Too perfect to be true! Едни свежи момчета с вид на колежани разбиват стереотипа на БГ сцената, че рок музикантите задължително са лоши момчета. Тъкмо напротив – те са трима положителни герои + 1 финландец за разкош. Групата е Hayes & Y и от 2012-а създават редица парчета, които се открояват и те карат да спреш и да си кажеш: „Я, каква е тая банда?!“.
Благослав е лийд вокал, основен композитор и текстописец, стабилно подпрян от талантливите Ивайло на баса и Радослав на китарата. Барабанистът пък носи скандинавска мощ в лицето на финландеца Денис Холбек. Цялата тази палитра от таланти създава толкова характерно брит звучене и стайлинг, че неслучайно бъркат бандата с чужденци. Тяхна песен е част от саундтрака на „Доза щастие“ на Яна Титова, както и от филма „Привличане“ с Яна Маринова.
Говорим си с тях за новия им албум Departures.
Източник: Hayes & Y – личен архив
Закъде заминавате с Departures?
Иво:
Закъдето бяхме заминали. Сега в София ли сме, в Манчестър ли сме? Албумът ни е много свързан с емигрантството като цяло. Защото цялата група се премести да живее първоначално в Лондон, после в Манчестър за няколко години. После през 2020-а част от групата се върна в България, друга остана на Острова, а нашият барабанист е финландец и постоянно има едно движение напред-назад. И също и взаимодействието с околната среда, с хората, които не те познават, и новото място, на което отиваш. Носталгията по дома – всички теми са в основата на албума.
Благо:
Основната посока на този албум беше звученето на класики от 70-те, европейска и рок музика от 70-те. Ние вече сме установили нашия стил и намираме нови неща, които преплитаме, което е доста по-лесният етап. Дори идеи ми дойдоха от Серж Гинзбург и от старите европейски влияния. Питам момчетата: „Чуй това, какво мислиш?“. И всеки го пречупва през собствения си светоглед. Имаме идея за крайната точка и така правим набор от песните за албума.
Иво:
Свързано е и с нашето изграждане като слушатели и музиканти. Ние сме израснали с музиката на 70-те, макар тя да не е от нашето време, но сме я наследили от нашите родители. Така трябва буквално да си я намерим и да започнем да я слушаме, докато стигнем период в живота, когато ни харесва чисто като звучене. Днес като ти дойде вдъхновение, вече го пречупваш и го вкарваш в собствената си музика.
Ако всяко ново е добре забравено старо, то тогава можем ли да говорим за криза в изкуството?
Радо:
Не мисля, че е криза, защото всеки, който е захванал някаква вълна от миналото… все пак то носи нещо ново. The Weeknd е най-добрият пример с бруталния хит, който направи. На практика префасонирана 80-арска песен, но хората я подхванаха и я слушаха (Blinding Lights). Хари Стайлс, Бруно Марс също. Не знам сега дали ще дойдат 90-те – и все пак всеки черпи вдъхновение отнякъде. Всичко е измислено вече. Няма да се направи нещо ново, нечувано.
Благо:
90-те със сигурност дойдоха и това се вижда по редица банди, дори които дойдоха у нас и пяха на фестивалите тук. 90-арски отвсякъде, това е защото живеем в постттилова и посттрендова епоха, всичко е заради интернет. Сега гледах, че парче на Radiohead е четвърти #1 сингъл в САЩ, а парчето е на 30 години – и това е така, защото е станало вайръл в TikTok. Вече няма възраст за музиката и това винаги е било така. Най-добрият пример за това е парчето на Джордж Харисън I`ve Got My Mind Set on You. То излиза 80-те, но е 50-арско парче и излиза като част от носталгията към определен период. Това не е нещо ново. Винаги има някаква цикличност. Всичко е дошло отнякъде. The Beatles са се вдъхновявали от американска музика, която е била на поне 10 години, Led Zeppelin са слушали блус и американски фолк отпреди 20 – 30 години преди тях. Така че това е нормално в културата – да гледаш назад и да опиташ да измислиш нещо свое.
