През 1993 година Джон Мериуедър основава хеджфонда Long-Term Capital и обединява около себе си едни от най-добрите математици и икономисти на 90-те. Бъдещи нобелови лауреати като Мирон Шоулц и Робърт Мертън участват във фирмата и развиват своите иновативни стратегии за инвестиране. Фондът започва да набира популярност и лесно намира партньори, сред които най-големите банки в света. Доверието на индустрията в този проект е толкова голямо, че в първия ден на работа фондът вече е успял да събере един милиард долара капитал от всякакви инвеститори, очакващи сигурната печалба. Първите години на инвестиране водят до невиждани успехи за компанията. На пръв поглед стратегията на Мериуедър да привлече най-големите таланти сред академичните и финансовите среди няма как да се провали и грандиозните първи успехи на компанията още повече допринасят за това мислене.
Представете си учудването на финансовия сектор, когато през 1998 година загубите на фонда потъват с рязка скорост надолу. Проблемът се задълбочава от увереността на екипа в математиката. Не съобразявайки риска, фирмата агресивно влива пари в инвестиции, които в крайна сметка водят до пагубни последици. В сблъсъка между математиката и реалността резултатът е пагубен за хипнотизираните от парите гении. Историята на Long-Term Capital демонстрира спънките в икономическите принципи и неспособността математическите модели да предвидят поведението ни. Капитализмът изисква печалби и награждава стратегиите, преследващи парите независимо от цената.
Това е всеизвестно, когато става дума за света на технологиите. Годините на семейната кола, предавана от поколение на поколение, са в миналото. Модерният производител мисли за начини да те накара да смениш продукта му с по-новия модел още преди да го е произвел. И подобно на жаба в гореща вода, консуматорът мълчи и мирно следва програмата. В България не беше така. Свикнал с импровизацията и недоимъка, българинът водеше тихия си бунт срещу подмяната на ценностната система, дошла с капитализма. Когато машина се счупи, се поправя, а не се изхвърля. Когато софтуер е твърде скъп, се краква, а не се купува. Ако дадена част се поддържа изкуствено скъпа, се създава „домашна“ алтернатива. Тези масово възприети малки навици демонстрираха всеобщото недоволство към промените. Ясно се очертаваше проблемът, че се търси качество, но капиталистическата надпревара предлага маркетинг в замяна.
Източник: Unsplash
Митът за високия клас
През първите години на сегашното хилядолетие всекидневните устройства се подобряват със скорострелни темпове. Промените в дизайн и функционалност водят до постоянна ротация от нови модели. Подобно на бижутата, автомобилите, часовниците и дрехите, какъв телефон носиш в джоба си или какъв телевизор стои в дневната се превръща в социален символ за голям процент от пазара. „Юзъри“, които не са напълно наясно какво „юзват“, са привлечени към ексклузивния имидж да бъдеш пръв и с последното устройство. Така едрата индустрия произвежда продукти, които планира да смени след пет години, и успява да ги продаде като „висок“ клас модел с голяма надценка.
Достъпът до компонентите на повечето подобни технологични устройства също става все по-ограничен. Днешните телефони представляват сериозна опасност от пожар при разглобяване. Годините, когато джиесемите идваха с капаче отзад и им вадехме батериите, за да ги рестартираме, са забравено минало. Получаваме един монолитен дизайн, който, ако погледнем различните марки, е всеобщо приет. Това нямаше да са просто оплаквания, ако не живеехме в реалност, която употребява устройствата в джоба ни без наше разрешение или знание – понякога дори като оръжие.
Израелската операция „Косач на смъртта“ достигна своята кулминация през септември 2024 година, когато хиляди пейджъри с вграден експлозив се детонираха по сигнал. Публичните данни твърдят, че хиляда и петстотин членове на „Хизбула“ са неутрализирани, но не забравят да споменат цивилните жертви. За броя им се спори, но по видеа от развитието на атаката става ясно, че хора, стоящи близо до целите на нападението, също стават нейни жертви, в това число деца, касиери, минувачи и други.
