Напоследък често казваме, че живеем в безвремие. Може би защото в съзнанието ни времето е някак спряло. Или пък е обърнало своята посока. При всички положения, защото ни се струва, че хората са спрели своя естествен ход на развитие, че липсва динамиката, че сме откъснати от реалността. В действителност е доста трудно да мислиш за развитие, когато всичко около теб се руши. Да градиш бъдеще, когато виждаш, че миналото се стреми да се завърне със зъби и нокти, а не знаем как да го спрем, е повече от трудно. Как да създаваме и да говорим за развитие, когато страхът от разруха ни парализира?
Животът в страх е обречен живот. За да започнем да градим, трябва да осъзнаем какво сме разрушили, без да ни е страх. Трябва да започнем да търсим как да го поправяме. Как да създаваме живот, дори там, където ни се струва невъзможно той да съществува. Истинското безвремие не е липсата на часовник, а на мечта, стремеж и нужда. Това е пътят към бъдещето. Дори когато той минава отвъд границите на познатото, отвъд планетата, отвъд всичко, което наричаме възможно.
И ето, една група млади българи отказаха да бъдат част от безвремието. Те избраха да създават – не просто идеи, а цял нов свят. Свят, в който животът може да се зароди там, където няма нищо. В който растения могат да растат в бездната на Космоса, а хората да изграждат дом отвъд пределите на Земята.
Те не се страхуват да мечтаят смело, защото знаят, че бъдещето принадлежи не на тези, които чакат, а на хората, които го изграждат.
Елица Павлова и 11 нейни приятели спечелиха първа награда в престижен световен конкурс за проект за космическа колония. Те представиха иновативна концепция за колония – селскостопанска структура за отглеждане на растения в космически условия. Без големи очаквания изпращат проекта си със заглавие „Галантус“ (кокиче) на Националното космическо общество, в конкурс с над 9000 участници и 1600 проекта. И 4 месеца по-късно идват добрите новини.
Как решават да се включат в проекта и какво предстои за тях оттук нататък – това ни разкрива Елица Павлова.
Разкажете ни накратко какво представлява вашият проект – как работи и каква е основната му идея?
Тя:
Проектът ни е доста интересен – проектираме цяло космическо селище за хора в Космоса, като по-подробно развихме агрикултурните модули в него. Там описваме технологии за отглеждане на растения в Космоса, начини за добив на кислород, избор на най-подходящите култури, които ще донесат най-много хранителни вещества, нужни за оптимално развитие на хората там, и съставяне на диети с тях, иновативни методи за рециклиране на отпадък за спестяване на ресурси и др.
Източник: Личен Архив
Как разбрахте за този конкурс и защо решихте да участвате? Какво ви мотивира?
Тя:
Конкурса открих случайно онлайн и ми се стори изключително интересен и полезен, ако реша в бъдеще да се занимавам с астрофизика. Първо разказах на приятели, после го представих и пред класа ми по физика в училище. Притеснявах се и не бях толкова уверена, като им разказвах за него, но въпреки това бързо се съгласиха още 11 души, защото темата наистина е много интересна за всички.
Защо избрахте точно кокичето (Galanthus nivalis) за основа на вашата концепция?
Тя:
Най-дълго се чудехме за името, накрая се спряхме на Galanthus, защото кокичето е типично българско цвете, а така или иначе искахме да включим още български елементи в нашата групова работа. Написахме, че както кокичетата поникват първи и бележат началото на пролетта, така нашите планове за агрикултурни модули са първите стъпки на планиране на живот извън нашата планета.
Снимка: Дамян Дамянов, Георги Бишков, Елена Кирова, Ема Несторова, Елица Павлова, Ирина Денчева, Ирена Шевкенова
В процеса на работа как разпределяхте задачите помежду си? Имаше ли моменти на разногласия и как ги разрешавахте?
Тя:
Разпределението беше доста лесно, защото всеки писа по тема, от която се интересува – най-ефективно и най-подробно написано.
Космосът е изключително враждебна среда за растенията – какви научни принципи и технологии използвахте, за да осигурите оцеляването и растежа им в такава среда?
Тя:
Използваме техниките аквапоника, аеропоника и хидропоника. Така се елиминира нуждата от почва, в която да се отглеждат растенията, корените им са потопени в аквариуми, където съвместно се отглеждат риби, като се обменят нужни вещества за двата вида организми. Така диетата на жителите на космическото селище се обогатява с още протеини – морски дарове и риби. Отделно разгледахме и изкуствения синтез на месо от растителни тъкани, понеже отглеждането на добитък на космическа станция е доста трудно.
Какво научихте за себе си и за работата в екип по време на този проект? Имаше ли моменти, в които мислехте да се откажете?
Тя:
На моменти беше трудно да се организираме, но никога не сме смятали да се отказваме от проекта си. Все пак това е нещо, за което всеки от нас прояви собствена инициатива да направи и съответно да отдели от свободното си време за него. Аз като лидер на отбор научих колко важно е добре да познавам всеки от екипа си – неговите качества, интереси и начин на работа. Тъй като проектът засяга много теми, всяка една силно зависеща от другите, съм сигурна, че останалите развиха уменията си за комуникация и постоянна координация един с друг.