Радо:
А и за младите поколения това е нещо ново. Сега Joey Valence е в обувките на старите Beastie Boys от 90-те, а ако някой 20-годишен се прехласва по Greta van Fleet, то той трябва да знае, че това са новите Led Zeppelin. Човек не може да знае всички банди, както никой от нас не ги знае. И все пак хората с добра музикална култура хващат елементи на звучене от миналото.
Благо:
А и повечето хора не са меломани като нас и за тях тези връзки не са толкова очевидни. Например започнах да навлизам в света на киното от 5 – 6 години, а преди нямах особено много идея кое откъде идва. Когато за първи път гледах филмите на Фелини, си казах: „Мдааааа, ето поне 200 филма, които директно са взели от него!“. И преди това не съм имал идея за това и новите филми са ми изглеждали радикални, уникални.
Изкуството vs AI Ерата на изкуствения интелект вече започна. Появиха се песни и произведения на изкуството, неотличими с просто око, че не са оригинал. Какво ще правят хората на изкуството сега?
Иво:
Дали това е реална опасност? От една страна, има огромен набор готови семпли, песни, гласове на всевъзможни артисти, но изведнъж се появява изпълнител, неразличим от оригинала. Много е гадно! Без никаква инвестиция и труд, като да се научиш да свириш, да измислиш нещо ново, крадат от изпълнители техния труд. Взимат техния хляб. Но изкуственият интелект може само и единствено да копира. Няма никаква оригиналност, нито нови идеи, но доста хора не отличават песните на изкуствения интелект от оригиналните и ги слушат наред. Тук няма какво да се направи, освен да си малко по-осведомен и като видиш някоя нова група, която ти звучи 1:1 с нещо познато, да провериш. И ще видиш, че тази група няма минало, няма снимки, няма био, просто е фалшива.
Благо:
Има какво да се направи. Няма компютър, който да може да прави това, което аз мога. Но смятам, че трябва да има регулация, защото изкуството на AI е кражба в крайна сметка. Въпросът е колко бързо ще дойде намесата.
Иво:
Защото взимат цялото съдържание от дискографията на даден артист, без да са дали и стотинка за авторските права, при това абсолютно нелегално. Но слушателят ще е този, който ще реши дали AI изкуството ще просъществува. Ако масово това се слуша и хората, които управляват тези режими, видят, че в тая работа има пари, ще продължават да го правят. Факт е, че малко хора ще седнат да проверят за тая „нова група“ и ще се усетят.
Благо:
Слушателят няма да е този, който ще спре AI, за съжаление. Да сме реалисти – хората слушат музика, кефи ги и това е. Не им пука. Вероятно скоро ще имаме парче на изкуствен интелект, което ще стане хит. И всички ще знаем, че е AI, и повечето хора ще кажат: „Не ми пука, харесва ми! Искам да го слушам“. Затова трябва да може да се проследи тоя хит откъде е черпил и хората, които са създали оригиналните заготовки, да бъдат компенсирани монетарно. Ако това се случи, ще намалее AI изкуството, защото става въпрос за пари.
Иво:
Или изведнъж започнат да ги съдят за авторски права.
Благо:
Особено ако трябва да платят на стотици хора. Тогава рязко ще приключим с AI изкуството. И аз вярвам, че това ще се случи, защото, ако убием оригиналното изкуство, тогава и AI няма от какво да се учи.
Иво:
По-забавното е, че колкото повече продължава този процес, без да бъде регулиран, толкова повече всяко следващо поколение AI ще се тренира от предишното и музиката ще става все по-еднотипна и безсмислена. Живото изпълнение остава! Надявам се скоро AI да не може да превземе и това.
Благо:
АBBA направиха огромен тур, без да са на сцена – с холограмни концерти. Те са живи все още, но концертите не бяха на живо. И все пак продаваха!
Иво:
Един от най-големите концерти от ново поколение беше на Травис Скот във Fortnight – директно в играта. Той беше един 40-метров гигант, който пее на всички подрастващи и малки деца вътре в играта.
Благо:
Надяваме се, че компютрите няма да ни победят. Какво друго ни остава, освен да се надяваме?
Снимка: Hayes & Y – личен архив
На концертите ви може да се видят хора от всякакви възрастови групи. Коя все пак е вашата целева аудитория?
