За света на космическото момиче от Варна с ненаситен интерес към живота и бъдещето знаете от страниците на „Стълбата“. Изабела Шопова е авторът, който пише за технологии, трансхуманизъм и футуризъм, а зад тях стои стабилна база от познания за онези възможности на човешкия дух, които превръщат пътника в пътешественик, любопитния в изследовател и посветения в мисионер в Космоса. Писател и автор на 6 книги, майка на пораснала дъщеря и с поглед, вечно устремен към бъдещето, срещаме се с Изабела Шопова благодарение на технологиите, докато тя е в Бризбейн, Австралия.
Космосът
Космосът – това е толкова рядка тема между две жени, но точно тя е поводът да се запознаем.
„Кои са 10-те ти най-отличителни качества?“, започвам разговора. А тя през смях споделя, че макар да е била вундеркинд, завършила гимназия на 16 години в паралелка за изпреварващо развитие в Математическата гимназия във Варна, предпочита един ден на надгробния ѝ камък да пише: „Тя беше доблестна, смела, откривателка“.
„Но се опасявам, че реално съм по-скоро любопитна, объркана, търсеща. Това са най-движещите фактори у мен, нещата, за които съм любопитна.“ Изабела не е имала идея какво точно иска да постигне и макар на 22 години да е вече дипломиран инженер и с малко бебе, не знае каква иска да стане. „На късен етап открих какво е да живеем живота си пълноценно. Нали често се казва „Намери своята страст и ѝ се отдай изцяло“. И аз цял живот съм търсила тази страст, тази моя сила. Още от детските ми години завиждах на съучениците и колегите от университета, които знаеха какво искат да правят. Аз никога не съм знаела, защото съм любопитна за най-различни неща и се втурвам ту на една страна, ту на друга, ту на трета. И накрая на стари години прочетох в книгата на Елизабет Гилбърт Big Magic: Creative Living Beyond Fear: „Ако не можеш да намериш своята страст, просто се отдай на любопитството си“. И оттогава го правя без чувство на вина. Оказва се, че любопитството е най-съществената ми черта.“
Това обяснява неспирните ѝ пътувания по Земята, а също и космическата програма на Марсианско общество на симулационна база в пустинята Юта за подготовка на хора, които да населят Марс.
„Няма нищо ново и различно в това как човек гледа към Космоса. Човекът е гледал по същия начин на всичко друго, до което е имал достъп. Когато все още е имало неопознати континенти и кътчета на нашата планета, сме ги търсили, опознавали, завладявали със същата страст. Всеки, който е прочел една книга за завладяването на Антарктида, остава потресен от невероятната дързост и усилия, които са положени, за да се превземе – какво? Едно голямо парче лед. Няма нищо ново и различно в това, че гледаме към Космоса – вече сме пораснали достатъчно. Имаме технологията, успяхме да демонстрираме, че можем да отидем на Луната, и знаем, че можем да стигнем и по-далече. Просто се готвим за този момент“, казва Изабела, сякаш тя отдавна е проектирала за себе си и за човечеството накъде е следващата мисия.
„Лично аз съм разочарована, че нещата стават толкова бавно. Като бях по-млада, имах усещането, че технологичното развитие и историята на човечеството вървят праволинейно. Така ни представят откритията в учебниците. Например за електричеството – когато това откритие е направено, оттогава насетне започнали да правят електрически двигатели, крушки, светът масово започнал да ползва електричество. Нищо обаче в историята на човечеството не се случва по този начин. Когато са открили електричеството, е имало елемент на възторг на една малка група, която го е оценила. Те са преекспонирали очакванията си за електричеството, но после се е случил инцидент, един, втори, и хората се отдръпнали ужасени. Защо ни трябваше въобще да го прилагаме? Я по-добре да си живеем, както си живеехме преди – мирно и тихо. Обикновено минава цяло поколение, преди отново някой да се сети за това откритие. „Абе, имаше нещо там, едно откритие с такъв проблем, я да видим дали можем да го преодолеем, защото то ще ни реши други проблеми.“ Така е и с Космоса.
Първо беше големият бум да го завладеем, да изпратим човек в околоземната орбита, после извънземната орбита, хора до Луната, донесохме дори камъни оттам! След това интересът към Космоса затихна, защото се оказа, че там няма нищо, което да ни интересува. И трябваше да минат едно-две поколения, преди отново да се възбуди този интерес. Сега вече имаме технологията и не е толкова мистериозно. Всичко е въпрос на интерес, даже не толкова на пари. В първата космическа ера проектите бяха много скъпи и нещата се правеха еднократно, само за да докажем, че можем. Космическите програми се правеха на ниво правителства, костваха огромни ресурси. Сега цената на изпращане на полезен товар в Космоса е поне 1000 пъти по-ниска. Но трябваше да минем през тази спирала, през връщане назад и преосмисляне, за да можем да вървим смело напред“, разказва ентусиазирано Изабела Шопова. Така логично се стига до въпроса ми:
Източник: Изабела Шопова MDRS Mission 268
Какво те запали по идеите за Космоса?
