Светът е шарен и спасение дебне отвсякъде, но все повече се питам: на една планета ли живеем всички ние? Гледаме едни и същи събития и ги интерпретираме различно. Уж имаме еднакви цели – да пораснем, да се развиваме, да сме в час с най-новото и разбира се, да печелим все по-добре. Все повече обаче ми се струва, че живеем като в романа „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг, където всички сме попаднали на самотен остров след самолетна катастрофа и оцеляваме не толкова от тежките условия, колкото от собствените ни страхове. И отказа да живеем в реалността.
За различните визии на поколенията ми е думата. Сблъсък на цивилизациите ли е това?
Питам се дали не се провалихме. Младите не искат да работят, не искат семейства, не искат деца и въобще като цяло не искат да порастват. Синдромът на Питър Пан може да изглежда романтичен, но средностатистическият пълнолетен не иска да се изнася от вкъщи, не иска да участва в домакинството, нито да носи отговорност като възрастен. За нищо на света не иска да работи на нормирано работно време и още по-малко да върши неща, които не го кефят. Новата работна ръка в западния свят е заразена от липса на смисъл, апатия, дефицит на вниманието и недостиг на корпоративни ценности.
Дори с немалка доза хипербола, тези твърдения не са мои, а на специалистите по човешки ресурси и на психолозите. Свидетелстват, че новата работна ръка, вместо да е най-желаната и очаквана от бизнеса и институциите, е проблематична за вписването в реалността.
Източник: Снимка – Етюд-и-те на София – Иван Шишиев
Но коя реалност? Кое е реалното,
Към което принадлежат от дигиталното поколение, което по-бързо написва курсова работа с изкуствен интелект, пише поеми, прави реклами и видеа с лекотата на един дъх? Да, същото това поколение, което средата на лошите възрастни иска да превъзпита, да им натъпче един тон неадекватна информация за света, който вече не съществува, и да ги приучи да бъдат нещо, от което никой няма да има нужда.
Не успяхме да провидим от какво имат нужда младите, за да им внедрим чипове за лоялност, локална и културна принадлежност, не успяхме да ги научим да работят на безценица, защото просто са млади и неопитни. Но същите тези млади и неопитни с лекота си намират онлайн работа, без да има нужда да се доказват на някого. И все пак.
Кой води влака?
Има ли машинист в локомотива? Опитните CEO-та, мултинационалните компании и мегахолдингите на милионерите, поколението „сандвич“ или чисто новата млада работна ръка? Средностатистическият човек днес ще работи 45 години, ще смени няколко професии и бранша на личностна реализация и ще преживее поне 3 технологични революции. Днес, докато си говорим с вас в зората на ерата на изкуствения интелект, той ще отнеме работата на поне 85 милиона души по света. Още по-мрачните прогнози на американски анализатори са, че до края на 2025 г. 50% от младите т.нар. бели якички няма да бъдат наети на първата си работа при все отличното си образование. В същото време новото поколение, наричано за кратко 30 г. (–), или тези под 30 години, вече създават технологични бизнеси, като се възползват от AI. И да, деца, учете, защото в идните 10 години дори чистачките и камериерките ще бъдат заменени от технологии с много по-висок капацитет на полезно действие и почти никакви недостатъци.
Разговорът обаче съвсем не опира до „прекрасния нов свят“, описан някога от Олдъс Хъксли в едноименния легендарен роман. Сега повече от всякога ще говорим в какво вярваме, как ще построим новите общества, кои са ценностите, които ще запазим, и кои са новите, около които ще се обединим. Защото все още ще живеем в „прекрасния нов свят“ и ще се налага да разбираме що е то толерантност, но и човечност. В прогнозите на футуристите за развитието до 2030 г. отчетливо се забелязва тенденцията, че най-търсената професия ще бъде тази на психолозите. Те са нужни още от първите етапи от развитието на социума – училищни и обучителни психолози, специалисти по мотивационно и личностно развитие, експерти по маркетинг нагласи, но също и психолози, които изследват променящата се човешка психика в условията на конкуренция с машините – сектор, който е напълно нов дял в невро- и биопсихологията.
Източник: Снимка – Етюд-и-те на София – Иван Шишиев
Сблъсък на цивилизациите
Но защо на младия човек му е трудно да пасне в новия свят, който го е изграждал успоредно с неговото биологично израстване? Ето някои разминавания със средния работник в досега съществуващите корпоративни и социални среди:
- Средният 20-годишен човек става около 10 ч. по „първи петли“. Още преди да посрещне физиологичните си нужди, е грабнал телефона, за да се включи в дигиталната реалност.
- Ако работи, то обикновено е по проект. Старателно избягва трудов договор и фиксирано работно време. Камо ли присъствие в офиса.
- Не харесва правилата. Способен е да вложи цялата си енергия да ги заобикаля. Ако не, бори се да ги разруши и намира пробойните на съществуващия ред.
- Няма трудови навици, няма и къде да ги придобие, защото не се задържа на работа повече от 6 месеца.
- Средният 25-годишен човек е сменил поне 10 работни места.
- Иска високо заплащане. По данни от проучване на Bulgaria Wants You от 2025 г. младите кадри не са склонни да започнат сериозна работа за под 3200 лв.
- Средният служител от поколението 30 (–) без свян краде интелектуален труд. Ползва умело онлайн платформи и има самочувствие, че създава автентичен продукт, като компилира чужди идеи.
- Издига в култ хоум офис формàта и го определя като най-великото изобретение на човека. Изпитва социофобия само при мисълта да ходи на работа в офиса.
