Ако Пруст говори за изгубеното време, а Тарковски за уловеното, то филмът All the Lovers in the Night прави своя опит да мине през времето, улавяйки неуловимото. Тази година филмовият фестивал в Кан бе с фокус върху японското кино и традиционно една от находките беше скрита в секцията „Особен поглед“. Филмът на японската режисьорка Юкико Соде All the Lovers in the Night е екранна адаптация по едноименния роман на писателката Миеко Каваками (авторка на романите „Гърди и яйца“ и „Небе“, издадени на български език от ИК „Колибри“). Претворяването на интроспективен роман в сценарий се оказва интересно творческо изследване, като една от най-важните задачи за режисьорката по време на снимачния процес е да изрази външно вътрешния свят на героинята.
Ролите са поверени на Юкино Кишии и Таданобу Асано. Главната героиня е коректорка на текстове и е доброволно отчуждена от света, лишена от социални умения и лекуваща самотата с алкохол. А той е учител по физика, който внезапно влиза в добре подредения ѝ капсулиран свят.
За мен беше важно актьорите да изглеждат като двама души в периферията на света – почти невидими, пренебрегвани от всички. За изключително талантливи артисти, чиято професия е именно да бъдат пред погледите, предполагам, че това не е било лесна задача, но те се справиха прекрасно, казва Соде.
Източник: © 2026 Bitters End.
Читателите на Каваками знаят, че романите ѝ често пъти се опитват да уловят неуловимото. Романът All the Lovers in the Night (впрочем често сравняван с My Year of Rest and Relaxation на Отеса Мошфег) меланхолично лъкатуши из темите за самотата, изграждането на предпазлива динамика между двама души, живота след травмите, превеса на привързаността над отчуждението, чувството, че „само аз мога да видя скритите качества в теб“, справянето със социалните норми. Познавайки добре текста, Юкико Соде не бърза да развива историята и да обяснява героите. Дава им необходимото време да се разгърнат.
Що се отнася до ритъма, който преминава през филма, той може да раздвои мненията. Възможно е на човек да му се стори, че нищо не се случва, или пък да има усещането, че постоянно нещо се развива под тишината. Виждам тази история като портрет на ежедневието на една жена, след като се влюби. Героинята не се обсебва денонощно от романтични мисли, затова давах повече време на моментите, в които е сама. Сякаш така промените в ежедневието ѝ ставаха по-ясно видими.
NeterraTV.Plus ще се погрижат филмът не само да бъде част от фестивалния живот у нас тази есен, но след това да извърви и пътя си в киносалоните.
