Повечето хора приличат на падащи листа, те се носят из въздуха, кръжат, но накрая падат на земята. Другите – те не са много – са като звездите, те се движат по определен път, никакъв вятър не може да ги отмести оттам, те носят вътре в себе си своя път и закон.
Херман Хесе
Преди точно една година направихме първата крачка по „Стълбата“ – крачка, която за мнозина изглеждаше безразсъдна, а за нас беше неизбежна. В месеците на подготовка на първия брой, появил се на 15 септември 2024 г., се консултирахме с редица експерти от света на медиите. Почти всеки от тях, с добронамерена усмивка, определи начинанието ни с една-единствена дума: „Лудост“. Но ако познаваха отблизо екипа ни, щяха да знаят, че именно тази дума ни вдъхновява, придава смисъл на усилията ни и ни кара да вярваме в онова, което изглежда невъзможно. Така започнахме – с „луда“ идея, с шепа съмишленици и с огромна вяра, че от всяка стъпка по „Стълбата“ се открива нов хоризонт.
Днес, десет броя, 123 текста и 70 000 списания по-късно, вече знаем, че интуицията е способна да ни посочи пътища, които никой друг не вижда. Всяка среща с вас – читателите, съмишлениците, авторите, приятелите – ни показа, че сме на правилното място и че в българското обществено пространство има нужда от медия, която е изградена около здрав етичен компас и обсъжда аргументирано и с уважение чувствителните социални теми. И най-вече, която вярва, че културата не е периферия, а сърце на обществения разговор.
В ръцете си държиш първия юбилеен брой на „Стълбата“, а темата, която пълзи като есенна мъгла по него, е Времето. Времето, което сякаш ни е захвърлило и приклещило между две крайности – миналото, което не иска да си тръгне, и бъдещето, което сякаш вечно се изплъзва. Това напрежение не е абстрактно – то е реалността, която вдишваме ежедневно. И все пак, за нас остава Изборът между пасивността и отговорността – между листата, които вятърът отвява, и звездите, които следват свой път, неподвластен на бурите.
Днес миналото и бъдещето изглеждат като непримирими противници. На пръв поглед сякаш едното трябва да отстъпи, за да се роди другото. Но истината е, че мостът между тях винаги сме били ние – създателите на собствената си реалност. И всичко, което носим със себе си напред, са фрагменти от самите нас – събрани, пречупени през нова призма и преосмислили бъдещето.
И тук идва нашата благодарност. Към вас – нашите читатели, съмишленици и приятели. Защото в този кръговрат на време и истории доказваме, че думите не само свързват, но и са опора – неподвластна на преходното и изменчивото; опора, която държи сърцето и ума будни.
Леонард Георгиев- Гл. редактор на “Стълбата”
