Интервю

В един от ранните броеве на „Стълбата“ ви разказахме за първото издание на Sofia Art Fair – мащабно международно изложение за съвременно изкуство...

Когато бях малка, едно от любимите ми занимания беше да чета поезия. В горещите летни дни, когато нашите ме оставяха при баба и дядо, се заравях в старите дървени шкафов...

Този път няма да бързам. Ще започна бавно. Почти като писмо до приятел, когото ще прегърнеш отново – но не днес.

Напоследък често казваме, че живеем в безвремие. Може би защото в съзнанието ни времето е някак спряло.

За света на космическото момиче от Варна с ненаситен интерес към живота и бъдещето знаете от страниците на „Стълбата“.

Александър Иванов е от онези рядко срещани личности, които съчетават мъдростта на учител, визията на предприемач и сърцето на артист.

Помня, когато я видях за пръв път – огнена коса, специфичен глас, хем момичешки, хем непоколебимо магнетичен. Беше различна, естествена и… много смутена.

Ще започна отдалеч, досущ като всеки самозабравил се писател. Ще говоря за книги, не, по-точно за една книга.

Днес да бъдеш означава да бъдеш мъдър, но не безучастен към безразсъдния; да бъдеш силен, но не за да унищожаваш слабия.