От куфар – в кино, или каква е културно-обществената кауза на Райна Димитрова от Стара Загора
Любовта е в гледането на филм заедно в тъмния уют на кинозала. Внимателно подбран филм и очаквана прожекция с вълнение, избор на точния човек, с когото да споделиш киноизживяването. А то може да е много по-комплексно от всекидневното гледане на филм. Във всеки по-голям град в България има кинозали за независимо и европейско кино. Не и в Стара Загора. В над 100-годишната история на киното в Стара Загора е имало над 17 кина, но днес се оцеляли единствено мултиплексите. Именно поради тази липса в града от години се заражда потребност за възстановяване на кинозала за независимо кино. Нещо повече – за културно пространство с по-мащабни обществени цели – за срещи с творци, автори, режисьори, място за дебати. Този проект се носи еднолично на крехките, но амбициозни плещи на Райна Димитрова – културен деец, общественик и възрожденец от нов тип. Пристига с куфар, пълен с мечти – и всичките от тях красиви:
Източник: Райна Димитрова – Личен Архив
Започнах с малки събития наред със срещи и неща, които са категорично важни да бъдат споделяни. Моят проект се казва „Книжарница в куфар“ и го правя повече от 10 години. Идеята ми беше да популяризирам нещата, които ми се струват смислени, първоначално в Стара Загора, а впоследствие и в други градове. Първо беше литературата – проектът ми не е съвсем книжарница, но е място за срещи, защото тя няма собствено пространство, въвежда ме в темата Райна и с внимание подбира думите си, за да ми опише най-точно каузата си. Организирам събития, които може да са литературни, но може да бъдат театрални, музикални и от всякакъв тип. Засягат тема, която ме вълнува, свързана с това как живеем заедно като общество и какво възпитаваме в него.
Както и в други градове, голяма част от някогашните кина имат тежка съдба в резултат на приватизацията. Някои стават търговски обекти, казина, магазини. Градът ни е имал 3 летни кина. Две от тях доскоро бяха автомивка. Струва ми се, че е дошъл моментът, в който киното има достатъчно голяма аудитория. В същото време прожектирането на филми е неминуема част от градската култура. Стара Загора е един от малкото градове в страната, в които Българската национална филмотека е имала сграда и още пази филмовия архив на страната. Градът ни е свързан с киното. И е важно да се съхрани кинокултурата, гори в темата Райна Димитрова.
Източник: Райна Димитрова, фотография_ Улиците на Стара Загора
Постепенно събитията в града започват да стават все повече, а Райна – да си партнира с кинофестивалите за некомерсиално и независимо кино Менар филм фест, Master of Art, Синелибри и Киномания. Преди няколко месеца започнах да изследвам историята на киносалоните в града ни, защото с времето залата, която ползвам за прожекции в Регионалната библиотека, започна да отеснява и да е все по-трудно да се вместят събития в нея. Освен кинопрожекции, там се правят и много други неща. За всяка дата е изключително трудно запазването. Така видях нуждата от специално обособена зала за кино, а не да се ползват други обществени многофункционални културни зали, обяснява Райна.
Източник: Райна Димитрова- личен архив
Петицията
Всеки ден Българско национално радио – Стара Загора задава въпрос на деня. В началото на годината е Искате ли в Стара Загора да има кино за независими филми? И този въпрос експлодира в хиляди реакции. Това беше катализатор за мен, защото каквото и да съм си мислила досега, в този момент видях какъв отклик има сред гражданите. Това, което веднага направих, е да поставя същия въпрос във формата на петиция, за да може тези хиляди реакции да не останат само коментари в социалните мрежи и обаждания в радиото, а да ги формализирам и да ги внеса в община Стара Загора, разказва вдъхновено Райна Димитрова. За кратко време събира 1000 подписа и това провокира започването на разговори с общинското ръководство какво може да се направи.
Още в началото на подписката неочаквано много хора започват да говорят за кино. Да си спомнят за срещите, как са ходили на кино, да изброяват всички киносалони, които са съществували през времето. Разбира се, има и такива, които се питат дали ще има достатъчно хора, които да ходят на арткино. Лично аз смятам, че е много голяма липсата на такъв тип пространства извън София, и то за големите градове. Дори и в Русе, Велико Търново и Шумен няма салон за независимо кино. А за промяната е много важно да участват гражданите с тяхната енергия, но и общинското ръководство, и двете заинтересовани страни да работят заедно в посока да се съхраняват пространства, които да пазят визуалната памет чрез активна обществена дейност. Това е функция на киното, аргументира се Райна.
