Във времената на войни, разпад на морални и семейни ценности, в кариерния план на нашето израстване, между негативните новини от медии и социални мрежи, съвременният човек все по-често пада жертва. Пада жертва на болести, на слухове и дезинформация, пада духом. Човекът на 21. век е болен човек, и то болен от собствените си страхове, илюзии, разочарования, несбъднати желания. Днешната масова диагноза са паник атаките, хранителните разстройства, самотата, социалната изолация, завишаващият се брой на самоубийства на млади хора до 20-годишна възраст. И ако това ви звучи като страшна медицинска тематика, вземете пример какво се случва с рекламите: отвсякъде ни предлагат вълшебни хапчета, които да ни избавят от болките в стомаха, ставите, шума в ушите… И всичко това, докато се опитваме да си махнем главата, препълнена с излишна информация и натрапени чужди идеи.
Да, това е нашата тревожна действителност. Днес психичните проблеми представляват 20% от общия брой заболявания в световен мащаб и това са само регистрираните случаи. Още проценти тлеят в неизследвани числа, процеси, невидими или все още неосъзнати и непроявени в обществото – симптомите на нашето болно време ги виждаме всички. И докато днес ходенето на психолог дори за българите вече не е такава стигма, броят на психиатрите в България остава нисък – едва 656, но търсенето на психолози става все по-голямо.
Снимка: Иван Шишиев – Етюд-и-те на София
Психолозите ли ще са лекарите на душите в бъдещето? Днешните хора по-уязвими ли са психически спрямо предците, които са се борили с тежки икономически условия, недоимък, глад, войни, политически диктатури, мизерия и болести? Защо се случи така, че днес бърнаут поваля младите работещи на възраст между 20 и 30 години, които се очаква да са най-пресните мозъци и свежата работна сила? Защо днес е трудно млад човек да се задържи на работа по-дълго от 5 години? Явленията JobHopper не се наблюдават от днес, но именно през 20-те години на 21. век младите хора, завършващи гимназия и университет, избират да не работят и това далеч не е само българско явление.
Демотивирани, изплашени от условията на бъдещето, от неизвестните в конкурентната среда с изкуствения интелект, всички ние сме в очакване на нова ера, където хуманоидите и човеците ще делят едни и същи работни места. Нещо повече – едните ще изземват работата на другите. Тревожността регистрира огромен пик само за няколко години и днес тя се отбелязва в поведението на близо 37,1% от жените и 29% от мъжете, изследвани във Великобритания. Данните бележат значителен скок в постковид годините, сочи публикация в Mentalhealth.org.uk за изследване на тревожността и депресията сред младото население.
Снимка: Георги Ангелов
И ако смеем да се успокоим, че винаги е имало психично болни хора, то още по-опасното е да осъзнаем, че психичната диагноза за човека от 21. век идва 20 години след появата на първите симптоми. Безсъние. Хранителни разстройства. Депресивност. Тревожност. Апатия. Затруднено осъществяване на връзка с други хора. Обграждане с животни вместо с хора. Липса на либидо или още по-неизследваното – асексуалност? Познато ли ви е?
Описанието на човека от 21. век невинаги е всичко това, но появата на толкова много клинични случаи говори, ако не за неспособност за адаптация, то поне за забавено приемане на реалността. А тя ни залива с главоломна скорост в бума на развитието на технологиите, бизнеса, инфраструктурата, науката, медицината. Но душите и поведението имат нужда от време. От много повече време. И от хора.
И нещо позитивно от България. Само вижте колко много чужденци има вече в България. Някои идват по икономически причини – някои работят, други инвестират, трети се пенсионират тук. Т.нар. експати създават цял нов облик на обществото, но всички те – хора от цял свят, казват едно и също: в България животът е жив! Хората са истински, общуват, излизат, тук има така ценната и изгубена спонтанност! Хората си помагат, и то помагат на напълно непознати и изцяло безвъзмездно. И нека не забравяме, че всички тези неща все още са безплатни и навярно винаги ще бъдат. Защото именно приятелството, любовта, семейството не се купуват с пари и не зависят от географията. И точно затова са безценни.
С призив за повече позитивно мислене встрани от клишето, нека се вдъхновяваме повече, отколкото да критикуваме. Повече да подкрепяме, отколкото да завиждаме. Повече да издигаме, отколкото да поваляме. Това по силите ли ни е? Да, ако хората следват добрите модели – на здравословно хранене, повече движение и спорт, слизане от автомобилите поне през уикенда, с време, прекарано сред природата, с време, прекарано сред щастливи хора. Защото щастливите хора са заразителни, но също толкова заразителни са и депресираните. А петимата души, с които най-често прекарваме времето си, са формиращата среда за нашето психично здраве. И това е въпрос на избор.
Правете мъдро този избор! Бъдете ментално привлекателни!