- Не говори по телефона. Това е напрягащо и твърде лично. Пише в чатове, отговаря бързо. Ползва богат набор от емотикони и интерсубектен сленг, вътрешноведомствени символи и език, разбираем само от определен кръг хора.
- Говори свой език – смес от технологични заемки, английски и български окончания. Трудно се разбира в диалог с по-възрастните, но не заради езика, а заради смисъла, който поколенията са изгубили. Смесването на езиците не е нещо ново – същите течения се срещат в Америка със спанглиш – микс от испански и английски в обществата на латиносите. У нас обаче зловещо се наблюдава нов етап на лингвистична зрялост – бълг-глийският е на изчезване. Поколението 30 (–) просто вече си говори на английски.
В тази картина младите кадри не са особено харесвани от работодателите и HR-ите. Пък и за средния 20-годишен + приоритет е да работи за себе си, отколкото да се старае да пасне в корпоративния свят. Американската мечта обещаваше, че човек може да постигне всичко, но днес тя има нова версия –
Източник: Снимка – Етюд-и-те на София – Иван Шишиев
Кой не иска да стане инфлуенсър?
По данни на „Евростат“ европейските младежи днес в по-малка степен заминават за Америка и Австралия в търсене на по-добър живот и избират да се развиват в Европа. На този фон се наблюдава вълна на завръщащи се млади дипломирани студенти, които избират да се развиват на родна почва.
Износът на глави от България обаче остава актуално течение не само заради по-доброто заплащане навън, но и заради приемствеността на западните общества. В България все още няма култура на поощряване на младия човек, дори той да пращи от ентусиазъм и идеи. Както винаги е било, бг работодателят би наел млад кадър, защото е евтин и гъвкав в обучаването му за нуждите на компанията, но работните екипи по-скоро смазват младежкия порив за промяна и иновации. Това поведение от страна на старите кучета се обяснява със страха от изместване, но да си го кажем честно – част от тях страдат от технологична дисфункция, граничеща с неграмотност. Видяхме как лъснаха всички информационни дефицити по време на ковид пандемията и учители, администратори и служители, които не успяха бързо да се приспособят към дигиталната революция, понесоха големи негативи. Така че, който работи с младите, има един огромен коз – да се ограмотява за най-новото и актуалното от първа ръка, а идеята за продължаващото обучение е основна ценност на западните общества.
Либералното родителство – отказ от отговорност?
На фона на поколенческите разминавания детските учители и психолозите отбелязват още една тревожна тенденция. Поколенията, които днес са млади родители и имат деца под 15 години, в голямата си част са били отгледани от баби и дядовци. Така днешните родители нямат модела на семейните отношения и разпределянето на задачите между майката и бащата и отсъствието на адекватен пример обричат днешните майки и бащи на несигурно родителство или, както го наричат по-меко – либерално родителство. По данни на НСИ за 2024 г. всеки втори брак завършва с развод. Сключените бракове за изминалата година са 23 843, а разводите са 10 386, като липсват данни за двойките, живели на семейни начала. Семейният модел е в разпад и точно както на Запад, към което се стремяхме, средното българче се отглежда от поне един родител, който не му е роден, и споделя живота си с доведени или полубратя и сестри.
Ценностите се променят. Променя се и животът във високотехнологичните общества. Променя се темпото на живот, както и кое е важно – да печелим пари и да растем в кариерата или качествено да отглеждаме деца. Живеем в индивидуалистично общество, подкрепящо растежа на индивида, на личността и на единицата. Децата израстват с телефони и екранна зависимост. По-скоро екранна действителност. Чувате ли деца да играят под прозореца ви? Та малките вече не се интересуват от реалния свят, той просто им е скучен! Това се усеща и в образователната система, и в липсата на ценностни модели. Родителите са уморени, децата са оставени на самотек, а икономиката иска растеж, растеж, растеж…
И все пак – световете ни остават диаметрално различни: тези на младите или дигитални поколения, на генерацията „сандвич“, която, от една страна, отглежда малки деца, но и се грижи за възрастните си родители, и поколението на синиърите или старшите, т.е. на хората 60 +, все едно са различни филми, вървящи на различна скорост. Ако сте гледали сериала Adolescence („Юношество“), то вече знаете защо 4-те гениално разказани серии разтърсиха света с откровената дисекция на изгубената комуникация. Грозното отражение щеше да е приемливо, ако беше само филмов сценарий. Но не е. Сериалът безкомпромисно изобличава реалността – уродлива, болна и с фалшива фасада. Всеки, който има деца, се замисля до какво водят консуматорският начин на живот и материалната задоволеност. Ала малцина знаят какво се случва в главата на детето, на съседа и дори на половинката, докато прекарва часове в телефона. Или още по-зле –
В тишината на своето отчуждение и самота.
Сериалът е ценен с това, че повдига темите за различните ценности на поколенията и за пълната им подмяна в дигиталния свят. А новите митологеми остават невидими за очите, но са по-страшни и от най-големите демони.
Психологическият профил на днешните хора не се е променил особено за последните 100 години, но колко по-самотни се чувстваме днес, когато имаме пълни хладилници, почиваме по няколко пъти годишно, летим със самолет с лекотата на една мечта, а интернет ни доставя илюзията, че всичко е достъпно само с няколко клика. Как да искаме търпение, методичност и последователност у младите генерации, които са израснали в ерата на бързия интернет, бързата храна и бързите връзки? И не на последно място – прогнозите на футуристите вещаят, че в близко бъдеще ще отпаднат някои човешки достояния като четенето на книги като буквен информационен носител, телесното присъствие на обществени места, личните притежания на частна собственост и вещи, както и на автономност и анонимност.
Кое човешко тогава ще успеем да спасим?
Източник: Официален постер на Adolescence
