За плюсовете и минусите от инвазията на ИИ, за мястото на прогнозите и алтернативите пред обществото си говорим с футуролога Мариана Тодорова
Снимка: Личен архив
Бихте ли споделили с нашите читатели какво представлява работата на един футурист?
Тя:
Футуристите са академични учени или консултанти, които произлизат от научното поле на футурологията. Те използват научни методи, за да предначертаят ключови тенденции за бъдещето и да предложат решения в настоящето, които биха повлияли позитивно на развитието на събитията в бъдеще.
Футуристите боравят с различни методи, за да прогнозират бъдещето. Те идентифицират и проследяват трендове, като казват как ще се развият. Правят еднопланови, обикновени прогнози, които по същността си са екстраполации – отбелязваме какво се е случило дотук и на тази база чертаем очакванията си за бъдещето. Но сред най-интересните похвати са сценариите. Обикновено се правят няколко, подредени по ясни критерии, което позволява да се изгради символична мрежа от сценарии за бъдещето. Колкото повече сценарии има, толкова по-малка е вероятността някое важно събитие да „изпадне“ от нея, да не бъде „уловено“ и описано.
Прогнозите могат да бъдат още: описателни, които се правят на базата на статистика, на количествени и качествени анализи. Но има и нормативни, в които се влагат определени ценности и се изграждат стратегии, като по този начин възниква понятието „колониализиране“ на бъдещето – опит за предписание как да му се повлияе от настояща перспектива, така че да се случат преследваните резултати и цели.
Предвид бързия темп на технологични промени, какви настоящи тенденции смятате, че ще имат най-значително въздействие върху обществото през следващото десетилетие и как трябва да се подготвим за тях? Какъв съвет бихте дали на младите хора, които се опитват да намерят смисъл и стабилност в такъв променлив свят?
Тя:
Няма да остане нито една човешка сфера, която да не бъде трансформирана от ИИ. Макар че Ювал Харари твърди, че само любовта не може да бъде хакната, то изкуственият интелект, и по-скоро разработчиците, доказват обратното, защото вече създадоха чатботове, които биха могли да бъдат човешки интимни партньори. Така дори личните взаимоотношения могат да се подбират „а ла карт“ и да се конструират по удобство.
Видими вече са промените в пазара на труда и професиите. Първоначално отделни задачи, а после цели дейности ще бъдат иззети от изкуствения интелект. Но той създава и много нови професии. Някои ще изчезват така, както са се появили. Затова трябва да свикнем, че в рамките на професионалния си път може да имаме различни занимания и това ще налага непрекъснато да се образоваме и преквалифицираме, търсейки в какво все още сме по-добри и незаменими от вездесъщия изкуствен интелект. Промяната и несигурността са новото нормално.
И макар това да изглежда плашещо, то просто ще изисква от всички нас, не само от младите хора, постоянна ментална нагласа за реадаптация. Но малък кръг от хора са самостартиращи се (self starters) или с предприемачески дух, затова е важно ученето през целия живот да се превърне в официална национална политика, която предоставя много възможности за преквалификация.
Младите хора трябва да са проактивни и креативни в тази посока, като сами развиват уменията си и дори предлагат нови кариерни ниши на стоки и услуги на бъдещето. Предизвикателството на новата епоха е да намерим нов път на развитие отвъд когнитивния ни упадък. Този път ще ни даде и отговор на въпроса каква трябва да е архитектурата на новата социална организация.
Изглежда, сякаш иновациите биха донесли със себе си безгранични възможности за развитие, но и редица предизвикателства. Мнозина се опасяват, че развитието им ще увеличи неравенствата. Как можем да гарантираме, че технологията ще е от полза за всички, а не само за малцина привилегировани?
Тя:
Вече съществува явлението дигитално неравенство. Но то е свързано до голяма степен с политиките на отделните държави, които трябва да осигурят равенство на достъпа (до бърз интернет и технологии), за да се реализира и равенството на шанса, тоест всички да имат относително равен старт по отношение на дигиталната грамотност.
Този тип грамотност изисква не просто да сме запознати с това как да работим с алгоритмите, но да сме съзнателни за това, че те управляват и подреждат живота ни по нов начин.
Равенството и неравенството по-скоро ще са функция на това дали можем да бъдем в здравословна и пълноценна симбиоза с изкуствения интелект, който може да надгради многократно нашите способности. Тенденциите все пак са технологиите да бъдат масови и достъпни, а не елитарни и затворени. Дали обаче тези, които са свързани с подмладяването и дълголетието, ще бъдат такива, предстои да видим.
Възходът не е само в дигиталния и цифровия свят. През последните години биоинженерството и генното инженерство също правят значими пробиви. Какво смятате, че е бъдещето на Homo sapiens?
