Скъпи читателю,
Този път няма да бързам. Ще започна бавно. Почти като писмо до приятел, когото ще прегърнеш отново – но не днес.
Изписахме десет броя. Понякога една дума, казана навреме, променя деня, а една история, прочетена на светлината на ранно утро, те придружава година. Надявам се, че някога сред редовете на „Стълбата“ си намерил какво да си вземеш за из път! А ние ще вземем два месеца творчески отдих и ще поставим перспектива между нас и списанието, но ще работим неуморно по следващите броеве, за да се завърнем през септември. По-ясни. По-смели. Може би и още по-необходими.
Този брой е събрал в себе си нишките, по които сме вървели през цялата година – памет, игра, философия, общност и надежда.
Започваме с прочита на Савина Петкова за киното като политическо изкуство – там, където образите не просто разказват, а формират реалност, която формира образи. В същото време – в шахматната дъска на живота – Николай Петков не просто разказва за шаха, а за човека, който се учи да чака, да губи и да мисли няколко хода напред.
Диана Маркова гради носталгичен химн за паметта и обичта, които съхраняват искрата на миналото, в статията си, представяща дебютния роман на Виолета Радкова „И леглото ни е зеленина“.
Интервюто с великолепната Весела Бабинова ни разкрива мисленето и душевността на модерна актриса, носеща извечните качества и ценности на древното изкуство на театъра – там, където се учим да бъдем други, за да открием себе си.
В „Гурме“ Милла Иванова открива, че зад аромата на печена чушка и сладка баница се крие въпросът: можеш ли да обичаш една култура, ако не си я вкусил? И заявява: да си българин, не е нито идеология, нито демография – а вкус, който пазиш и предаваш нататък.
Някъде между шума и мълчанието Нона Драмова ни води през джунглата на медиите – където сензацията е новата валута. „Светът е голям и сензация дебне отвсякъде“ е огледало към нас самите – читателите, зрителите, споделящите. Един текст, който казва: „Отговаряй за вниманието си, защото това е модерната свобода!“.
В „Игрите на 90-те“ Ангел Иванов ни открехва вратата към новата си книга с откъс, публикуван за първи път. Не просто с носталгия, а лелеене по изгубената невинност. В рязък, но нужен контрапункт е разказът за Руанда – един от най-смелите и честни текстове в броя. Благой Цицелков ни води през сенките на един геноцид, но не за да ни покруси, а да ни покаже на какво е способен духът, когато избере прошката. Отвъд политиката и дипломацията остава извисената мъдрост да простиш, без да забравиш.
Николай Янков предлага не просто портрет на спорт или разказ за един човек с необичайна мисия, а ни показва защо “лакросът” е символ на всичко „нетипично“ и „твърде ново“, за да бъде прието лесно – и точно затова е толкова важно да съществува.
След това с усмивка и леко намигване се пренасяме в света на „свалките“ – но не като лековато увлечение, а като огледало на нашето време. Надя Брайт ни показва как говорим за любовта днес.
Александър Иванов – Даскал Алекс – ни убеждава, че образованието не е институция, а глагол. Той говори за детски погледи, социално предприемачество и простото правило: „Ако искаш да израснеш, помогни на някой друг да порасне“.
А когато говорим за социалност, разгръщаме голямото есе за дигиталния свят като културен код. Видеоигрите се оказват не просто забавление, а отражение на травмите и стремежите на народите, които ги създават. Дори атомната сянка на Чернобил намира място в този нов, дигитален фолклор. А герой е всеки от нас.
Изабела Шопова, както винаги, поглежда още по-далеч – чак до Марс. Там, сред симулирания прах и изсушеното кисело мляко, тя търси не само начин за живот в Космоса, а доказателство, че българският дух не се страхува от граници – гравитационни или културни.
Завършваме с гласовете на бъдещето – учениците от клуб „Галантус“ отглеждат растения в симулирана космическа среда, като че ли репетират живота на друга планета. В техните очи се оглежда не само науката, а и вярата, че човекът не просто оцелява, а съгражда и твори, където и да се озове.
Нека до септември те съпътстват морето и Балканът, добрият труд и вълнуващите летни приключения! И каквото сме посели, нека жънем наесен.
С уважение,
Михаил Ангелов
заместник главен редактор