Тя:
„Израснах във времената на дълбокия социализъм. Бях чела приключенски романи, но не познавах никого, който да пътува. За мен дълги години пътуването изглеждаше като нещо, което се случва или само в миналото на някои исторически герои преди 100 години, които са откривали Антарктида, или са от далечни държави. Приключенците никога не са били българи, нито от моя роден град, нито от моето обкръжение. Или са били фикция и художествени герои. Единственият човек от плът и кръв, когото показваха като пример за подражание, беше Юрий Гагарин. Когато за първи път в детската градина чух за него, научих, че хора са стъпили на Луната! Това толкова порази детското ми въображение, че прекарах останалите 15 години от живота си в постоянни тревоги, терзания и стрес, защото се опасявах, че додето аз порасна и стане възможно да летя в Космоса, всичко вече ще е открито! Всичките тези милиони хора на Земята ще са пораснали и ще са станали космонавти преди мен!“
Но докато порасне, идват 90-те години и краят на Студената война води до период на разочарование, който поставя на пауза космическата надпревара, а човечеството губи интерес към извънорбиталните полети.
„Стана ясно, че няма да летя в Космоса. Посветих се на други неща – имах семейство и малко дете да отглеждам, емигрирах в Нова Зеландия – държава, в която никой не беше чувал за Космос. Но имаше един такъв момент, когато бях трийсетинагодишна и с приятели си говорихме за моята детска мечта, че искам да съм първата жена българка космонавт. Тогава моят приятел коментира: „Ама ти още можеш да си!“. Това ме накара да преоценя ситуацията и съживи интереса ми към Космоса.
Във втората космическа ера от началото на XXI век започнах много активно да търся такива възможности. В крайна сметка попаднах на аналоговите мисии – това са тренировъчни мисии на Земята, където се опитваме да научим какви ще бъдат проблемите и как можем да ги решим в Космоса при условия, максимално близки тук, на Земята. Така проучих американската мисия на Марсианско общество в пустинята Юта, в която и аз се включих. Сега има много такива симулации, буквално никнат като гъби. Това е цяла нова индустрия – има ги в Полша, в Турция, в Австралия, в Бразилия. Правят се експерименти и тестове с всичко, което хората биха правили един ден в Космоса, защото това е най-евтиният и лесен начин. После при нужда се тестват в Космоса. Например в сухите долини на Антарктида, едно от местата с най-близки условия до тези на Марс, НАСА има изпитателен полигон, където тестват всякакви технологии, марсоходи, апаратури, устройства за взимане на проби, комуникации. Тестват екипировката за космонавтите, тестват се храните. Има огромна разлика дали тестваш нещо в лабораторни условия, или го тестваш навън с истински камъни на истински студ, облечен в неповратливи космически костюми, които не ти позволяват обичайните движения“, разяснява компетентно нашата българска гордост.
Източник: MDRS Mission 268
Мисия „Кисело мляко в Космоса“
Тя:
„Гордея се, че в космическата програма за Марс правих кисело мляко! Но ще попитате откъде мляко на Марс? Всичката храна на космонавтите е дехидратирана и на нашата мисия имахме такива продоволствия. Бях изненадана от голямото разнообразие от дехидратирани зеленчуци, защото в Австралия, където живея, нямаме толкова много. А сушенето е чудесен начин да се запазват зеленчуците дългосрочно. На мисията имахме сухо мляко и моята концепция беше да демонстрирам, че може от сухо мляко да се направи кисело. Използвах лиофилизирани бактерии, които са много малки като обем и тегло, купих ги от българска компания, която ги продава в цял свят и имат представител в Австралия и Нова Зеландия. С тях си правя кисело мляко вкъщи. Идеята беше да демонстрирам, че при тези примитивни условия, при които ще живеят космонавтите, все пак могат да си приготвят кисело мляко от дехидратирана суровина. Екипажът беше много доволен, че имахме кисело мляко. Освен това всички се научиха да го правят!“, разказва Изабела Шопова с видим възторг и задоволство.
След това с още трима български учени – проф. Светла Данова от БАН, д-р Диана Богоева от Сидни, Австралия, и Мария Йотова от Япония – участва в написването на статия за престижното международно списание Journal of Ethnic Foods с интригуващото заглавие „Може ли българското кисело мляко да подобри представянето на астронавтите на мисии до Марс?“. Публикацията получава толкова голям интерес, че е била неочакван успех дори за научния екип. „Никога не съм публикувала научна статия, но видях по реакциите на колежките от авторския ни екип, че и те не бяха свикнали на такъв интерес. Давахме интервюта за българските медии в продължение на два месеца, у нас писаха всички медии и беше много окуражаващо, че има интерес към такъв тип български проекти.
