Синелибри 2025 посреща зрители между 10 октомври и 3 ноември
Задава се новото, единайсето поред издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“, което ще ни потопи в меката прегръдка на есента с лайтмотива „Пяната на дните: проекции на действителността“. Очевидна е връзката с шедьовъра на Борис Виан – неудържима експлозия на фантазията, която лекува. (Поне душите, ако не белите дробове.) Екстравагантната жанрова кройка на този роман, публикуван малко след края на Втората световна война и претърпял няколко адаптации по-късно, най-пленителната измежду които под режисурата на Мишел Гондри, е знак за широкия спектър от тълкувания, с които е бременна всяка творба. Както и за неведомите лабиринти на вдъхновението, по които добрите идеи пътуват през времето, за да изплуват на повърхността в друго време и на друго място…
Да, „Синелибри“ и тази есен ще се опита да оттласне публиката от злободневието – поне за месец. Защото ролята на изкуството в смутни времена е такава – убежище, утеха, дирене на смисъл или просто лъч, раздиращ мрака… Разбира се, обилието от теми и сюжети ще ни връща обратно към реалността по неизбежност. Но ще ни връща просветлени. Малко по-човечни, а защо не и решени да се съпротивляваме на всичко нередно, на всяка форма на несвобода и произвол. Мотото на фестивала символизира неразривната връзка на изкуство и действителност, а литературата и киното, както е известно, отразяват живота в цялото му пълноводие. Проектирайки образи на белия лист или на екрана, артистите не само преосмислят и пресътворяват действителността. Те правят публиката съпричастна на този процес. Фестивалният дух, заедността, публичното споделяне на хуманни ценности са манифест на добрите намерения. Ако не залог, поне надежда за едно бъдеще, което е функция на разумната ни воля.
И така, фестивалът настъпва с внушителен арсенал от благородни „оръжия“: филми, книги и срещи. Над 70 премиерни филма, повечето от които национални премиери, ценни нови книги, безценни срещи с творци от различни области на киноизкуството. Достатъчно е да споменем звездата от „Квадратът“ на Рубен Йостлунд – винаги безупречния датски актьор Клаес Банг, който тази година ще оглави журито в конкурса за игрален филм по книга, проницателния украински режисьор Сергей Лозница, документирал както омерзителни проявления на човешка низост, така и моменти на святост, шведския писател и актьор Юнас Карлсон, майстор на ярките, жизнеутвърждаващи образи, мастития продуцент, писател и председател на Европейската филмова академия Майк Дауни, копродуцент на биографичната драма „Франц“ на Агнешка Холанд…
Източник: „L’etranger“ на Франсоа Озон екранизира емблематичния роман на Албер Камю „Чужденецът“
Към Банг и Лозница ще се присъединят изтъкнатият френски продуцент Атон Сумаш, магнетичната гръцка актриса Тоня Сотиропулу, изявеният български продуцент Катя Тричкова. В качеството си на арбитри в престижното международно жури те ще отсъдят кой от 12-те номинирани филма заслужава наградата за най-добра адаптация на литературна творба. Едно уточнение – „най-добра“ не означава непременно най-близка до литературния сюжет, нито най-виртуозно реализирана чисто технически. „Най-добра“ може да бъде адаптацията, която е най-интересна и нюансирана като рефлексия на литературната основа; най-дръзка откъм подбор на актьори за водещите роли; най-убедителна като сценарий и диалози; най-оригинална като режисьорски подход… Накратко, търси се онази литературна адаптация, която е най-завладяваща като цялостно кинематографично преживяване. И която, по възможност, удовлетворява максимум аспекти и очаквания от посочените по-горе.
Самата Агнешка Холанд, тази привидно крехка жена, а всъщност величава фигура на европейското арткино, създала едни от най-въздействащите и незабравими филмови епоси, ще бъде удостоена с почетната награда „Синелибри“. Така тя ще се нареди до Иън Макюън, Фолкер Шльондорф и Иржи Менцел, все смели и последователни творци с незаобиколим принос за изкуството на филмовата адаптация. Холанд ще представи лично в София последния си филм, посветен на живота и творчеството на Франц Кафка, чиято световна премиера се състоя на кинофестивала в Торонто. Наситен с фантазия, но и богат на препратки към зловещи алегории като „Процесът“ и „Замъкът“, „Франц“ е интензивен и чувствен портрет на една личност, която никога не е преставала да търси себе си… и да докосва читателите.
Сред акцентите в програмата тази година е La Grazia – новото изкушение с марка Сорентино, което дава старт на 82-рото издание на кинофестивала във Венеция. Това е филм, който смътно напомня стилистиката на Франсоа Трюфо. Необикновена любовна история, разгърната в града на четирите реки – красивия Торино, предназначена за всички ценители на уникалната естетика на италианския визионер. След „Великата красота“, „Младост“ и „Партенопа“ няма съмнение, че Паоло Сорентино, с характерния си почерк на сантиментален иконоборец, е създал кинопоезия на космическо ниво:
„Този филм е специален за мен, защото Грация е името на майка ми, а „Ла Грация“ е името, с което я наричаха, докато растях, тъй като по това време живеехме във Флоренция, а не в родния ѝ Неапол“, признава режисьорът. Актьорският състав и този път е безкомпромисен – главните роли са поверени на Анна Ферцети и Тони Сервило.