Иво:
На концертите основно идват между 18- и 40-годишни, но напоследък виждаме и по-млади – тийнейджъри, което е много готино, защото така каним и следващото поколение да ни слушат.
Благо:
За мен е странно да правиш музика с идея за някакъв таргет. Правиш музика, която ти харесва и за когото се припознае. Като тийнейджър слушах най-демоде музиката през живота си и чак след това по-модерна като Pearl Jam, Nirvana. Не съм много сигурен, че музиката е много обвързана с възрастта. Сега тийнейджърите в България много се кефят на „Нова генерация“. Това е вълна, която много сериозно се забелязва и на концерти на „Ревю“. Може тази музика да е приключила в ранните 90-те, но тя си намира и до днес млади хора.
Може да познаваме Hayes & Y като музиканти перфекционисти, но отвъд музиката всеки от тях има своя отделна работа. Иво работи в Министерството на транспорта, Радо е в хоум офис за IT фирма, Благо се занимава само с музика, като композира и за други проекти и артисти.
Благо:
Моята роля в групата е да пиша музиката. И да давам генералната посока накъде да отидем стилистично.
Кое се ражда първо? Музиката или текстът?
Благо:
Музиката винаги. Понякога идват първо частички от текста. Но никога не съм тръгвал с текста. Може би не съм достатъчно добър. Ако си Елтън Джон, може и така, но пък аз съм намерил нещо, което работи. Все пак е хубаво човек да се предизвика. Тогава излизат по-интересни неща.
Как се определяте като стил?
Радо:
Става все по-трудно. Ние се определяме като рок, все пак от това сме тръгнали. Като ни питат, казваме, че сме рок банда.
Благо:
Е, няма да ни поканят на метъл фестивал или на рап събитие. Има фестивали за електронна музика, където не смятам, че биха ни поканили.
Иво:
Всичко е голям миш-маш и като привлекат всевъзможни артисти от различни жанрове, не очакваш строго профилиране. Хората знаят къде да отидат и да слушат просто хубава музика.
Благо:
В Румъния бяхме на Electric Castle – огромен фестивал с много артисти. Имаше отделни сцени, имаше основна сцена и дори и на main stage имаше различни стилове музика. Шон Пол единия ден, Massive Attack на другия и след това Chase&Status. Затова наистина смятам, че живеем в постстилов момент.
Иво:
А и хората вече не слушат само един стил музика. По-скоро слушат от всичко по малко и това, което им харесва. Не е само рок и толкова.
Благо:
То и платформите дават нов тон. Хората слушат определена музика, когато тренират, друга – когато работят или шофират, и трета – когато си почиват. Музиката трябва да пасва на това, което правиш. На мен не ми е приятно да говорим за музиката по този начин. За мен тя е нещо повече, но за хората това е фон на нещо, което правят.
Иво:
Но трябва да отбележим, че е доста голям комплимент, ако си си пуснал музика, например радио за фон, и песента да те дръпне: „Чуй ме, спри!“. Казвали са ни, че така се е случило и с нас – така са ни открили по радиото!
Благо:
Радиата са интересен начин да стигнеш до хората. Ние като общество като че ли го подценяваме. Не му даваме тази важност, която му се е отдавала до неотдавна. Но е факт, че радиото продължава да е влиятелно. Дори когато в чужбина са ни пускали, това неизбежно е водело до пробиви. Последно в Германия наше парче влезе в сериозна ротация в едно от националните радиа и в резултат на това вече имаме букинг агент там и през лятото имахме 2 концерта в Германия.
Радо:
Не че го слагаме на втори план, но в днешно време интернет разпространението е фокусът. Не очакваме чудеса от радиото, но доста от песните ни получават премиера в американското радио KEXP, което за нас е голяма чест. Може би в България нямаме това доверие към радиото, но в чужбина то е много уважавано. Тук няма и толкова критика, няма ревюта на авторитетни журналисти или издания, които да кажат: „Това е хубаво или това не е“, а няма нищо страшно. Тук имаме някакви класации от смесица от стилове. Това какво ни носи реално? Не придава някаква оценка за твоята музика или перспектива за концерти, но доста хора го взимат присърце като вид класиране.
