Диктатура и демокрация

Опирайки се на един безспорен авторитет и чудесен писател, какъвто е Ювал Ноа Харари, се опитваме да видим каква е разликата между двете познати ни политически системи от гледна точка на един основен, важен и определящ ресурс – информацията.
Дата: 2024-10-10 00:21:00
Автор: Изабела Шопова
Четене:9 мин.
Изабела Шопова

Изабела Шопова е българска писателка. Родена е във Варна. Завършва варненската Математическа гимназия и варненския Технически университет. Живее в Австралия. Автор е на 6 книги за пътешествия по южните континенти. Участник в 24-тата Българска антарктическа експедиция и в Аналогова марсианска мисия в Юта, САЩ. Когато не пътува, работи като консултант по Дизайн на обучителни програми.

Прочети

Опирайки се на един безспорен авторитет и чудесен писател, какъвто е Ювал Ноа Харари, се опитваме да видим каква е разликата между двете познати ни политически системи от гледна точка на един основен, важен и определящ ресурс – информацията. Често се шегуваме и казваме, че „информацията е Бог“ и който владее информацията, владее и обществото, и съответно държи в ръцете си властта и контрола. 

В новата си книга „Nexus – кратка история на информационните мрежи от каменната епоха до изкуствения интелект“ Ювал Ноа Харари представя различните модели на социално устройство в историята на човечеството като различен тип информационни мрежи. Просто и нагледно: 

100%

01. Диктатура

Диктатурата е силно централизирана, всички елементи на мрежата са свързани с центъра. Информационните потоци се събират и обработват само в централната точка и ако е необходимо, се разпространяват оттам. Няма алтернативни маршрути за обмен на информация. Центърът няма конкуренция. Неговите решения не се поставят под въпрос. Няма системи за корекция на грешките.

02. Демокрация

Демокрацията от своя страна е разпределена (децентрализирана) – всички елементи на мрежата са свързани с всички други. Безразборно и сложно – малко като интернет. Информацията между всеки две точки може да премине по множество маршрути. Децентрализацията се постига със съзнателно и безкомпромисно поддържане на независими структури и механизми – независими законодателна, изпълнителна и съдебна власт, независими медии, финансови институции, гаранции на свободата на словото, граждански права, свободи за малцинствата. Докато са независими, тези алтернативни подмрежи се коригират взаимно.

100%

Ако изоставим политическите аспекти и се вгледаме в обществените структури от гледна точка на теория на мрежите, с какво се характеризират двата типа – централизирани и разпределени мрежи?

Предимствата на диктатурата са очевидни:

Демокрацията има други особености:

100%

Снимка: „Етюд-и-те на София“. Фотограф: Иван Шишиев

Демокрацията и диктатурата обикновено се възприемат и дискутират като дискретни противоположни политически системи. Бяло и черно. Нула и единица.

Без междинни варианти. Но ако ги разглеждаме като видове информационни мрежи, бързо става очевидно, че те са в континуум. Обществените модели не са дискретни, а съществуват в цял диапазон на вариации – от нула до единица, от бяло през светлосиво, тъмносиво до черно. Никоя разпределена мрежа не е идеална. Дори в най-децентрализираните мрежи има по-силно свързани точки, такива, които привличат голяма част от информационния поток към себе си, и ако няма механизми за противодействие на този процес, в крайна сметка биха могли да засмучат всички информационни канали, което ще превърне разпределената мрежа в централизирана. И обратно – всяка централизирана мрежа може да започне да създава връзки между точките в периферията, които да отклоняват информация от центъра, и така постепенно да се превърне в разпределена. 

И точно това се е случвало и се случва с обществата отново и отново в човешката история. Демокрациите биват узурпирани отвътре чрез централизиране и контрол на информацията, чрез елиминиране на алтернативните канали за комуникация и се превръщат в диктатури. Диктатурите обаче също не са вечни – бюрократичната им структура не се справя с експоненциалното увеличение на постъпващата информация, централизираната им власт се подкопава от алтернативни информационни канали и мрежи и това ги превръща в по-демократични системи.

Това, че съществува непрекъснат континуум демокрация – диктатура, означава няколко неща:

01.

Първи извод!

Първото е, че никак даже не са нужни революции, за да се премине от единия край на спектрума към другия. Напълно е възможно тази промяна да стане еволюционно – чрез съзнателно, целенасочено развиване (или елиминиране) на алтернативните информационни канали и мрежи. Добавянето на нови връзки в периферията на мрежата я прави по-децентрализирана (демократична), а намаляването на алтернативите я прави по-централизирана (диктатура).

02.

Втори извод!

Вторият извод е, че е много лесно да се види кой какъв е в политиката чрез наблюдаване на посоката на развитие на мрежите – обществата стават по-демократични, когато се насърчава развитието на алтернативни мрежи и канали, и обратно – демокрацията намалява и изчезва, ако се елиминират алтернативите и се централизират властта и информацията. 

03.

Трети извод!

Третият и най-важен според мен извод е, че ние всички можем да работим активно за демократизацията на обществото, в което живеем, като го децентрализираме. При това, без да имаме каквато и да е политическа власт. Как? Като създаваме неформални (и формални) сдружения, групи, мрежи и алтернативи на държавните (и контролираните от държавата) структури. А това от своя страна има една много важна последица – означава, че гласуването на избори не е единственият начин да участваме в управлението на страната.