Източник: „Франц“ на Агнешка Холанд
„Синелибри“ няма как да пренебрегне още едно голямо и любимо име – Франсоа Озон, особено когато последният се е наел с чутовната задача да екранизира Албер Камю! Става дума за емблематичния роман „Чужденецът“, знаме на екзистенциалния абсурд. В ролята на Мьорсо едва ли сте си представяли неземното лице на Бенжамен Воазен, но много скоро ще се убедите, че кастингът е феноменален. Почитателите на Силви Вартан и на сърцераздирателните истории по действителен случай трябва да включат в графика си френско-канадската комедийна драма „Мама и чудото на живота“ – разказ за непоколебимата всеотдайност и решимост на една майка да помогне на сина си, роден с криво стъпало, да преодолее физическите предизвикателства и социалните бариери.
Сред останалите акценти в кинопрограмата са напрегнатата драма „Далауей“, намерила място в официалната селекция на фестивала в Кан; новият филм на режисьора Оливие Асаяс – адаптация по бестселъра „Магьосника от Кремъл“ на Джулиано да Емполи, удостоен с Голямата награда за роман на Френската академия; „Най-богатата жена на света“ – френско-белгийска драма на режисьора Тиери Клифа с великолепната Изабел Юпер в главната роля. Създаден по мотиви от действителната история на Лилиан Бетанкур, наследницата на богатството на L’Oreal, филмът беше номиниран за „Странна палма“ в Кан и стана повод за разгорещени дискусии. Зрителите не бива да пропускат и новия филм на Ребека Злотовски – мистериозната драма с комедийни елементи „Личен живот“, в която блестят Джоди Фостър, Виржини Ефира и Даниел Отьой. Едно от най-интригуващите заглавия в тазгодишната програма е антиутопичният футуристичен трилър Dog 51 на режисьора Седрик Хименес. Адаптация на едноименния роман на Лоран Годе, чието действие се развива в близкото бъдеще, филмът изследва последиците от сегрегацията, острото социално противопоставяне, злоупотребите със сигурността и влиянието на технологиите върху обществените институции. А режисьорът Бурхан Курбани („Берлин Александерплац“) преосмисля знаменитата Шекспирова пиеса „Ричард III“ и създава зрелищна история със съвременен мизансцен, озаглавена „Няма звяр без капка милост“. За радост на публиката, която цени неординарните адаптации на класически произведения, филмът ще бъде част от програмата на „Синелибри“ 2025.
Източник: Кадър от „Мама и чудото на живота“
Извън конкурсната програма продуцентът Атон Сумаш, лауреат на BAFTA и „Сезар“ за анимационния филм „Малкият принц“ (2016), ще представи в София последната си творба – „Невероятният свят на господин Паньол“ – израз на почит към бележития драматург, писател и режисьор Марсел Паньол. А Сергей Лозница пристига у нас с два премиерни филма – разтърсващата игрална драма „Двама прокурори“, удостоена с наградата „Франсоа Шале“ на фестивала в Кан, и документалния разказ „Естествена история на разрушението“, създаден въз основа на едноименното есе на В. Г. Зебалд.
Както обикновено, филмите и гостите кацат в София веднага след като са отнесли купища отличия от най-престижните кинофоруми в света – Кан, Венеция, Берлин, Торонто, Локарно, Сан Себастиан и др. Освен обичайните конкурси за пълнометражен игрален филм, късометражен и документален филм организаторите готвят неустоима паралелна програма с прояви и събития за всеки вкус: отворени срещи с автограф, детски и семейни филми, кинокласики, галавечери на културите, публични дискусии и образователни събития… Успехът на пилотното издание на Международния кинофорум BoB (Based on Books) обещава още по-амбициозно по мащаб второ издание, което ще привлече у нас едни от най-значимите фигури в областта на адаптациите – продуценти, артисти, кинокритици, експерти, лектори и пр.
Източник: Кадър от La Grazia на Паоло Сорентино
Философският заряд на израза „пяната на дните“ е свързан с идеята за ефимерността и „лекотата“, оттам и с мита за вечното завръщане. Всеки зрител сам ще търси отговор на вечния, смразяващо актуален въпрос за стойността на човешкия живот. Според Ницше живот, който е обречен да се повтаря безкрайно, хвърля непосилна отговорност върху всяко човешко действие. И върху всяко бездействие. А Кундера, в типичния си ироничен стил, питаше колко струва живот, който съвпада със самата репетиция за себе си… Съдейки по глобалната социокултурна и политическа реалност, за онези, на които сме делегирали отговорност да управляват света, човешкият живот не значи почти нищо. Животът на другите – нищо. Няколко века след века на разума и заветите на Кант и 77 години след приемането на Всеобщата декларация за правата на човека тази констатация звучи по-парадоксално от всички парадокси в романа на Борис Виан, взети заедно. Остава невинната илюзия, че и днес има мъже, които вместо войни забъркват пианоктейли. Или бързат към някого със свежи цветя ден след ден – фанатично уверени, че само така се спасява живот.
Източник: „Магьосникът от Кремъл“ на Оливие Асаяс
