В най-късите и студени дни от годината, с най-слабото слънцегреене и в рекапитулацията на годишните постижения, всичко трябва да е тихо и празнично. Зад вратите на всеки дом има дълъг списък с мечти и очаквания, с планове и графици, които понякога годината не е успяла да изпълни. Има ли достатъчно уют за всеки по Коледа с подаръци като радост, споделена любов и близост?

Коледните празници са едни от най-тъжните периоди в годината и днес Blue Christmas не е само заглавие на песен на Майкъл Бубле и Селин Дион (по оригинала на Елвис). Разочарования, тежки равносметки, загуби – всичко това ни се стоварва в края на годината и създава явлението коледна тъга и по-голямата ѝ сестра – коледна депресия. В първите дни на зимата дните са студени и мрачни, а това понижава драстично „хормоните на щастието“, като серотонин, допамин и витамин Д, и затова специалистите по ментално здраве причисляват сезонната меланхолия към разстройствата на настроението. 

Коледната тъга има много измерения: някои се чувстват изключително натоварени и напрегнати, втори са финансово стресирани, а трети са самотни. 

В основата на това да има коледна депресия стои екзистенциалното сравнение с другите и илюзиите, които имаме как трябва да се празнува. Че празникът предполага радост, топлина, семеен уют, а ние нямаме това или го нямаме достатъчно. На Коледа се получава много традиционен сблъсък между очаквания и реалност, впуска ни в темата психологът Милена Манова, специалист по психология на възрастните и наблюдател от години на социалните явления и отражението им върху човешката психика. По думите ѝ

реалността никога не е приятна чак толкова, 

колкото е идеята в главата ни или в коледните филми. По-разумно би било да нагласяме нашите очаквания спрямо реалността. Мислим си, че по Коледа при всички други хора е весело и се радват на своето традиционно събиране, в което има готвене, хубави разговори, смях и веселие, но сравнението също е илюзорно. 

По-скоро, ако има празнична тъга, тя е свързана с равносметките, които си правим по Коледа и Нова година. И може в тази реминисценция към поставените цели от началото на годината да не са се реализирали всички идеи докрай. Ние сме склонни да си поставяме по-високи цели, отколкото годината предполага. И в сравняването с другите обикновено идват нашите афективни разстройства. Още по-опасното е да се появят самоубийствени мисли, обяснява психологът.

Известно е, че по празници самоубийствата бележат пик, защото тогава екзистенциалната самота ни затиска най-силно. Може човек да няма с кого да празнува или обратното – да има роднини, с които не иска, но се налага да бъде, и това насилено родово общуване създава още повече стрес и стискане на зъби. 

Сравнително новото явление коледна тъга е като остатъчен продукт на разпада на патриархалния свят, в който нито традициите са каквито бяха, нито религиозните канони са актуални, нито празничните ритуали пасват на потребностите на човека от 21. век. Всяко семейство живее в отделно домакинство и приемствеността на празника отдавна се е загубила. А в събитийния календар Коледа е така добре измислена, че да бъде светъл акцент в мрачното време и празниците да могат да придадат друг смисъл на цикличността на живота. В патриархалния строй Рождество е било свързано с очакването за семейно събиране, за уют и за мързелуване в традиционно събиране с много готвене, хубави разговори, смях и веселие.  

През 21. век повече от всякога социалните мрежи и животът на показ ни карат да се равняваме по другите, предполагайки, че техният живот е по-добър, по-благополучен и че се справят по-добре с житейските обстоятелства. 

Това поражда страдание, че ние самите не можем да имаме такъв живот. А това сравнение е нелогично и неистинно, защото и другите се раздират от конфликти, които тестват доколко са усвоили адаптивните начини на справяне или т.нар. coping стратегии, разяснява психологът.   

С отпадането на религиозната част на Коледа, тя все повече се превръща в триумф на материалния свят или в най-добрия случай на кулинарна вакханалия. Ястията, приготвени с толкова старание, трябва да бъдат консумирани. Днес изпитваме социален натиск да се празнува и на празници като Коледа и Великден да бъдем празнично настроени. А ние невинаги имаме желание за това.

Източник: Милена Манова

Празничният перфекционизъм – тихият убиец

Уморени от годишното приключване на плана, неусетно някои попадат в капана на празничния перфекционизъм. Не просто хубавата част с подаръците и украсата, ами трескавата подготовка на трапези, ритуали, посрещане на гости. Освен това все още е валидно вярването, че жените ще се погрижат за всичко – за трапезата, подаръците, почистването и украсата, за децата и за родителите – а накрая трябва и да бъдат красиви, усмихнати и добри домакини на този голям бал. Затова жените в традиционните общества по-скоро биха казали, че изпитват коледен бърнаут, отколкото коледна депресия.

По света Коледа се отбелязва доста по-семпло и в западните страни няма чак толкова празнична истерия. Нямат и този богат събитиен календар от Коледа, Нова година и имени дни. В източния християнски свят има нечетен брой ястия на трапезата на Бъдни вечер и подготовката им е уморителна. Фиксираме се твърде много и върху подаръците. В северните култури сервират ястия, които се правят бързо и лесно. В Австрия, Хърватия, Италия на Коледа сервират рибни блюда и приготовленията за храната са семпли. Това спестява стреса и оставя енергия да се концентрираме върху общуването и настроението.