Много често критиците на алчните практики, употребявани от модерните, едри производители, са обвинени в комунизъм или че не разбират принципите на свободния пазар или в този случай технологиите. Започва се дълго, апологетско обяснение, което включва нуждата на компаниите да асортиментират продуктите си, за да задоволят бюджетите и желанията на по-големи части от пазара. За закона на Амдал, от който можем да заключим, че информационните ни системи ще стават все по-бързи и все по-малки по размер, а това налага постоянни промени в устройствата. Подобно на математическите и финансовите гении в Long-Term Capital, тези апологети са хипнотизирани от желязната логика на принципите, които им сервират корпорациите като оправдания или са чули в лекциите по икономика и остават напълно слепи за парадоксалната действителност.
Няма нищо свободно в пазар, чието бъдеще се контролира от монополни разпределения на пазарния дял във всеки сектор.
Докато настоящето все повече наподобява „Блейд Рънър“, има още една причина производителите нарочно да ограничават живота на продуктите си или евфемистично наречения им „жизнен цикъл“. Как ще ви продадат нещо ново, ако старото никога не се чупи?
Източник: Unsplash
Проклятието на твърде качествения продукт
Историята е богата на примери за продукти, направени толкова добре, че предизвикват загуби за производителите си. Такъв е случаят на серията Mercedec-Benz W123, която придобива слава за издръжливост дори при най-големи натоварвания. Търсенето на автомобилите е толкова високо, че се създава черен пазар само за да се избегне изчакването след поръчка. В крайна сметка интересът на клиента не съвпада с този на производителя. Макар серията да се помни с добро от шофьорите и собствениците ѝ, през корпоративната гледна точка продуктът им става жертва на своя успех. Редките поправки и дългият „жизнен цикъл“ на колите нанасят удар на продажбите в дългосрочен план. Оказва се, че модерната форма на капитализъм в някои сектори награждава по-некачествения продукт. По български можем да извлечем наш си икономически принцип: „Твърде хубаво не е на хубаво!“.
Друга световноизвестна компания попада в подобен капан през 50-те години на миналия век. Най-вероятно сте я чували и настъпвали – LEGO. Компанията изпада в сериозни затруднения в началото на 21. век. През периода 2003 – 2004 година е близо до фалита. Блокчетата играчки са толкова разнообразни и издръжливи, че след известен момент децата спират да си купуват нови пакети. За да се спаси, фирмата измисля нов бизнес модел за продукта си. Започват предлагането на тематичните комплекти, свързани с любимите имена в научната фантастика, фентъзи жанра и спорта. Датската корпорация прави сериозни стъпки в навлизането на други пазари, свързани с игрите, този път в света на компютрите. Принудени да иновират, за да оцелеят, тестът на времето показва, че са успели.
В Калифорния все още има светлина в тунела. Оцеляла над век, една крушка виси и изпълнява тихо своята задача. Прави го от 124 години и ни чака да погледнем за малко в миналото. В нейната история се разказва за зародиша на свръхпроизводството. През 1924 година е създаден картел с наименованието Phoebus. Това е тайна организация, създадена от производителите на крушки в Северна Америка. Нейната цел е да „стандартизира“ „жизнения цикъл“ на крушките и да наказва всички нарушители на „стандарта“. В замяна на участието си членовете ѝ получават силата да нагласяват пазарни дялове и цената на продуктите си заедно с „конкуренцията“. Тези нови правила за производство заличават компаниите, произвеждащи дълготрайни осветителни тела – тези, чийто дизайн позволява над пет хиляди часа „жизнен цикъл“. Освен че занижава качеството на продукта си, картелът вдига цените. Да ви напомня на някого?
Засега крушката в Ливърмор, Калифорния, превъзмогнала картели, две световни войни и природни бедствия, е пример за постиженията на човешкия ум. Не спира да ни напомня за минало с малко по-различен поглед към технологията. Период с нагласа за разрешаването на проблеми, а не печеленето от тях.
Запечатан момент на истинска свобода в пазар, в който никой не е свободен наистина.
Източник: Unsplash
