Включвам се в темата за душата и тялото не седейки на креслото в кабинета, а пишейки на лаптопа си на високото бюро, което ми позволява да се движа повече, докато работя. И още в този момент, надявам се, ще мe допуснете до своя свят и ще позволите да започна своята тема за грижа за себе си, която отдавна не е просто „масаж“ или „вечеря с приятели“ и изобщо не е „чаша вино след края на работния ден“. Грижата за себе си е грижа за ума и душата, но и за тялото, и за живота ви с тях, с внимание за връзката им, която е възможна, когато си дадем време да я почувстваме. Има всякакви срокове, които гоня, но темата ми е толкова приятна и важна, че дори само мисълта, че мога да споделя тези размисли с вас, ме кара да се чувствам приятно. Започваме?
Здравата спойка между тялото и психиката идва от емоциите. Те ни свързват по начин като път, който, ако не преминаваме със сърце, ще ни е трудно, но не невъзможно, да присъстваме в света, в който живеем, с цялото си същество. Тялото е хартията, на която са написани нашите преживявания, травми и емоции – психичните процеси са свързани с биологичните – и това е потвърдено при чисто практически наблюдения. Ето един красноречив пример – при хора, които са били малтретирани като деца, има по-малко сиво вещество в областите на мозъка, който обработва емоциите, а също така знаем, че подходящата психотерапия води до промени на физиологично ниво – например сърдечната честота или работата на червата, но психотерапевтите постигат промяната в тези процеси чрез срещите и специфичната връзка, която се създава в кабинетите. Травмите променят нашата физиология, но терапевтът не работи само с тялото и душата, като го прави през нишките на връзката, защото комуникацията и специализираните знания са онова, с което реално разполага.
Животът ни е поредица от връзки и всяка от тях оставя отпечатък. Първата от тях е особена важна – тази с майката. Постепенно, като част от свързването си с групите, в които принадлежим, напълно несъзнавано на ниво тяло – пеещите в група синхронизират сърдечните си честоти, жени в екип често след няколко месеца започват да имат цикъл по едно и също време…
Етюд-и-те на София – Иван Шишиев
Животът, здравето и чувствата
Чувствата са сигнали, че нещо е важно за нас, но хората имат склонност да затрупват мисли, поведения и зависимост или патологично събират вещи (Hoarding disorder), само и само да не се оголи някой нерв/емоция. Понякога, като защитен механизъм, преобразуват (негативните си) чувства в болести – съвсем накратко, това е психосоматиката – стомашните язви, астмата, ревматоидният артрит, невродермитът, хипертиреоидизмът и възпалителните заболявания на червата се свързват с преживявания (да добавим едно „всъщност все“) по-често, отколкото искаме. Такива са и буцата в гърлото, понякога стомашните неразположения, но спирам дотук, защото изпитвам известно неудобство от ръководствата по психологическо „разчитане на болести“, които понякога са като неверни съновници.
Четенето на езика на болестите е много лично и ако се водим само по чужди наблюдения, може да се заблудим, а пък застанем ли единствено на страната на тезата, че болестите се проявяват най-вече заради психологически корен, може и дълбоко да уязвим себе си с тази теза, ако това не е така – а има достатъчно много случаи, в които причината е друга. Но веднага бих се съгласила с далеч по-общото разбиране, че стресът води до възпалителни процеси. И тук, забележете – как ще преживеете стреса, зависи от това как се справяте с емоциите, които бушуват във вас. Колкото по-осъзнат е човек за чувствата си, толкова по-лесно може да ги назове, да ги приеме и да намери своите начини да прояви милост сам към себе си и така да бъдат предотвратени възпалителни процеси. А ако трябва да го кажа на ниво ежедневие – бумът на релаксационни практики, йога и т.н. е израз и на увеличена тревожност в обществата като цяло, защото те успяват на ниво тяло да се хармонизират, без обаче да се стига до психотерапевтични прозрения (инсайти). Техниките на майндфулнес работят по същия въпрос. Само че ако имате дълбоки травми, които не сте споделили с терапевт, ми се иска също така да знаете, че дълбоките релаксации е възможно да извикат много силни емоции и трябва да сте готови за тях, когато дойдат.
Когато човек вече не се страхува от своите емоции, тогава e възможно да достигне до разбиране за себе си, при което много повече ще бъде наясно и начисто при взаимодействие с околния свят. Емоциите са отделна част за работа при терапевтите, защото емоционалността може да бъде нарушена по много начини или емоциите да бъдат потискани, неосъзнавани, неизразени или изразени по необичаен начин. Какво друго може да се случи, когато стигнем до своите истински емоции (често пъти точно през тялото) – помага ни да усетим как да живеем, какъв е истинският ни път, към какво се стремим, какво всъщност искаме и какви са нуждите ни – и тогава можем да пристъпим към истинско действие, не към заблуди като тази, че шопинг или друго биха могли да донесат друго освен моментна радост.
Най-големите лъжци сами за себе си сме си ние – повтаряме истории, които наричаме свои истини, и едва с времето (затова психотерапията е процес, а не една среща) изчовъркваме онова, което крием от себе си, от седем планини в осмата – и тогава, когато можем да стигнем първичните си емоции, можем да дадем име на нуждите си и да действаме.
Сега вече е много по-разбираемо защо психотерапевтите започват разговора си с вас с „Как се чувствате?“ и ви канят да се настаните удобно, нали?
Етюд-и-те на София – Иван Шишиев