Основната технология за космическите храни е лиофилизацията. Храните могат да бъдат лиофилизирани по два начина: единият е основният продукт като отделно лиофилизиран грах, моркови, яйца, мляко. Вторият е да бъдат сготвени по рецепти и след това лиофилизирани. Когато ги рехидратираш, имаш готовото ястие и то е много по-приятен начин да се консумира храната, защото ти дава цялото богатство на вкус, подправки и дори уменията на готвача в ястието. Важен аспект тук е, че всичко, което се разработва за Космоса, намира приложение на Земята. Много хора, които пътуват с велосипед на големи разстояния, правят обиколки на света или на континенти пеша, къмпингуват или по друга причина имат ограничения в количеството багаж, ползват тези лиофилизирани храни, защото за тях е нужна само малко вода, за да ги рехидратират“, разяснява ни експертът по космически трикове.
Източник: Пустинният космически лагер
А откъде вода на Марс?
Тя:
„На Марс има много лед, както под видимата повърхност от прах, така и полярна ледена шапка от смесен воден лед и въглероден двуокис на лед, но не е сложно да бъдат разделени и да се получи вода. Но на първо време хората ще си носят вода с космическите кораби и ще си я рециклират.“
„Ти май наистина вярваш, че животът на Марс а-ха и ето, готови сме да откриваме базата?“, питам с нескрито удивление, защото на нас, земляните, тези неща ни се струват все още научна фантастика.
„Не само вярвам! Технологията я имаме и въпросът изобщо не е в това. Проблемът е, че нямаме причина да изпратим хора на Марс. Въпросът е ЗАЩО да го направим. Все още няма достатъчно социална подкрепа. Всички аргументи, които съм чувала, са недостатъчно силни. Всички знаем, че сме напът да разрушим живота на Земята, затова трябва да имаме резервен вариант, да изпратим хора и живи организми на друга планета. По-големи шансове имаме да оцелеем още хилядолетия, ако обитаваме повече планети, но точно сега нашата планета си е съвсем добре, докато Марс е крайно необитаем. Затова аргументът за населяването на Марс днес и сега звучи празно и кухо.
Не мисля, че ще тръгнем да го завладяваме в близко бъдеще. Мисля, че първите стъпки ще бъдат връщане на Луната с проекта на АСА „Артемида“. За съжаление, на Луната също няма нищо, което да ни трябва. Там няма нито нефт, нито диаманти, нито други ресурси с бърза възвращаемост. Луната ще бъде много добра стартова позиция, от която ще можем с по-малко ресурси и по много по-евтин и достъпен начин да посещаваме други обекти. Било то и астероиди. На астероидите се предполага, че има ресурси, които бихме могли да експлоатираме. Тази космическа минна индустрия да се разработват астероиди вече не е фантастика. Много американски и международни компании работят сериозно върху създаването на дистанционно управляеми роботи. Тези технологии не са дори в бъдеще време. Те са реалност.“
Мисията до Марс – еднопосочен билет
Тя:
„Нека разгледаме нещата от тази перспектива: каквито ще да са разработките в медицината, ясно е, че няма повече от 20 години живот след пенсионирането на Земята. Трудни години, защото всички възрастни хора страдат от различни здравословни проблеми, често свързани с болки в ставите, обездвижване и това се дължи на гравитацията. Защо да не отида на Марс и да преживея последните си години там? Няма нужда да се връщам. Човешкият фактор е един от най-изследваните през последните години, 50% от всички космически тестове на планетата Земя са психологически експерименти. Човешкият фактор е най-критичният, защото технологиите ги имаме, но когато затворим хора в ограничено пространство за много дълго време, резултатите са негативни. Затова се търси помощта на психолозите, които да напипат къде е проблемът, какви са начините за преодоляването му, за да можем да гарантираме, че тези хора ще стигнат живи и работоспособни до Марс.
Но ние това сме го правили много пъти – човекът да тръгва към нови светове с еднопосочен билет. Хората са напускали един континент, за да завладеят друг. Напускали са един остров, за да заживеят на друг, и тези миграции са били еднопосочни, веднъж завинаги. Трябвало е хората да се адаптират към много различни условия. Например британските заселници в Австралия са се сблъсквали с невероятни предизвикателства. Австралия изобщо не е била като Америка, нямало е никакви полезни растения, нищо, което да могат да отглеждат и консумират. Климатът бил покъртително тежък, фауната и флората – смъртоносни. Имало нужда от дългогодишна издръжка с провизии от Великобритания, докато новите преселници буквално гладували. Отнело е много време за адаптацията им към новата враждебна среда.
