологии или чувство за принадлежност. Режисьорите Хавиер Калво и Хавиер Амброси постигнаха непостижимото – „Черното топче“ (едва втори техен филм) се сдоби с 20-минутни овации на крака по време на световната му премиера в Кан през май. Заслуга за този успех имат и две забележителни актриси – Пенелопе Крус и Глен Клоуз.
Източник: Ричард Фланаган, „Синелибри“
Източник: „Изповедите“ на Томас Ман, „Синелибри“
Една от големите изненади в световната кинематография тази година е първият френскоезичен филм на Рюсуке Хамагучи („Карай колата ми“). Става дума за измамно непретенциозното заглавие Soudain – букв. изведнъж, внезапно. Организаторите на „Синелибри“ са възприели по-омекотената формула „И тогава изведнъж“. Филмът е свободна адаптация на епистоларната книга „Ти и аз – когато болестта изведнъж се влоши“, написана съвместно от Макико Мияно и Махо Исоно. Световната му премиера в Кан донесе на Виржини Ефира и Тао Окамото споделена награда за най-добра актриса. И въпреки че Хамагучи изневери на родината си, пренасяйки снимките в парижките предградия, филмът е тазгодишният японски кандидат за „Оскар“. С целия си финес и плавен ритъм, подвластен единствено на вътрешните трепети и духовната спойка на двете главни героини, филмът спокойно можеше да бъде озаглавен „Съпротивление“. Защото, преплитайки историите на фрустрирана французойка, която управлява дом за възрастни хора с деменция, и японска театрална режисьорка, изживяваща с покъртително достойнство тежката си диагноза, Хамагучи преосмисля значението на индивидуалната грижа и съпричастност. Mетодиката Humanitude, която Мари-Лу се опитва да внедри, е радикален жест. Същото важи за емпатията, породена от въздействащата театрална постановка на Мари. Този подмолен, невидим радикализъм преобразява действителността тихо и бавно, просто като зачита човека и му помага да се чувства забелязан.
Източник: „La Bola Negra“, „Синелибри“
Филмите и гостите на „Синелибри“ 2026 кацат в София веднага след като са обиколили „зрелищно“ най-престижните кинофоруми в света – Кан, Венеция, Берлин, Торонто, Сан Себастиан и др. Освен десетките кинопремиери и утвърдените вече конкурси се задават изкусителни паралелни прояви: срещи с автограф, галавечери на културите, образователен модул… Носителят на „Оскар“ Майк ван Дийм например лично ще представи новия си филм – семейната драма „Нашите момичета“. А документалният филм „Фрост и мечетата“ на Асгеир Хелгестад, един от най-награждаваните фотографи на диви животни в света, е способен да изтръгне сълзи и от каменно сърце: „Не исках историята да се превръща в интелектуално упражнение. За мен най-важното е емоциите да струят през всеки кадър“.
Източник: Майк ван Дийм, © NyklyN
Филмите за Сири Хуствет и Салман Рушди (пореден триумф за документалиста Алекс Гибни) са задължителни, още повече че се появяват почти едновременно с българските издания на съответните книги: „Истории с призраци“ и „Нож: Размисли върху опит за убийство“. Не може да не отбележим българските екранизации – сред тях са дългоочакваната драма „Остайница“ по романа на Рене Карабаш, новият филм на Иван Ничев „Такси за рая“ и „Оста на живота“ на Атанас Христосков със специалното участие на Клайв Ръсел.
Източник: Сири Хустведт, „Синелибри“
Има едно литературно събитие, което не бива да пропускате – Ричард Фланаган пристига в София. Големият австралийски писател, който и днес живее в утопично недостъпната Тасмания, ще говори за своето уникално по дух и мащаб творчество, заредено с искрящо човеколюбие. На фокус ще бъдат: безапелационният шедьовър „Тесният път към далечния север“ (претворен успешно във филмова поредица), бравурната притча за участта на индивида и света „Живо море от сънища наяве“ и най-новата му книга „Въпрос 7“, майсторска смесица от история, автофикция и мемоар.
Източник: „Синелибри“
Отвъд всяка киноестетика, отвъд шеметното многообразие във формата и визията, има една идейно-съдържателна линия, която пронизва повечето заглавия на „Синелибри“ тази есен. Впрочем тя дава отлична възможност за ценностна идентификация. Защото, преди да бъде зрелище, за най-ярките артисти на нашето време – били те писатели или кинотворци – изкуството е на първо място размисъл за състоянието на човека и света. Средство за обвързване на личната съдба с традицията и колективната травма. Предупреждение за цикличния характер на историята и опасностите от забравата. Напомняне, че зад всяка маска и всяка безсмислена жестокост ни дебне нещо много по-страшно – крехката ни човешка същност.