Източник: Философски закуски за деца- снимка Къщата на Архитекта
При положение че е имало толкова много стари кина в града, няма намерение да се строи ново кино. Но до момента няма зала, която да е останала собственост на общината. Имало е киносалон в Младежкия център, както и един – собственост на читалище, но няма такова общинско пространство, което да бъде върнато към живота. Наскоро научих, че кинокомплексът в Харманли е направен в стара баня, а кино „Космос“ в Пловдив върви към възстановяване. Има начини – като европейско финансиране или публично-частно партньорство. Нямам конкретно предложение, но първата стъпка е да се заяви нуждата и оттам нататък има много работа. Първо трябва да се вземе стратегическо решение какво искаме да има в този град, накъде да върви той, до какво да имат достъп хората и оттам да намерим кое е подходящото място, разказва Райна за хода на събитията.
Източник: 11 брой на Стълбата, нареден преди поредната прожекция в Стара Загора, организирана от Райна
„Златна липа“ – фестивал без киносалон
Парадоксално, при липсата на независима кинозала в Стара Загора, градът се гордее с кинофестивала „Златна липа“. Всяко лято в продължение на 5 дни зрителите имат възможност да се докоснат до европейско кино и съвременни филми встрани от блокбастърите. Достъпът е безплатен за зрителите, тъй като фестивалът протича съвместно с община Стара Загора. Но това на свой ред повдига въпроса за дъмпинга на културната стойност, който от своя страна изгражда навици за потребяване на изкуство.
Да, интересът към афиша на „Златна липа“ е огромен през 11-те години, през които режисьорката Магдалена Ралчева успява да проведе кинофестивал без автономен киносалон. Безспорен е логистичният трик за прожекции, разпределени в три общински обекта – в сградата на операта, на културния център и сградата на библиотеката. Но след като в останалото време тези зали са натоварени с други събития от обществения и културен живот на града, не е възможно да има график на постоянни кинопрожекции през цялата година.
Източник: MasterofArt2025- Снимка Регионална Библиотека
„Златна липа“ спомага да се съхрани кинокултурата в града, като дава безплатен достъп до европейско кино и прожектира между 50 и 70 филма всяка година. Но не може хората да имат достъп до такива филми само в рамките на фестивала. Това е и моята цел – да има такова пространство, където целогодишно да се прожектират филми, да се провеждат киносрещи и дискусии, споделя Райна Димитрова. А за безкрайната ѝ любов към значимостта на културата в града говори и фактът, че тази година тя ще бъде партньор на фестивала за младо европейско кино, насочен изцяло към младежка аудитория – за лица от 5 до 19 години.
Какво иска да гледа публиката?
Има голяма разлика от филмите, които се програмират в библиотеката на града и на „Златна липа“, от това, което дават в търговските центрове. Нямаме едни и същи цели с големите мултиплекси. Една част от хората, които биха идвали в арткино, не биха отишли на кино в търговски център. Това е различно преживяване. Добре че ги има и тях, но ние целим друга аудитория и правим достъпни други продукции, които иначе въобще не биха били видени от публиката. Моловете допринасят да има изобщо кинокултура, но нямат за цел да я развиват.
Източник: Откриване на МЕНАРФилмФест2025_снимка Райна Димитрова
Това е съществената разлика. В хода на петицията разбрах, че за много хора е много важно да има независимо кино. Любовта, която съществува към гледането на кино заедно, още я има. Вече има толкова стрийминг платформи, че всеки може да гледа всичко. А на събитията, които организирам, виждам пълни зали. На хората им е интересно и затова смятам, че е много важно да се даде възможност на повече хора да гледат по-некомерсиално кино, стари филми, късометражно кино, да има също срещи с режисьори, обобщава кинострастта си Райна Димитрова.
И след като средата създава съзнанието, културата е важен компонент за формирането на градската средата и вкуса на хората. Ситуацията на Стара Загора не е локален проблем. Тя е симптоматика за повечето градове извън София, но с гражданска активност и щипка оптимизъм ходът на събитията може да се обърне в посока качество и подобряване на вкуса към изкуството.