Тя:
Разчитането на човешкия геном и CRISPR-Cas9 технологията на генетичната ножица са ключови фактори за развитието на био и генното инженерство.
Те хипотетично дават възможност за реализация на концепцията за т.нар. „дизайнерски бебета“, чрез която е възможно засега да се променят характеристики като цвят на очите и косата и ръст, но на по-късен етап може да се даде зелена светлина на ново претворяване на идеята за евгениката – съвършенство на човека на генетично ниво.
Как смятате, че технологията ще повлияе на концепцията за общността и социалните взаимодействия в бъдеще? Ще станем по-свързани или по-изолирани?
Тя:
И едното, и другото ще е валидно. Технологиите едновременно разпадат и публичното, и частното пространство. Публичното, защото традиционните медии или институции тип „агора“ (площад за дебати) губят популярност, а социалните медии го фрагментаризират, защото трендът е да се доставя все по-персонализирано съдържание.
С всички устройства, развитието на концепцията за Интернет на нещата, изкуствения интелект, свързан със системата на лицево разпознаване, но и отново логиката на самите социални медии за разкриване и показност, частното пространство почти не съществува.
Но пък сега групите по интереси и социалният активизъм са по-силни и ясно изразени от всякога, а съмишлениците са консолидирани в глобален мащаб.
Защо демокрацията е под заплаха от големите данни (Big data)?
Тя:
И тук процесите не са еднозначни. Когато изкуственият интелект обработва огромно количество данни, може да извлече много скрити тенденции и зависимости, които демократизират знанието, медицината, икономиката.
Например честотата на маршрута на такситата от Ню Йорк към Манхатън може да определи/предскаже дали икономиката на САЩ е в добро състояние, или предстои рецесия, защото нюйоркчани пътуват към квартала на богатите, за да харчат пари, които надхвърлят сумите, които те пестят.
Чрез изкуствен интелект може да се прогнозира вероятността за развиване на дадено заболяване години по-рано.
Снимка: Личен архив.
Много млади хора се чувстват разочаровани от традиционните политически структури. Какви алтернативни системи или модели на управление смятате, че могат да се появят в бъдеще?
Тя:
Възможните сценарии са множество, даже противоречиви и взаимно отричащи се. Политиката би могла да се върне назад към 60-те и 70-те години на 20. век, период на големите идеи като „великото общество“ на Линдън Джонсън или към класическите идеологии.
Но би могла и да се раздроби още повече, размивайки границата си с политическия, социалния и културния активизъм.
Отделно изкуственият интелект би могъл значително да промени същината на изборите – от изключително точното профилиране на вкусовете на избирателите до използването му за генериране на съдържание с пропагандна цел, което може да замени човешките тролове.
Изменението на климата е една от екзистенциалните заплахи за човечеството. Как смятате, че ще се развият отношенията между човек и природа и каква роля ще играят технологиите в тази трансформация?
Тя:
Наистина живеем в епохата на множеството парадокси. И тук, от една страна, наблюдаваме свръхтехнологизация, отчуждаване от природата чрез опити човекът да бъде „подобрен“, „надграден“ и превърнат в киборг.
Компанията на Илон Мъск и други компании работят за осъществяване на феномена на сингулярността (сливането с изкуствения интелект така, че изобщо да можем да оцелеем и бъдем конкурентни) чрез импланти на малки устройства в мозъка.
От друга страна, все повече хора работят за повдигане на нивото си на съзнание, живеят екологично и осъзнато, извеждат общуването с природата като част от благосъстоянието и високото качество на живот. Самите технологии могат да помогнат за решаване на някои от съществените климатични проблеми.
Какви според Вас са най-големите рискове или опасности, които технологията може да представлява за човечеството през следващото десетилетие? Как можем да смекчим тези рискове?
Тя:
Няма да бъде изненада, ако кажа, че това ще е с постигането на генерален изкуствен интелект (Artificial General Intelligence). Той ще има сходна на човешката съзнателност, комплексна интелигентност, ще притежава собствена волеизява и стратегически цели.
Много често хората, които отказват да вникнат в по-дълбоките пластове на технологията, възпроизвеждат идеята как предишните индустриални революции са придвижили човешкия прогрес, но пропускат да изтъкнат, че сега говорим за „интелект“, който може да превърне машината в същност.
Ние бихме могли и никога да не постигнем феномена на съзнанието, но генерален изкуствен интелект би могъл да се самосбъдне (еmerging property) или да бъде съвършеният имитатор, но без емпатия и чувства. Казват, че социопатите са такива, тоест своеобразни същности като ИИ.