100%

Да, изборите са важни, но те са само един ден в годината (е, добре де, понякога три пъти годишно) и са само един от елементите на демокрацията. Затова какво правим в другите дни, седмици и месеци, когато не сме пред избирателните урни, е много по-важно.

Искам тук да подчертая, че в никой случай не призовавам към негласуване. Напротив! Свободните избори са вид комуникация – с вота си ние изразяваме мнение, позиция. Тъй като комуникацията е най-важната характеристика на демокрацията, то ако има избори, трябва да гласуваме. Така участваме в обществения дебат. В системата за корекция на грешки. Обаче гласуването няма за цел да приключи дебата, да стане ясно кой какво мисли, да се вземе решение и край! Гласуването не е с цел да изберем един център, да му предоставим всичкия контрол, власт и управление на информационните потоци и така да го превърнем в диктатор, който от името на народа да прилага диктатура на мнозинството. Не. Гласуването е само един елемент от нескончаемия диалог и обмяна на мнения, от непрекъснатата и разнопосочна комуникация, които характеризират демокрацията.

В този смисъл няма нищо страшно в това, че в България няма една силна партия (или коалиция), която да печели изборите и да управлява от името на мнозинството. Наличието на различни партии и фракции е задължителен елемент на демократичната политическа среда. Страшното в България е, че независимо от преливането на народния вот към различни партии, статуквото си остава същото. А това, както вече видяхме, дефинира диктатурата – стабилност на централизирания управленски модел.

Което съвсем не бива да се тълкува като безсмисленост на гласуването. Напротив – да се гласува, има смисъл дори и ако никой не печели изборите. Гласуването е част от диалога. Диалогът е който дефинира демокрацията. 

Демокрацията в България е силно компрометирана не от неспособността на народа да си избере силен водач (точно това не бива да правим, ако искаме демокрация), а от липсата на разделение на властите. Алтернативните мрежи на законодателната, изпълнителната, съдебната власт, на медиите и малцинствата, на алтернативните сдружения, движения и организации, които са най-важната характеристика на демокрацията, нейните вътрешни системи за взаимна корекция и балансиране, в България са централизирани, корумпирани, узурпирани. Вместо да е хомогенно децентрализирана, разпределената мрежа на обществения модел у нас се състои от един силен център (политически, икономически, географски, социален), който контролира информационния поток (финансите и администрацията са също информация), и разни рехави, разпокъсани връзки тук-таме из периферията на мрежата. 

Твърде слаби, за да се явяват алтернатива на мощната централна структура. Този модел е много близо до диктаторския полюс на континуума. С други думи, въпреки че провеждаме свободни избори, ние всъщност не живеем в демокрация.

За да придвижим обществото в посока, обратна на диктатурата, да го приближим към противоположния полюс на демокрацията, не е достатъчно да участваме в изборите и да пускаме редовно вота си. Трябва също така да работим за създаване на повече алтернативни мрежи, които са независими от центъра.

По два начина:

100%

Всяка група на хора, която спазва законите, не извършва и не призовава към насилие, а допринася за постигане на общите желания, цели и планове на участниците в групата, е гвоздей в ковчега на диктатурата. Независимо колко е малка, независимо колко е неполитическа. Самото съществуване на гъста мрежа от алтернативни мрежи за комуникация и взаимодействие е сигнал за засилваща се демокрация.

Театрални групи, йога клубове, любители на автомобили, клубове за бродерия и плетива, читалища, градинарски срещи, пчеларски сбирки, организации за спасяване на животни, групи за бягане в Морската градина, фестивали за любителски джаз, читателски клубове, групи за социално общуване на пенсионери, туристически клубове, танцови вечеринки, махленски турнири по табла, спортни отбори, съседски групи за почистване на улицата, родителски групи, клубове за изучаване на испански език, срещи на любителите на корейското кино, кулинарни събития, панаири на книгата, базари, списания на колекционерите на кибритени кутийки… всички те са стожери на демокрацията. Не по-малко важни от медиите, прокуратурата, съда и Народното събрание. Създавайте ги, подкрепяйте ги, включвайте се в тях, насърчавайте ги. 

„Всяка танцова група – куршум, всяко списание – снаряд, всеки фестивал – бомба в сърцето на диктатурата!“

Снимка: „Етюд-и-те на София“. Фотограф: Иван Шишиев

100%

ПОДОБНИ СТАТИИ

100%
Автор: Кремена Димитрова
5 мин.
Той е от малкото артисти, завърнали се в родината, защото ги води мисията да направят средата, в която са израснали тук, по-приемлива, по-уютна, по-красива и по-смислена. Живял е и творил в Лондон, родината на по-известния негов колега Banksy.
Автор: Георги Караманев
8 мин.
Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е превърнал в символ на напредъка в една уж постоянно обсъждана технологична област. Докато се е обгърнал с толкова клишета, че е трудно да надникнем отвъд тях.
Автор: Александра Йошева
5 мин.
Интервю с: Веселин Диманов От началото на своето съществуване киното изпълнява множество мисии, които спомагат за развитието на света по най-различни начини. То задава въпроси, развива креативността, помага ти да изразяваш себе...

НАЙ-НОВИ

Автор: Георги Караманев
8 мин.
окт. 11/2024
Автор: Кремена Димитрова
5 мин.
окт. 11/2024