Много млади хора днес са скептични към науката и технологиите – какво бихте казали на връстниците си, за да ги вдъхновите да се занимават с подобни проекти?
Тя:
Винаги има опции за развитие и всеки сам трябва да поема инициатива да търси подобни уникални възможности като тази за развитие. Работили сме напълно сами и по свое желание по този проект, не сме били водени от учител. Надявам се проекти като нашия да бъдат насърчавани повече, да бъдат включвани в учебния план даже. Ще е хубаво астрофизиката да се разглежда повече в училище, отколкото сега, защото изключително много мои връстници се възхищават на Вселената като мен и искат да разберат повече за нея.
Какво следва за вас след този успех? Планирате ли да продължите с научни проекти, или вече имате други амбиции?
Тя:
След като спечелихме първо място измежду толкова много други държави, получихме покана да представим работата си на конференция за любители на Космоса в Орландо, Флорида. Ще можем да направим плакат, по който да обясняваме идеите си на хора, както и устна презентация на сцена пред известни учени и астронавти, специалисти в сферата си. Разходите ни за това пътуване обаче не са покрити от организаторите и трябва сами да си ги платим. В момента търсим финансова помощ от фирми спонсори.
Ако имате интерес да се свържете с нас относно това, можете да ни пишете на galanthus.project@gmail.com.
Ако можехте да зададете въпрос на учените, които работят по реални космически мисии, какъв би бил той?
Тя:
Със сигурност, ако успеем да отидем на конференцията, ще можем да разговаряме с реални астронавти и хора, работили в НАСА, и ще пробваме да разберем как са стигнали дотам, където са сега, и как да станем като тях.
Има нещо удивително в това как Вселената свързва хора, които са на една честота. Докато подготвяхме броя, разбрахме, че една от нашите най-авторитетни авторки в раздел „Бъдеще и технологии“ – Изабела Шопова (живееща в Бризбейн, Австралия) – е била консултант на екипа на „Галантус“. Затова се изкушихме да я попитаме как младежите са попаднали на нея.
Изабела Шопова: През 2022 г. аз участвах в международен екипаж на марсианска аналогова експедиция в пустинята Юта, САЩ. В продължение на 2 седмици живяхме на станцията така, както биха живели и работили астронавтите на бъдеща марсианска мисия. Провеждахме различни тестове и експерименти и част от тези изследвания беше моят експеримент за заквасване на кисело мляко от лиофилизирано мляко на прах и лиофилизирани български лактобактерии. След експедицията, заедно с екип от български учени: Диана Богуева, Мария Йотова, Светла Данова (съответно от Австралия, Япония и София), обобщихме резултатите от експеримента в статия, която беше публикувана в списание Journal of Ethnic Foods. Статията получи много голям международен интерес, българските медии също направиха серия интервюта с нас и така младежите от проекта „Галантус“ също научават за българската следа в използването на млечнокисели бактерии в Космоса.
Какво те питаха младежите и разбира се, какво ги посъветва ти?
Тя:
Когато се свързаха с мен, те вече имаха много добра концепция за проекта си. Аз бях много впечатлена от знанията им и от задълбочените изчисления, които вече бяха направили. Имаха нужда от консултант, някой, който да им даде независима оценка и по възможност съвет, да посочи грешки или пропуски, преди да предадат готовия проект. Бяха се спрели на мен заради участието ми в аналогови космически мисии и опита с разработване на експерименти за космически мисии.
Аз просто им дадох мнението си за проекта, зададох няколко уточняващи въпроса, поговорихме за други идеи, които биха могли да допълнят холистично „Галантус“.
С други думи, не мисля, че съм помогнала много в разработката му, но за младия екип беше важно да получат насърчение и подкрепа, това е цялото ми участие – младежите добиха малко повече увереност, след като получиха позитивна оценка от някого, когото те възприемат като авторитетна фигура в сфера, в която те просто още нямаха опит.
Има ли смисъл младите да се занимават с Космоса?
Тя:
Абсолютно! Космосът от две десетилетия вече не е просто място за научни изследвания и първи по рода си технологични експерименти. Тази първа космическа ера приключи още с края на Студената война. В 21. век изследването и усвояването на Космоса се развиват на бизнес принцип – множество частни компании и екипи от много държави развиват свои успешни космически проекти и буквално всеки ден се появява нов метод за комерсиално приложение на космическа информация за съвсем земни отрасли – от комуникациите и навигацията, до земеделието, борбата с пожарите, замърсяването на въздуха, метеорологията или регулацията на трафика на кораби в Световния океан.
Ние вече живеем в епохата на космическата индустрия. Тази нова космическа ера често се нарича Космос 2. Стойността на изстрелваните ракети и на техния полезен товар намаля хилядократно, което позволява на много повече хора и индустрии да изпращат в орбита свои спътници и дори да мислят за експлоатация на лунни и астероидни ресурси (като полезни изкопаеми, да речем). Космическата индустрия вече има нужда не само от ракетни инженери и космонавти, но отваря професионални възможности в областта на международното космическо право, космическите застраховки, космическата биология и фармацевтика, космическото минно дело, вече има дори космически туризъм. Разбира се, че има смисъл младите хора да се подготвят за професионална реализация в тази нова, бързо развиваща се индустрия.
