Общество

Влизам в подземно пространство на жилищна сграда, превърнато в офис. Посреща ме висок, едър мъж със сърдечно изражение.

Онзи ден минах по улицата, на която израснах. Бях забравил за черешата хрущялка и съседната вишна, които ни служеха за футболни греди.

Случвало ли ви се е да гледате поредната истинска трагедия по новините, но да имате усещането, че това е просто страшна сцена от филм?

Не мисля, че с това се раждаш или е нещо предопределено. Светът така и никога не научи за стотици мъже и жени, отдали себе си, спасили някого в тъмни и мрачни времена.

Сбъдна ли се американската мечта да живеем в охолство, да ядем огромни порции, да поглъщаме безчет безалкохолни напитки, да консумираме храна нонстоп?

Почти никой не подозира за нейното съществуване. Сякаш е градска мистерия, скрита зад едно добре познато име – Сточна гара. Всички сме го чували.

През целия ни съзнателен живот поне няколко пъти ни се случва да се чувстваме, сякаш сме на дъното. Сякаш никога досега не сме се чувствали в такава безизходица...

В мен отново напира нуждата да протегна ръка и да издърпам крайчеца на нишката, подаваща се от свещената власеница на мирозданието.

Един мой обичан приятел свещеник преди време ми каза: „Тленното тяло на човека в един момент изпуска душата, тази есенция на човешкото, както залисано дете изпуска...