Същото ще бъде безспорно и на Марс, но не е невъзможно. Не е въпрос да изпратим един път няколко души и да докажем, че те могат да стигнат. Истинското колонизиране на Марс ще започне, когато сме в състояние да започнем да пращаме хора редовно – вълна след вълна, за да можем да коригираме тези проблеми, които те ще срещнат там. Връщането на Земята ще бъде невъзможно за тях. За момента космонавтите, които стоят на Международната космическа станция дори само една година, страдат от много тежка загуба на плътност на костите и други анатомични изменения. А пътят до Марс е много дълъг. Да отидеш дотам и после да се връщаш на Земята, ще нанесе много тежки физиологични щети върху човешкото тяло, затова смятам, че миграцията ще бъде еднопосочна поне в началото, докато не се създаде изкуствена гравитация или други начини за преодоляване на ефектите на микрогравитацията.“
Човекът извън своето тяло
Тя:
Възможно ли е човекът да направи така, че един ден съзнанието, умът и знанията му да се прехвърлят в извънтелесно съществуване? Дали това да е изкуствен интелект, друго тяло или техническо негово продължение?
„Аз съм прагматик. И не мисля, че тези технологии са реалистични. Всичко, което сме научили досега за съзнанието, е как приблизително функционира човешкият мозък, но все се оказва, че има още фактори и картината е непълна, че всичко е толкова комплексно и сложно. Не вярвам, че човешкото съзнание може да съществува отделно от тялото. Човекът е биологично творение. Всички живи същества на нашата планета съществуват в единна взаимосвързана мрежа. Не можем да живеем без микроорганизмите, не можем да консумираме нищо друго освен други живи неща. Няма как да съществуваме и една минута, ако не сме потопени в тази биологична супа от други органични компоненти. И съзнанието е също част от нея. Според мен това е най-голямото предизвикателство с колонизацията на други планети. Не можем просто да изпратим хора там. Трябва да пренесем една цяла екосистема, в която тези хора да функционират, и тя трябва да е устойчива и да се самовъзпроизвежда и поддържа, което ще е много трудно. Защото има фактори, които не сме предвидили, и системата бързо ще излезе от баланс. Но от друга страна, щом можем да изпратим робот на Марс, който да контролираме дистанционно оттук и той да вижда, чува и предава всички усещания чрез съществуващата технология за виртуална реалност, аз ще съм все едно на Марс, без да имам нужда от извънтелесно съзнание“, разсъждава Изабела Шопова.
И не спира да се изумява как технологиите могат да преодолеят някои ограничения:
„Та ние сме първото поколение хора, които могат в почти реално време със закъснение от около 20 минути да гледаме какво се случва на друга планета през камерите на марсоходите. Това е невероятно! Оттук само ще надграждаме!“, възкликва писателката.
Жените в Космоса са жизненонеобходими!
Тя:
Не е изненада, че стигаме и до темата имат ли място жените в космическите мисии и космическите професии. Дали високите технологии, физиката и механиката са женска материя?
„Всяка област, в която няма много жени, има нужда от жени. Вече многократно е демонстрирано, че те внасят различен ъгъл, различен подход, различен начин на решаване на проблемите и я революционизират. Няма такова нещо в човешкото знание, технологии, живот и практики, което жените да не са революционизирали, когато са навлезли в него. Жените имат огромно бъдеще в Космоса, защото са по-леки, по-малки, консумират по-малко храна, много по-устойчиви са емоционално и психически, запазват разума си, не се поддават на егото, агресията и паниката толкова бързо, колкото мъжете. Това са резултатите от многобройните изследвания на човешкия фактор в симулативните мисии на Земята и в Космоса. И вече открито се говори в космическата индустрия, че икономически е по-изгодно да се пращат жени в Космоса. Така че бъдещето е на жените космонавти!
Преди два месеца мисия, спонсорирана от Джеф Безос, изпрати изцяло дамски космически екипаж от 5 жени.
Да, звучи като безсмислено прахосничество, но по-добре свръхбогатите хора да похарчат пари за това, отколкото тези пари да отидат за наркотици, въоръжаване или други разрушителни дейности. Очевидно тези момичета са известни, имат голяма публика и като летяха в Космоса и споделиха преживяването си с широката аудитория, това нормализира цялата концепция за живот в Космоса. Може да не са направили голямо научно или човешко постижение, но са направили мъничка крачка, която помага за прогреса.
Така гледам и на собственото си участие в марсианските аналогови мисии тук, на Земята. Не че аз съм направила някакви велики постижения, които ще имат пряк ефект за завладяването на Космоса. Но мога да говоря по темата, да споделям с хората около себе си и с младите своето вдъхновение. Да посея в тях семенцето, което да покълне и да ни донесе новото поколение космонавти, завладяващи Марс.“
Източник: Снимка от експедицията на Изабела Шопова в Антарктида