Нямаме профилирани предавания за музика. Радиата са за други неща. Музиката по радиото е между рекламите. Безспорно е хубаво да те пускат по радиото, но по-скоро не е начинът да стигнеш до широка публика. Радиото се слуша от по-възрастната аудитория. Активните хора ще те открият в интернет и в платформите. Нас много са ни въртели по BBC Introducing, но забелязвам, че тази платформа вече залязва, защото финансирането се свива постоянно. Затова радиото не получава същата важност, която е имало преди. Там работят интересни хора с много задълбочени познания в музиката и наистина разбират от това, което в интернет го няма.
Как работите сега, след като сте в три различни точки на света?
Радо:
2020-а пренареди нещата. Ние заминахме за Великобритания през 2016-а. Първо бяхме в Лондон, после сменихме с Манчестър, но само в началото на 2020-а за много кратко и четиримата бяхме на едно място. После преценихме нещата и ние с Иво се върнахме в България. Благо остана в Манчестър, а барабанистът ни си е във Финландия.
Иво:
Модерните технологии позволяват всичко. Но не и репетициите. Всеки има ангажимент да си репетира отделно и се събираме само преди концерт.
Радо:
Основно Благо праща демо, което е разработил. Ние се включваме с идеи и така надграждаме. Всичко се случва в домашни условия, записваме вкъщи. Очевидно това работи.
Благо:
При това все по-добре. Дори като живеехме на едно място, не беше доста по-различно. Като цяло обичам да си работя сам върху нещата поне в зародиша, докато стигна до това, което ми е било в главата. Не е като да сме тръгвали от нулата заедно, това не се е случвало. Различното беше, че вместо да го пращаме, го пускаме в хола и там обсъждахме заедно, а сега го правим онлайн. Реално се виждаме доста често. Последните години имаме доста концерти във и извън България. Така че се събираме, за да репетираме за изявите.
Снимка: Hayes & Y – личен архив
Хитът срещу масовката. Кой управлява масовия вкус? Качествената продукция може ли някога да се наложи над лесносмилаемата музика, която непрестанно въртят, защото така е платено?
Иво:
Това е въпросът за яйцето или кокошката и ние още нямаме отговор.
Благо:
Може нескромно да звучи, но в България сме продавали много повече билети от звезди, които не слизат от телевизионния екран. Така че, ако хората не харесват нещо, ако ще да им го бутат постоянно пред очите, пак няма да го харесват. А конкуренцията с поп фолка беше умишлено направена и тази индустрия успя да претопи чалгата в българската култура и тя вече е навсякъде. Когато ние израствахме, чалгата беше по-отделно. Имаше чалготеки, отделни заведения. Днес чалгата е навсякъде, прекръстена в масова култура, и до някаква степен, ако сме водили такава война, сме я загубили.
Иво:
Проблемът е в културата, която я следва.
Благо:
Противно на американското кънтри, което много се използва дори от Бионсе и от „Металика“ в предните им албуми, трябва да отбележим, че кънтрито е американска музика. А чалгата не е българска. Това е културно претопяване. Чалга в България не е имало преди 80-те, а тя е внесена от Сърбия и Гърция с директни кавъри на песни. Дори българска рок музика има повече от чалга преди 80-те.
Топ 5 БГ банди, повлияли най-силно на Hayes & Y:
- P.I.F. Защото когато Hayes & Y тръгват като банда, ходят много на концерти на P.I.F. „Ходили сме на всеки един концерт в „Строежа“, тогава в Студентски град – повече от на всяка друга банда“, казва Благо. „Димо остави невероятна музика зад себе си и за това трябва да се говори. Надяваме се да се говори и за нашата музика един ден, когато приключим. Това е смисълът на изкуството.“
- „Остава“. След това започват да слушат „Остава“. Запознават се с Жоро от „Остава“, който им подава ръка в музикалния бизнес.
- БГ класиците на рока: ФСБ, „Тангра“, „Щурците“.
- „Б.Т.Р.“ с техните големи концерти, които са повлияли като мащаб на мисленето им за музика.
- Gravity Co. „Явор много липсва на днешната музикална сцена и групата остави силно наследство у меломаните“, казва Благо.
