Някога влиянието идваше свише. Бог говореше чрез Авраам, Мойсей изсичаше думите му върху камък, а Иисус и Мохамед ги предаваха на хората. После думата премина към даскала, попа и кмета – трите стълба на малкия свят. Те бяха авторитетът, законът и вярата в едно. Гласът им тежеше и се чуваше високо.
Днес новите пророци говорят не от планината, а от екрана. Те не носят каменни плочи, а смартфони. И вместо десет заповеди имат десет хиляди последователи. Влиянието се демократизира. Всеки може да бъде център, всеки може да бъде глас, всеки може да бъде божество в собствения си балон. Но колкото повече гласове чуваме, толкова по-трудно е да различим истината от ехото.
Интернет уби монопола на авторитета, но създаде инфлация на влиянието. Вече няма един даскал, един поп или един кмет. Всеки може да бъде и трите – стига да има Wi-Fi и харизма. Някога лидерството се печелеше с години, днес се купува със секунда и добро осветление.
Истината вече не е спор между аргументи – тя е резултат от алгоритъм. Алгоритъмът не търси смисъл, той търси внимание, и вниманието след това ражда власт. Това е векът на демократизираното влияние: много гласове и малко тежест.
Източник: Цветан Михайлов – директор на ОУ „Любен Каравелов“ Фотография – Благой Цицелков
Видин – забравената крепост на познанието
И точно тук искам да ви отведа в най-обезлюдения български град – Видин. Град с велика история и бивша столица на царство. Днес това е едно от най-тихите места на картата, където улиците ехтят повече от мълчание, отколкото от стъпки. Реката носи легенди, камъните пазят имена, а стените на Баба Вида подсказват за славни дни. Тук миналото е по-живо от настоящето. Докато хората си тръгват, сякаш самата история е решила да остане да живее тук вместо тях.
Докато Видин брои оставащите си жители, едно училище в сърцето на града брои новите си първокласници. Защото не е успяло да приеме всички желаещи. От тихите улици влизаме в едно от най-оживените места в града: Основно училище „Любен Каравелов“ – звукът на децата ви посреща още от улицата, има междучасие. Влизам в кабинета на директора. На стената ме посреща фотореалистичен портрет на Стив Джобс. Под него има лаптоп със знаковата ябълка, отворен върху страница с данни от училищния изкуствен интелект.
Изкуственият интелект е множител на естествения, казва директорът, докато ми показва на екрана как ще работи новата „Методика“, и бързо допълва: Но само ако има кой да го използва с ум. Ако не, остава просто инструмент.
Цветан Михайлов е учител по български език, психолог и баща на дете със специални образователни потребности. Той не говори за иновациите като клише, а като необходимост. Искам училището да учи децата не на факти, а на мислене. Да могат да се адаптират, да решават, да грешат. Да излизат извън зоната на комфорт – защото само там се случва истинското учене.
В неговото училище AI не е заплаха, а партньор. Той не заменя учителя, а го допълва; не дава отговорите, а задава по-добри въпроси.
Източник: ОУ „Любен Каравелов“
Собствен AI инструмент
Когато директорът Цветан Михайлов говори за изкуствения интелект, той не демонстрира футуристични интерфейси или сложни диаграми. На екрана пред нас е порталът, наречен „Методика“ – персонализираният AI на Основно училище „Любен Каравелов“, създаден от трима млади програмисти: Климент, back-end разработчик, Александър и Стефан, които са проектирали интерфейса и визуализацията.
Идеята е проста, но съществена: всяко дете да има свой учебен маршрут, защото децата имат различно темпо и умения. Знанието в „Методика“ идва само от училището: всички учебници и помагала са одобрени от МОН, всички учебни планове и държавни изисквания са включени, а визията на училището задава посоката. Алгоритъмът просто анализира наличната информация и помага на учителя да я поднесе индивидуално на всеки ученик.
Така учителят не е заместен, а подпомогнат и ускорен. Всеки учебен план се адаптира спрямо силните страни, интересите и темпото на ученика – включително и за децата със специални образователни потребности. Те получават индивидуализирани задачи, но това не забавя по-бързите. Целта е всеки да напредва според собствените си възможности – обяснява Цветан. – Никой не изостава, никой не е оставен на произвола.
Примерите са почти кинематографични: Петър, който обича програмирането, получава предизвикателство да създаде приложение. Мария, с интерес към изкуство и дизайн, работи върху визуален проект с дигитални инструменти. Учителят не е центърът на знанието, а менторът, който наблюдава напредъка, предлага нови идеи и насочва учениците към ресурси.
Технологиите са средство, не цел – казва директорът. – Те освобождават време за мислене, а не за мислене вместо нас.
В училището на Цветан изкуственият интелект засилва човешкия потенциал, без да го замества. Методиката е жива система – всеки ден се обновява, всеки ден се адаптира към реалността. Децата се учат не просто да запаметяват, а да мислят, да решават проблеми, да се променят с темпото на света.
И може би именно това е новото влияние – не това, което се измерва в последователи или лайкове, а влиянието, което започва от класната стая: тихо, методично, устойчиво.
Новите пророци и старата нужда от смисъл
Всяка епоха има своите гласове. Авраам, Мойсей, Иисус и Мохамед говореха свише – тяхното влияние тежеше, вдъхновяваше и изискваше внимание. Днес гласовете са цифрови, идват от екрани, но търсят същото: да бъдат чути, да оставят следа, да променят.
Цветан Михайлов носи и двете: икона на Христос в библиотеката на директорския кабинет, портрет на Стив Джобс над бюрото. Децата в това видинско училище не се учат само от учебниците, не само от алгоритмите. Те се учат от вниманието – от този човек, който съчетава традиция и технологии, човешко разбиране и цифров инструмент.
Децата трябва да се научат да мислят извън кутията, да работят с информация, да бъдат дейни, креативни и способни да се променят толкова бързо, колкото се променя и светът, казва той. И добавя чрез „Методика“, персонализирания AI, че знанието е само основата; всичко друго идва от човека, който насочва, пита, предизвиква.
Стив Джобс казваше: Иновацията е това, което отличава лидера от последователя. В класната стая на „Любен Каравелов“ иновацията не е просто софтуер или алгоритъм. Тя е вниманието, насочено към детето. Тя е съчетанието между минало и бъдеще, между камък и екран, между литература и код.
Може би въпросът вече не е кой ни влияе, а на кого избираме да повярваме. И понякога тихо, почти незабележимо, като светлина през прозореца на класната стая, влиянието, което започва тук, е по-силно.
Източник: Благой Цицелков в рамките на инициативата “Дни на иновациите в образованието”, реализирана от Център за творческо обучение, домакин на събитието е ОУ “Любен Каравелов” в гр