Източник: Фотография – Иван Шишиев „Етюд-и-те на София“

Суицидните мисли по Коледа

Мислите за самоубийство са особено неприятната част от статистиката по Коледа. Но тези крайни решения не идват току-така, защото идва празник. Тъгата, отчуждението и загубата на смисъл са резултат на екзистенциална нагласа. 

Не може просто така да решиш да се самоубиеш. Много преди Коледа човек има суицидна нагласа, суицидно намерение и суицидни мисли, ако въобще се стигне до това. Тези решения застигат хората, които се чувстват самотни, изоставени, безсмислени. Самоубийството е загуба на смисъла, то е финал на скъсаната връзка за семейно усещане, с идеята за „струвам ли, или не струвам“ аз самият. Когато има депресия, винаги има омаловажаване на собствената стойност на това, което аз съм или съм постигнал. Това пак е проективно сравнение с всички останали, което също е илюзия, хвърля светлина по темата психологът.

За съжаление, колегите ѝ отбелязват, че младите в диапазона от 25 до 35 години са най-нещастни. В другия възрастов спектър – хората в късна зрялост, над 65-годишна възраст – има по-голяма вероятност да са самотни и това да се усеща най-силно по празниците. Ако не са приобщени към по-големите разширени семейства, е възможно да празнуват и сами. Но това пак е резултат на решенията, взимани през живота им преди това. Изборите се правят всеки ден и идеята за самота и празнота не идва за един ден по Коледа. Както няма удоволствие, ако няма нагласа за това удоволствие от живота въобще и за смисъл и свързване с другите. 

Източник: Unsplash

Самотата е липса на свързаност

И мъдростта на живота е да правим избори не само за тук и сега, а и с какво и с кого да се свързваме. Ами ако всички от семейството са заети със своите неща? Във всяка ситуация има плюс и минус и това е житейската цялостност. 

Плюсовете тук са това, което досега не сме си позволявали цяла година – в тези компактни празнични дни да си го позволим, отбелязва Милена Манова и добавя, че най-страшно е да сме имали мечти и желания и в един момент да установим, че те не са се реализирали. Сблъсъкът в сравняването с другите и невъзможността да сме обективни в реалността, като живеем в илюзии, но не сме изградили своите свързвания с другите – това е формула за самота. Конфликтът „самота срещу интегритет“ е задача пред всеки възрастен човек. Затова хората, които имат умението да се свързват с околните, имат по-малко чувство за самота. Те усещат, че носят принос за околните, и са по-полезни за себе си и за социума.

Тъжната Коледа в цифри:

  • 25% от британците споделят, че Коледа им се отразява средно до много зле на менталното здраве по данни на YouGov.
  • В същото проучване 40% от анкетираните се определят като свръхстресирани по Коледа, 30% отбелязват повишена тревожност, а 25 на сто се определят като депресирани.
  • 50% от анкетираните казват, че повече се тревожат за свои близки, отколкото за себе си.
  • Нивата на самоубийства по Коледа са най-ниски по статистика на повечето страни от западния свят, но има ръст на самоубийствата поради самота и социална изолация в периода януари – април.

Източник: „В най-дълбоката зима открих, че в мен живее едно непобедимо лято.“ Албер Камю Фотография – Кристина Динева (DA.studio)

Малки трикчета срещу коледната тъга

    1. Планирайте празничната подготовка месец-два по-рано. Най-вече обърнете фокус към нагласите за празника. В плана сложете свои лични приятни занимания с предвкусването, че всичко ще бъде леко и приятно. Ако няма свръхочаквания, няма да има и свръхреакции. 
    2. Направете малки бягства по празниците – кратка екскурзия или посещение на приятели и роднини, които не сте виждали отдавна.
    3. Разпределете задачите и ролите в подготовката отдалече. Не се нагърбвайте с всичко накуп, и то в последния момент. 
    4. Концентрирайте се върху приятната част – в украсяването, дори на семпла коледна украса, в опаковането и подреждането за уют. 
    5. Успокойте топката и се отдайте на това бавно време, когато празникът ще премине кротко и нежно далече от хиперактивността на останалото време от годината.
  • Направете план със задачи, дори да сте сами, за да запълните времето си. Например: 5 неща, които искам да направя или завърша с удоволствие или дори да се включа в по-големи обществени дейности. 
  1. Отдайте се на мързела – това е спокойно време за себе си: спане до късно, мързелуване, четене на книги или срещи с приятели на чай.  
  2. По Коледа немалко хора се отдават на творчество в намаления интензитет на това време. Това е творческа реализация. 
  3. Опростете Коледата – по-малко храна, по-малко харчене, по-малко задачи, по-малко действия.
  4.  Каквото и да правите за коледната подготовка, правете го с желание и любов. Ако не искате да готвите, поръчайте храна. Купете готовите ястия от магазина или от съседния ресторант. Ако не можете да чистите, наемете жена да почисти прозорците.